Молдовският президент Мая Санду сензационно се обяви в полза на обединение с Румъния. Тя го направи пред британския подкаст „Останалото е политика“ (The Rest is Politics).
В интервюто пред водещите Рори Стюарт и Алистър Кембъл, излъчено на 12 януари, Санду недвусмислено заяви, че ако се проведе референдум за обединение с Румъния, тя лично ще гласува в негова полза (на 7:50 мин. от интервюто):
YouTube
Исторически предпоставки
Молдовският президент формулира позицията си в контекста на уязвимостта на Молдова, която има население от едва 2,4 млн. души и се намира между Румъния и Украйна. В исторически план Бесарабия - основната днешна територия на страната, е била част от Румъния от 1918 г., до анексирането ѝ от СССР през 1940 г. Независимостта е обявена през 1991 г., на фона на разпадането на СССР, но остава наследството от съветското управление, включително отцепилия се регион Приднестровие, контролиран от Русия.
В интервюто Санду обясни как края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век е бил свидетел на движения за национално възраждане, когато стотици хиляди са излезли по улиците, за да настояват за обединение с Румъния. Тогава референдум не е проведен, но мащабът на обществената мобилизация предполага значителна подкрепа за идеята по онова време.
Днес обаче пейзажът е значително променен. Санду признава, че в момента в Молдова няма мнозинство за обединение с Румъния. Последните проучвания показват, че едва около 1/3 от молдовците подкрепят подобна стъпка, най-вече заради опасения относно суверенитета и идентичността, както и заради сложността на една такава интеграция. Според нея не се планира или предвижда референдум за обединение в близко бъдеще.
Мнозина в страната смятат, че отделната държавност на Молдова си струва да се запази, въпреки езиковите и културни връзки – румънският е официалният език, подсилен със законов статут през 2023 г. Обединението все така остава спорна тема, особено сред рускоезичните общности и в региони като Гагаузия (там най-разпространени са гагаузки, турски и руски език).
Ако Молдова се обедини отново с Румъния, която е член на ЕС, това би я присъединило автоматично към ЕС, без да преминава през пълния стандартен процес на преговори за присъединяване и разширяване. Но засега Санду набляга повече на членство в ЕС като по-реалистична и обединяваща цел.
Молдова поиска статут на кандидат за ЕС през 2022 г., веднага след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, и оттогава постига стабилен напредък. Преговорите за присъединяване официално започнаха през 2024 г. Осезаемите етапи включват синхронизиране с европейската електроенергийна мрежа, интеграция в зоната за мобилен роуминг на ЕС, считано от януари 2026 г., и влизане в Единната зона за плащания в евро (SEPA) за по-плавни финансови транзакции.
Руски хибридни атаки
Тази европейска ориентация служи като един вид защита срещу външни заплахи. Санду многократно е обвинявала Русия, че провежда хибридна война, включително дезинформационни кампании, намеса в избори и опити за дестабилизиране на правителството. Конституционният референдум през 2024 г. за утвърждаване на интеграцията в ЕС премина с едва 50,4%, преодолявайки предполагаемата руска намеса.
Преизбирането на Санду през същата година и парламентарното мнозинство на нейната партия през септември 2025 г. затвърдиха проевропейския мандат. Присъединяването към ЕС, твърди президентът, би засилило суверенитета на Молдова, като осигури институционална сила, икономическа подкрепа и гаранции за сигурност – много по-осъществимо от незабавното обединение.
Енергийната сигурност остава критично бойно поле в тази борба. Молдова е изправена пред повтарящи се кризи, произтичащи от зависимостта от руски газ, особено през Приднестровието. Изтичането на договора за транзит на газ между Русия и Украйна в края на 2024 г. предизвика сериозни прекъсвания в началото на 2025 г., спирайки доставките за Приднестровието и принуждавайки Молдова да внася по-скъпа електроенергия от Румъния. Това доведе до по-високи сметки за комунални услуги и прекъсвания на електрозахранването, които властите определиха като умишлен руски натиск, насочен към подкопаване на проевропейското правителство преди избори.
Помощта от Букурещ
В отговор Румъния се очерта като жизненоважен партньор. Букурещ осигури аварийни доставки на електроенергия и газ, финансира инфраструктурни проекти като нови електропроводи (напр. Сучава-Белци) и обеща постоянна подкрепа за диверсификация на енергийните източници на Молдова и интегрирането ѝ в европейската мрежа (ENTSO-E).
Това помогна на страната да се справи с кризите, да намали зависимостта от руската енергия и да засили устойчивостта си. ЕС допълни това със значителни пакети помощ, включително спешни фондове за смекчаване на прекъсванията през 2025 г. и дългосрочни инвестиции в реформи.
Изразената сега лична подкрепа на Санду за евентуално обединение с Румъния може да се разглежда като един вид „План Б“ – за непредвидени обстоятелства, който тя и някои проевропейски гласове в Молдова държат в резерв, в случай че геополитическата среда се влоши значително (напр. - при подновена руска агресия или регионална нестабилност) или ако процесът на присъединяване на Молдова към ЕС стане прекомерно продължителен и несигурен.
