И такъв прцедент явно е възможен у нас - университет с отнета акредитация да обучава чуждестранни студенти. Става дума за Европейския политехнически университет, известен като Пернишкия университет.
Пред БТА ректорът му проф. Иван Петков съобщава, че във висшето училище се обучават общо 25 чуждестранни студенти през настоящата академична година, като 10 от тях са граждани на ЕС, а 15 - от страни извън него. Чуждестранните студенти идвали от Нигерия, Гърция и Сирия и се обучавали в специалностите „Строително инженерство“, „Зелена енергетика“ и „Приложна информатика“. Проф. Петков разказва, че интересът към обучението в ЕПУ нараства - в началото на 2025/26 г. подадените молби за обучение от чужденци били над 150, но визи за обучение са получили едва 15 студенти. "За нас не е ясна истинската причина за това“, коментира ректорът.
Учудването му щеше да е споделено, ако не бяха драмите, които от години текат около университета. В момента той е с отнета акредитация - на 27 март 2025 г. Националната агенция за оценяване и акредитация е отнела институционалната му акредитация (заради липса на достатъчно академичен персонал, малко студенти и лиспа на право на собственост върху сградата), като е определен срок до 18 месеца, в който висшето училище следва да предприеме мерки и да изпълни препоръките, за да може да поиска извършването на нова процедура за институционална акредитация. По закон това не означава автоматично прекратяване на обучението - университетът може да обучава студенти през времето, през което той изпълнява препоръките, т.е. до към октомври-ноември 2026 г. За чуждестранните студенти обаче, които са и платени, има допълнително изискване университетът да има програмна акредитация над 8 - за да приеме 5% чуждестранни студенти от капацитета си и дори оценка над 9 - за да може да приеме до 10% чуждестранни студенти.
По случая има и други утежняващи обстоятелства. Малко преди отнемането на акредитацията м.г. тогавашния просветен министър Красимир Вълчев обяви, че от години в Пернишния университет има фиктивен учебен процес, в него няма студенти и преподаватели, като дори заяви, че функционира като канал за мигранти. Вълчев дори поиска помощ от парламента за законови поправки, които да позволят закриване на университет, в който не осъществява реален учебен процес, без предложение от Националната агенция за оценяване и акредитация.
Подкрепи го и шефът на НАОА проф. Елиза Стефанова, която също призна, че несъвършенствата в закона позволяват протакване на процедурите. Тя припомни как през 2017 г. висшето училище не е получило институционална акредитация от НАОА, но след 18 месеца такава им е дадена. Тогава проф. Стефанова предупреди, че има опасност пак да се стигне до същата ситуация - НАОА да откаже акредитация, университетът да ги съди, след което да започнат да се прилагат редица административни трикове и да се протакат нещата във времето. "Добре е да има предвидени случаи в закона, да няма такива протаквания във времето, да не може да се лавира", помоли и тя за помощ депутатите.
На въпроси на "Сега" от МОН потвърдиха, че университетът е с отнета акредитация и 18 месечен срок за отсраняване на нередностите. "През този период университетът има право да продължи обучението на вече приетите студенти, но не може да обявява прием и да записва нови", коментират оттам. Данните в Регистъра на действащи, прекъснали и завършили студенти и докторанти показват, че броят на действащите студенти през настоящата година е 48, от които 24 български и 24 чуждестранни студенти, допълват от МОН.
Процедура
Според закона за висше образование министърът на образованието упражнява контрол върху висшите училища по спазването на закона, като за извършените проверки в 1-месечен срок се съставя протокол с препоръки и срок за отстраняване на допуснатите закононарушения. При неизпълнение на препоръките в посочения срок той предлага на НАОА отнемане на акредитацията. В случая, министър Вълчев заяви, че служители на МОН не са били допуснати до проверка. Ректорът на Пернишкия университет обаче отрече, обяснявайки обратното, както и отхвърляйки обвиненията, че работи като канал за мигранти.
Висшите училища по принцип се закриват от Народното събрание в следните случаи - когато нарушават изискванията на закона, но ако тези нарушения са констатирани по надлежния ред. т.е. чрез проверки от МОН (каквито в случая МОН твърди, че е възпрепятствано да направи - бел. ред.), когато получат два последователни отказа за институционална акредитация или не са поискали такава в предвидените срокове, по искане на учредителите на частното висше училище и по предложение на МС - за държавното висше училище. Предложенията за закриване на висши училища се внасят от Министерския съвет.
