"Новая газета" - една от последните независими медии в Русия прекратява работа. Новината бе публикувана на сайта й с думите "Убиха ни".
Вчера най-старото независимо издание в Русия бе изгонено от офиса си в Москва. Освен редакцията сградата ще напусне и Музеят на Анна Политковская - журналистката от "Новая газета", която бе убита през 2006 г. Освен това властите са изключили изданието от системата за дарения, благодарение на която то се издържаше от читателите си.
По този повод редакцията на изданието пусна обръщение на сайта си:
"На 9 ноември ние ще загасим лампите в нашия дом, където живяхме 30 г., ще изключим сървърите и ще си тръгнем. Вестникът вече го няма. Руските власти и руските спецслужби принудиха редакцията да прекрати работа...
За почти 5 години война ние успявахме да работим в глухата блокада на спецслужбите. Но и това свърши. Сега се оказахме в "кил-зоната".
Това не е само нашата частна история. Това е историята на страната и обществото, които доубиват по същия начин. Правят го ФСБ, Министерството на правосъдието, прокуратурата и другите, които са приватизирали държавата и са узурпирали властта.
Това не е съветски сантимент, под неговия лозунг е почти изградена военна диктатура. Те казват, че защитават конституционния ред. Не, това е антиконституционен строй. Защото Конституцията е изнасилена, пребита и със запушена уста е хвърлена в затвора за огромен срок. Както хилядите граждани, които следваха нейните текстове. Както десетките хиляди други граждани, които бяха принудени да станат бежанци, да напуснат домовете си и да тръгнат към неизвестността.
Спрете да говорите, че това не е сталинистката 1937 година, а репресиите носят някакъв "цифров характер". Това са държавни репресии. И хора, а не цифри умират в килиите. Точка. Нима не звучи като издевателство чл. 29 от Конституцията: "Цензурата е забранена"? Съдът унищожава заедно със закона и правото. Наличието на убеждения сега е държавна измяна. Но измяната е, когато държавата променя собствената си Конституция. И тази измяна е най-голямото престъпление, което сега става пред очите на целия свят.
Убийството на "Новая газета" е само още едно доказателство за това. За всичко това ние пишехме през годините. Докато можехме. Затова и ни убиха. Благодарим на всички, които ни слушаха".
Първият брой на "Новая газета" излезе на 1 април 1993 г. Шестима от сътрудниците й бяха убити заради работата си: журналистите Игор Домников, Юрий Щекочихин, Анна Политковская, Анастасия Бабурова, Наталия Естемирова и адвокатът Станислав Маркелов. Главният редактор Дмитрий Муратов бе нападнат и едва не загуби зрението си, но наказателно дело по случая дори не бе образувано, макар че извършителите са известни. В Чечня бе отвлечена и пребита почти до смърт журналистката Елена Милашина.
Двама носители на Нобелова награда са свързани с "Новая газета". Михаил Горбачов, който през 1990 г. получи наградата за мир, беше нейн съсобственик и дълго време подкрепяше финансово изданието. Другият съосновател - Дмитрий Муратов, получи награда през 2021 г. за защита на свободата на словото. Муратов продаде наградата си за 103.5 млн. долара, които бяха преведени във фонда на ООН в помощ на децата, пострадали от войната срещу Украйна.
Над 100 журналисти, които руските власти смятат за сътрудници на "Новая газета", бяха обявени за "чуждестранни агенти" миналия септември.
