Проевропейската партия на президента Мая Санду "Действие и солидарност" - PAS, победи убедително на парламентарните избори в Молдова, които се състояха вчера. Според публикуваните от молдовската ЦИК окончателни резултати тя получава 50,20% от гласовете. След нея остават "Патриотичен блок" с 24,17%, блок "Алтернатива" със 7,96%, "Наша партия" с 6,20% и PDA - 5,62%. 

"Алтернатива" е партията на кмета на Кишинев Йон Чебан - тя се позиционира като проевропейска партия, но не харесва Санду.

Останалите партии не преодоляват 5% бариера за влизане в парламента. Избирателната активност е 52,21%.

Изчисленията показват, че PAS ще получи 55 места в парламента и ще може да състави правителство самостоятелно. Всички останали партии, взети заедно, ще имат 46 места. "Патриотичен блок" ще има26 депутати, "Алтернатива" - 8, а "Наша партия" и PPDA - по 6. 

"Ние показахме на целия свят, че сме смели и достойни и не можем да бъдем купени. Ние проявихме отговорност както у дома, така и сред диаспортата ни в чужбина. Показахме, че можем да бъдем единни и трябва да останем такива. Резултатът от гласуването не е победа на една партия или избирателите. Тя е победа за страната", каза Мая Санду.

Проруската опозиция организира протест пред парламента в Кишинев. Според лидера на влизащата в "Патриотичен блок" Партия на социалистите Игор Додон по време на изборите е имало множество нарушения. Протестът пред парламента обаче е доста рехав.

Кремъл обвини Молдова, че не е допуснала до изборите стотици хиляди свои граждани с право на глас, които живеят в Русия. "От това, което ние виждаме, можем да констатираме, че стотици хиляди молдовци са били лишени от възможност да гласуват на територията на Русия, защото избирателните участъци бяха само два", коментира говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.

В края на изборния ден гласувалите бяха 1.6 млн. души, 52% от имащите право на глас. В чужбина бяха подадени 266 082 гласа, като в Русия бяха подадени 4204 гласа, а в Беларус - само 288 души. В България гласуваха 468 души. Най-много гласове от чужбина бяха подадени в Италия - 80232, в Германия - 37884, по 25 хил. гласа бяха подадени от Франция и от Великобритания.  

От Кишинев бяха подадени 375 508 гласа. 

Отворени бяха общо 2274 избирателни секции, от които 301 зад граница - в 41 държави. Дванадесет от избирателните секции са в Приднестровието – сепаратистки проруски регион, който провъзгласи международно непризната независимост след кратка война през 1992 г. Русия все още поддържа там контингент от около 1500 войници. 

В 10 държави – САЩ, Канада, Норвегия, Швеция, Финландия, Исландия, Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия – за първи път на парламентарни избори може да се гласува по пощата. Централната избирателна комисия обяви снощи, че са получени 2055 плика с гласове от тези страни. Опозицията критикува малкия брой секции в Русия, където те са само две, както и гласуването по пощата.

Право на глас имаха близо 3,3 млн. души, включително живеещите в чужбина молдовци.

Прагът за влизане в парламента е 5 процента за партии, 7 процента за коалиции и 2 процента за независими кандидати.

Общо 22 партии, коалиции и независими кандидати бяха регистрирани за участие. Избирателната система е пропорционална, като цялата страна е един избирателен район. Изборите се признават за валидни, ако поне една трета от регистрираните избиратели са гласували. 

Централната избирателна комисия (ЦИК) не допусна до участие няколко партии с мотив, че са свързани с Русия и с молдовския олигарх Илан Шор, който бе осъден задочно през 2023 г. на 15 години затвор по дело, наречено „кражбата на века“, във връзка с изчезването на 1 милиард долара от банките на Молдова през 2014 г. Шор намери убежище в Русия.

През последните дни ЦИК на Молдова изключи от участие в изборната надпревара още две проруски партии – „Сърцето на Молдова“, която е част от опозиционния Патриотичен блок, и партията „Велика Молдова“ поради подозрения за незаконно финансиране.