"Тази вечер всички изпитваме гняв. Изпитваме и срам, когато виждаме разрушенията, които са настъпили по нашите улици... Обществени сгради, магазини и кметства бяха атакувани, а в някои случаи и разрушени. Как французи могат да причинят това на Франция?", заяви президентът на Франция Еманюел Макрон в тв обръщение към нацията.
"Обръщам се към всички мародери: ще предприемем строги мерки, няма да има безнаказаност. Не трябва да смесваме мирните протестиращи с мародерите и участниците в безредиците, защото има хора, които с право смятат, че цените на горивата са твърде високи. Това е свързано с войната в Иран", допълни президентът.
Макрон очерта три приоритетни задачи за справяне с безредиците:
Първо, префектите заедно с кметовете ще предприемат мерки за защита на градовете, сградите и магазините, включително и чрез забрана на събранията;
Второ, всички партии, профсъюзи и организации трябва категорично да осъдят насилието и да призоват към спокойствие. Премиерът на Франция ще ги събере в близките дни, за да постигне ясни публични позиции;
Трето, към изработването на решенията трябва да се привлекат ученици, студенти, преподаватели, профсъюзи, местни власти и парламентаристи.
Преди обръщението Макрон събра в Елисейския дворец министър-председателя и министри от правителството. Първоначално свикан от премиера Себастиан Льокорню за тази вечер от 19:00 часа, междуведомственият кризисен щаб бе отложен за понеделник от 10:00 часа.
Сцените на „хаос“ във френските градове изумиха международните медии.
Илюстрации на „най-големите размирици от години“, както ги определя New York Times, се разпространяват широко от редица американските издания и телевизионни канали. Протестите и техните ескалации потвърждават, според нюйоркския ежедневник, края на управлението на Еманюел Макрон, който не може да се кандидатира отново през 2027 г. „след десетилетие на власт, което в крайна сметка се оказа белязано от политическа криза и икономическа стагнация“.
Медиите в САЩ отразиха позицията на президента Тръмп и вицепрезидента Джей Ди Ванс, според които проблемите на Франция се дължи на имиграцията.
„Протестите във Франция често ескалират в хаос в периферията на шествията и се превръщат в сблъсъци с полицията“, посочва Financial Times. Но този път „нивото на грабежи и насилие безпокои мнозина“.
За телевизионния канал CNN „протестите се превърнаха в символ на дълго спотаяван междупоколенчески гняв сред хора, които смятат, че призивите им за социални и политически промени остават без отговор“.
В Европа за Süddeutsche Zeitung този „хаос, който на този 17 октомври 2026 г. обхвана най-вече големите градове в страната, без съмнение ще остане повратна точка, сигнал“; а „правителството също има своя дял от отговорността“.
„На върха на своята непопулярност Еманюел Макрон завършва втория си мандат без мнозинство и без приемник“, оценява швейцарският ежедневник Le Temps, който вижда в това „безкраен залез“.
За "El País" 17 октомври „подписа смъртния акт на макронизма“ и „изчезването на една политическа идея, която възнамеряваше да установи идеологически центризъм и да овладее възхода на екстремистите“. В страна, „по-разделена от всякога“, „крайната десница (…) се намира пред вратите на Елисейския дворец за първи път след Втората световна война“, пише испанският ежедневник.
Международната преса вижда в този съботен ден нова илюстрация за това, че дуелът между кандидата на „Непокорна Франция“ Жан-Люк Меланшон и претендентката от крайната десница Марин Льо Пен се затвърждава с оглед на президентските избори. „Тези изблици на насилие са от полза само за екстремистките партии“, добавя Süddeutsche Zeitung, като допълва, че кандидатът на радикалната левица „смята, че има най-добри шансове, ако страната е максимално поляризирана. От своя страна крайната десница на Марин Льо Пен също се възползва от тази ситуация“.
