В украинското онлайн издание Liga.net излезе колонка на посланика на Украйна в Лондон и бивш главнокомандващ на Въоръжените сили на Украйна Валери Залужни, озаглавена „Политика и война. Реалността срещу очакванията“. За разлика от предишните му текстове, посветени изцяло на военни въпроси, този засяга и темата за политиката. В Украйна Залужни се смята за един от основните кандидати за президент на първите следвоенни избори, макар че самият той все още не е правил официални изявления за политическа кариера, съобщава "Медуза".
Според Залужни основният проблем на Украйна (за разлика от Русия) е
липсата на политическа цел на войната.
„Войните се водят с политически, а не с военни цели и се задвижват не толкова от физически, колкото от идеологически сили“, цитира Залужни пруския военен теоретик Карл фон Клаузевиц.
Залужни си спомня, че към края на 2023 г. в украинската армия „не разбирали защо всеки ден става все по-тежко, въпреки съвършено различните позиции в сравнение с 2022 година“. „Нещо не беше наред. Нещо трябваше да се види и предвиди. Нещо, което можеше да промени всичко или поне да задържи ситуацията, докато все още има възможности“, пише той.
Залужни заключава: при новите условия за успешното продължаване на войната Украйна се нуждае не само от военна стратегия - нужна е ясна политическа цел, която позволява „да се разбере не само какво прави противникът, но и как самите ние да продължим напред“. Според него украинското ръководство не я е формулирало. Докато Русия има абсолютно ясна цел: ликвидирането на Украйна като самостоятелна държава. Какво Киев ще смята за победа? Това, според Залужни, все още не е определено.
„Политикът, определяйки политическата цел на войната, трябва да отчита положението на военния, социалния и икономическия фронт, чието овладяване ще създаде благоприятни условия за провеждане на мирни преговори“, пише той.
Залужни припомня, че според военния теоретик Александър Свечин има две базови стратегии за победа: разгром или изтощаване на противника. Първоначално Русия избрала разгрома, но украинската армия устояла, след което Москва преминала към война на изтощение. „Именно през призмата на тези две стратегии може да се види ходът на нашата война и най-важното — да се намери единна стратегия на действия, основана на правилно определена политическа цел“, пише Залужни.
В продължителна война на изтощение бойните действия не играят ключова роля,
смята той. Става дума за състезание по издръжливост на целия държавен организъм. Противостоянието се води едновременно във военната, политическата и икономическата сфера. „Това означава, че например дори Русия да окупира напълно Донецка или други области, войната ще продължи в политически и икономически план, защото политическата цел няма да бъде достигната“, казва Залужни.
Според него решаващо значение има подкрепата на обществото, без която масовата мобилизация (която, признава той, „бързо започна да дава дефекти“) и устойчивостта на държавата са невъзможни. Хората трябва да бъдат информирани за ставащото на фронта, а политиците — да формулират ясно целите на войната.
Залужни смята, че политическото ръководство е длъжно да представи ясна цел на войната. И такава цел трябва да отчита, че войните рядко завършват с пълен разгром и капитулация на противника, както през Втората световна война.
Залужни критикува и зависимостта от западната помощ
Той смята за грешка решението да се разчита на западна помощ във въпросите на стратегията и снабдяването. „Не защото оръжията някога ще свършат, а защото самото оръжие ще се промени - и партньорите вече няма да го имат“, пише той.
Залужни признава, че украинските ресурси са силно ограничени от западната подкрепа и че украинската икономика не покрива нуждите на фронта. Допълва, че докато Русия постигала успехи на фронта, „западните политици живееха в собствените си илюзии, рисуваха розови сценарии или си пригласяха един на друг, разсъждавайки за възстановяването на Украйна“.
Той не вярва, че настоящите гаранции за сигурност от НАТО са надеждни. Според него Украйна може реално да бъде защитена само чрез членство в НАТО, разполагане на ядрено оръжие или на военен контингент, сравним с руските сили - но сам признава, че това е нереалистично. Следователно войната ще продължи под една или друга форма.
"Задачата на политическото ръководство", пише той, "е да обезпечи страната срещу бъдещи актове на агресия - чрез ясна политическа цел и обществена подкрепа. Без тях дори мощна армия може да се окаже безполезна".
Според него украинската победа трябва да означава „разпадането на Руската империя“, която представлява екзистенциална заплаха за Украйна като държава. А поражение - „пълната окупация на Украйна вследствие на нейния собствен разпад“. „Всичко останало е просто продължение на войната“, пише той.
Украйна трябва да се подготви за това, че
прекратяването на сегашните бойни действия ще бъде само пауза,
която трябва да се използва за изграждане на силна държава - без корупция и с ефективна икономика.
По същество всички претенции за липса на политическа цел, загуба на контакт с обществото и проблеми с мобилизацията са адресирани към президента и правителството. Залужни напомня, че Зеленски е трябвало да подготви страната за голяма война, особено като се има предвид, че руската агресия е започнала още през 2014 г.
На фона на политическия скандал всяко изявление на Залужни тежи много. Според октомврийско проучване на агенция SOCIS, ако се проведат избори, основните претенденти биха били Зеленски и Залужни — а във втория тур Залужни би спечелил с 65,6%.
Социолозите отбелязват, че разочарованието от действащите политици работи в негова полза, така както някога е помогнало на Зеленски.
С днешна дата Залужни не говори за политическите си планове, но на фона на кризата публикува мистериозни постове във Facebook, сякаш намеквайки за завръщане. Това поддържа интригата и му позволява да избягва грешки. Ходеха слухове за негов „сенчест предизборен щаб“, опровергани от засегнатите лица.
Известно е, че президентският екип се е опитвал да привлече Залужни като публичен съюзник. В края на 2024 г. бившият ръководител на президентската администрация Андрей Ермак се срещнал с него в Лондон в опит да спечели подкрепата му след победата на Доналд Тръмп в САЩ. Залужни отказал да работи с екипа на Зеленски, но обещал да не го критикува публично, твърди "Медуза".
След отставката на Ермак се обсъждало дори името на Залужни като потенциален ръководител на президентската администрация - макар това да се смятало за малко вероятно. Самият Залужни мълчи. Той все още е посланик в Лондон - и политическата интрига остава.
