Френският президент Еманюел Макрон заяви, че Украйна трябва да получи ясни и силни гаранции за своята сигурност от НАТО на срещата на върха в Литва през юли, но германският канцлер Олаф Шолц бе по-резервиран вчера на европейската среща в Молдова, предадоха световните агенции, цитирани от БТА.

"Вилнюс трябва да изпрати ясно послание на Украйна и украинците. Подкрепям по-силни, конкретни и много ясни гаранции за сигурност", каза Макрон пред журналисти след втората среща на върха на Европейската политическа общност (ЕПО). Френският президент добави, че ще проведе разговори по този въпрос с канцлера на Германия Олаф Шолц в германския град Потсдам на 7 юни.

Германският канцлер Шолц каза, че Украйна и нейните съюзници все още са "много далеч" от това да успеят да осигурят мир в страната, но добави, че всички бъдещи западни гаранции за сигурността на Украйна трябва да са различни от статута на европейските страни членки на НАТО.

"Предвид сегашната ситуация не става въпрос за членство. Всички ние трябва да се съсредоточим върху това как като личности можем да подкрепим Украйна", каза Шолц на пресконференция по време на срещата на върха на ЕПО в Молдова.

Тези гаранции трябва да бъдат разработени по такъв начин, че да предоставят на Украйна необходимата сигурност срещу опасността да бъде нападната и същевременно да стабилизират страната. И, разбира се, винаги част от гаранцията за сигурност е тя да се приема сериозно, добави Шолц.

Но дори когато над 40 лидери заявиха своята солидарност с Украйна по време на втората среща на така наречената Европейска политическа общност, се видяха трудностите при поддържането на тяхното единство. Преди и по време на срещата на върха лидерите се застраховаха и излагаха конкурентни позиции по един все по-спорен въпрос - какви гаранции за сигурност може да даде западният съюз на Киев, за да гарантира, че ако Русия бъде изтласкана някога, няма да се върне.

Френският президент Еманюел Макрон зададе по-решителен тон, което бе промяна във френската позиция. Неговият германски колега Олаф Шолц бе по-колеблив в четвъртък, като посочи, че международните гаранции са въпрос за след войната.

На този фон към лидерите се присъедини украинският лидер Володимир Зеленски, който отправи две категорични искания: Първото е "ясна покана" за присъединяване към НАТО - тема, която разделя съюзниците - и "гаранции за сигурност по пътя към членството в НАТО".

Разнопосочните позиции илюстрират сложните въпроси, които предстоят, докато Западът се стреми да се сплоти срещу Русия и войната продължава. Въпреки това засега единството все още е преобладаващата реторична тема, когато европейските лидери се събират, коментира базираното в Брюксел електронно издание "Политико".

"Днешната среща на върха ни показа колко ценна е Европейската политическа общност", заяви молдовската президентка Мая Санду при закриването на срещата на върха. "Показахме, че сме семейство, силно и обединено семейство от европейски нации, които действат заедно, за да направят континента по-силен - по-единен и по-мирен."

Срещата на върха в замъка Мими, насред лозя само на 20 км от украинската граница, започна емоционално с пристигането на Зеленски.

Санду посрещна украинския президент, като му благодари сърдечно, че "пази Молдова в безопасност" от изток. Снимката рамо до рамо на двамата лидери, чиито страни в различна степен се борят с руската агресия, бе силен символ.

Но тъй като Киев е под засилващата се градушка от руски бомби, Зеленски бързо премина към молбата си, като поиска от съюзниците да дадат на Украйна твърди гаранции за сигурност и ангажимент за членство в НАТО на предстоящата среща на върха на НАТО в Литва. През 2008 г. НАТО се съгласи, че Украйна в крайна сметка ще стане член, но никога не е давала твърдо обещание или срок.

Макар че е малко вероятно Зеленски да получи всичко, което иска, на срещата през юли, и двата въпроса се обсъждат горещо в момента. 

Германският канцлер бе предпазлив: "Едно нещо е много ясно: сега даваме своя принос в подкрепа на Украйна", каза той. "Винаги сме казвали, че трябва да има и гаранции за мирния ред след войната. Германия ще даде своя принос за това."

Все пак и Шолц, и Макрон потвърдиха, че съюзниците активно обсъждат темата и работят за координиране на подходите си преди срещата на върха на НАТО. 

В изказване в Осло в четвъртък генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг беше също толкова внимателен, когато засегна тази деликатна тема.

"Когато войната приключи, трябва да гарантираме, че историята няма да се повтори, че този модел на руска агресия срещу Украйна наистина ще спре, и затова трябва да разполагаме с рамки, които да предоставят гаранции за сигурността на Украйна след края на войната, за да не се повтаря историята", каза той.

Липсата на яснота отразява сложността на предлагането - или дори дефинирането - на "гаранции за сигурност" за друга държава. Европа може също така да очаква да вземе пример от САЩ. Един от вариантите на масата може да отразява модела на сигурност, обвързващ САЩ и Израел, който дава приоритет на трансфера на оръжия и дългосрочните ангажименти за подкрепа. 

Въпреки това Шолц, говорейки в края на срещата на върха, държеше да подчертае, че подпомагането на Украйна да се защити е "задачата, която стои пред нас". И той изключи възможността за членство на Украйна в НАТО на този етап. "Съществуват ясни критерии за членство. Не може да има гранични конфликти например", каза той - очевидна препратка към Украйна. 

Забележките на Шолц отразяват широкото разбиране, че Украйна не може да се присъедини към НАТО, докато е в активна война с Русия. Но украинските официални лица искат лидерите на НАТО да предложат конкретен политически жест, че Киев е поне на пътя на членството.

Някои съюзници от НАТО са готови да бъдат далеч по-остри от Шолц по темата, най-вече тези, които представляват балтийските страни, което подчертава още една пукнатина между съюзниците.

"Единствената работеща гаранция за сигурност ... е членството в НАТО", заяви в четвъртък министър-председателката на Естония Кая Калас, повтаряйки посланието на Зеленски.