Ангажимент за продължаваща подкрепа за Украйна и увеличаване на отделяните средства за отбрана от страните от НАТО. Това съдържа общата декларация на участниците в срещата на върха в Букурещ на формата Б-9, от който е част и България.
Дипломатическото събитие събра на една маса лидери от източния и северния фланг на НАТО, както и представители на Съединените щати. Специален гост на събитието бе украинския президент Володимир Зеленски.
Изненадващо България бе представена само с посланик на регионална натовска среща на върха на „Букурещката деветка“ (Б-9), на която се събраха президентите на страните от Източния фланг на НАТО и генералният секретар на Алианса Марк Рюте, президентът на Украйна Володимир Зеленски. Другата държава, която се представи на толкова ниско ниво, б само Унгария.
В дискусиите участваха румънският държавен глава Никушор Дан, полският му колега Карол Навроцки, президентът на Чехия – Петър Павел, на Финландия – Александър Стуб, на Словакия - Петер Пелегрини, на Латвия - Едгарс Ринкевичс, на Естония - Алар Карис и на Литва - Гитанас Науседа.
Включиха се още министър-председателката на Дания Мете Фредериксен, министърът на отбраната на Швеция Пол Йонсон, министърът на външните работи на Норвегия Еспен Барт Ейде и постоянният секретар в кабинета на министър-председателя на Исландия Бенедикт Арнасон.
Съединените щати бяха представени от американския зам. държавен секретар по контрола над въоръженията и международната сигурност Томас Динано, България - от постоянния представител на страната ни в НАТО Николай Милков, а Унгария - от посланика в Румъния Каталин Кишне.
До момента няма никакво обяснение защо България се представляваше на такова ниско ниво. Няма обяснение защо например президентът Илиана Йотова не е при колегите си. Там не е поне премиерът Румен Радев, който обаче вероятно ще се оправдае с посещение в Берлин. Не е изпратен и поне някой от министрите на външните работи или на отбраната. Обичайно на срещите на Б-9 досега ходеше Румен Радев, докато беше президент.
Часове след като стана известен случая, депутатът Николай Денков критикува Радев за решението да се изпрати само посланик на срещата на върха в Букурещ. "Ние сме единствената държава освен Унгария, която ще отиде на ниво дипломат вместо министър-председател, външен министър или министър на отбраната", каза Денков пред журналисти в парламента. Той определи решението като "лош знак" и, че то индикира или несъгласие с общата постановка на другите държави, или подценяване на форума. Странното е, че Денков не насочи критиките и към президента Илиана Йотова, като се има предвид, че в Букурещ са основно президенти.
И ДБ излезе със специална позиция. „Отказът България да участва на необходимото високо равнище в този важен форум, който ще подготви Срещата на върха на НАТО през юли, не е протоколен, а политически въпрос. Въпреки декларациите на управляващите, че ще работят за по-силен глас на България в НАТО и ЕС, поведението им показва обратното. От това печели единствено режимът на Путин в Москва. Това е в разрез със стремежа на мнозинството българи, които искат едно - силна България в силна Европа“, обявиха от „Демократична България“.
Стратегия НАТО 3.0 обявиха на съвместна пресконференция след края на срещата на върха двамата съпредседатели на форума – президентът на Румъния Никушор Дан, полският му колега Карол Навроцки и генералният секретар на НАТО Марк Рюте.
Пред журналисти в посланическата зала на президентския дворец Котрочени тримата заявиха, че разговорите в Букурещ са добра основа за предстоящата среща на върха на НАТО в началото на юли в Анкара.
Никушор Дан направи историческа препратка със създаването на НАТО по време на Студената война, като подчерта, че алиансът се връща към първоначалната си роля на отбранителен съюз в контекста на заплахата, която представлява Русия.
Полският президент Карол Навроцки заяви, че държавите от източния фланг на НАТО не могат да си позволят внезапни промени в европейската сигурност в контекста на заплахи от Русия и че страната му се приближава до прага от 5% от БВП, отделен за отбрана. Навроцки поиска разширяване на формата Б-9 със скандинавските страни.
НАТО 3.0 означава по-силна Европа и укрепен Северноатлантически алианс в партньорство със Съединените щати, обяви генералният секретар на НАТО Марк Рюте, който заяви, че Русия остава основната пряка заплаха за Северноатлантическия алианс и предупреди, че държавите членки трябва да засилят отбраната си.
И тримата лидери потвърдиха безусловната подкрепа за Украйна.
Рюте подчерта, че следващата среща на върха на НАТО ще бъде съсредоточена върху развитието на военните способности и отбранителната индустрия.
Участниците бяха категорични, че Русия остава най-голямата заплаха за НАТО, а подкрепата на САЩ е ключова,
Б-9 е многостранен формат, в който участват девет страни членки от източния фланг на НАТО – България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия. Той бе лансиран през 2015 г. от Румъния и Полша след анексирането на Крим от Русия, за да укрепи сътрудничеството в сферата на сигурността, както и за да координира позициите на страните от региона в рамките на НАТО.
