Медия без
политическа реклама

Училищните директорски конкурси може да се излъчват онлайн

МОН обмисля дали и как да oe регламентират наставници за новоназначените директори

Силвия Георгиева
Директорите, заедно с учителите, са най-важният фактор за развитие и промяна в образованието, заявиха участниците в дискусията

Любопитна идея за директорските конкурси предлага неправителствената организация "Образование България 2030". Оттам смятат, че за да се гарантира в голяма степен обективността на конкурсите, кандидатите за директори следва да защитават концепциите си на живо, а самите интервюта - да се излъчват онлайн. Това е една от препоръките, които организацията отправя в своя доклад за развитие на лидерските компетентности на училищните директори, представен на конференция за училищното лидерство.

Припомняме, че в момента тече обществено обсъждане на промените в наредбата за директорските конкурси, предложени наскоро от МОН, след като Върховният административен съд отмени текст от нея - по-точно разпоредбата, че в комисиите по избор на директори не бива да има представител на МОН. В отговор министерството предложи представителите на РУО да се увеличат от двама на трима, като в комисиите останат другите двама представители - на общината и на обществения съвет в училището, т.е. на родителите. От Съюза на работодателите в системата на народната просвета обаче остро възразиха срещу предложението с мотива, че така конкурсите ще бъдат предрешени и всичко ще зависи от волята на МОН. 

За да се увеличи прозрачността и доверието в резултатите от конкурсите, от "Образование България 2030" предлагат да има паритет между участниците от РУО и МОН в комисиите, както и в тях да участва представител на педагогическия колектив. Друго необходимо според тях е да се гарантира, че всички членове на комисиите познават процеса и критериите за оценка на кандидатите, както и да има онлайн излъчване на интервютата и защитата на концепциите на бъдещите директори на живо. От организацията са на мнение, че текущите формални изисквания не гарантират по-добро качество на кандидатите, затова основният акцент трябва да бъде върху мотивацията и личните им качества. Според тях е нужно преосмисляне на процедурата за провеждане на конкурса, за да се гарантира, че кандидатът не само познава, но и може да прилага нормативната уредба, както и въвеждане на стандартизиран тест за оценка на компетентностите на бъдещите директори, които да решават 5 казуса, свързани с управлението на училището и административни проблеми.

Дискусионен се оказа за пореден път и въпроса трябва ли в избора на директорите да участват родители. Някои директори поискаха повече представители на родителите в комисиите за сметка на представителите на РУО. Други обаче категорично се противопоставиха на тази възможност с мотива, че някои родители, особено по селата, нямат нужното образование и познания да оценяват уменията на директорите, някои от които са с по няколко висши образования. Други училищни началници дадоха пример с някои скандинавски страни, в които процесът по избор на директори е децентрализиран и оставен под контрола на съответните общини.

 

ЩО Е ТО УЧИЛИЩНО ЛИДЕРСТВО? 

"Никъде в административните документи няма описание какво се очаква от директорите. За тях няма лидерски и компетентностен профил, изобщо липсва дефиниция и легитимно разбиране за училищното лидерство в нормативната база. Някои директори поставят фокуса върху визионерството, други смятат, че трябва да са агенти на промяната и да въвеждат новости, трети разбират лидерството като осигуряване на спокойствие и сигурност за учителите", коментира Стефан Лазаров от "Образование България 2030". По думите му успешните училищни директори по интуиция стигат до работещите решения, но на национално ниво това не е ефективно. Като проблеми той открои липсата на цялостна визия за съдържанието и развитието на лидерските компетентности на директорите, подборът им, който е далеч от това, което искаме да бъде, недостатъчното възможности за споделяне на добри практики, както липсата на ефективна подкрепа за професионалното им развитие.

Друг проблем е и, че има разминаване между очакваните от директорите "знания, умения, отношения" и критериите, по които те биват атестирани и оценявани от Националния инспекторат по образование. "Освен разминаването между критериите, остава неизяснено как оценките на НИО се вписват в самата атестация и какви са ефектите и очакваните резултати от така заложения оценъчно-атестационен процес", пише в доклада на организацията. "Директорите стават все по-предпазливи и след като са отишли на обучение или квалификация, след това започват да ги избягват, защото не виждат добавена стойност за себе си", коментира още Лазаров. Според възможните решения, препоръчани от организацията, са целенасочен обмен на добри практики между директорите, както и създаване на национална програма за осигуряване на ментори за новоназначените директори, които също да бъдат предварително обучени как да изпълняват тази си роля. Според тях ще е много полезно ако ежегодно с помощта на РУО се избират подходящи директори от всяка област на страната, вкл. и пенсионирани директори, които да участват като ментори на млади дирктори. Сред препоръките им са те да подписват договор и да бъдат предварително обучени относно ролята им как да бъдат ефективни наставници, като следва да работят с до 2 училища в рамките на 2 учебни години.

Зам.-просветният министър Емилия Лазарова коментира, че вижданията на министерството не се разминават много с изводите на организацията, като се обяви за актуализиране на професионалния профил на директорите чрез промени в наредбата за статута и професионалното развитие на директорите и учителите. По думите й МОН също подкрепя въвеждането на наставници за младите директори, като в момента се обсъжда може ли тяхната помощ да бъде регламентирана и по какъв начин. Според нея регионалните управления по образованието следва да имат по-голям ангажимент към квалификацията на директорите, организирайки специални квалификации за тях, съобразени обаче с индивидуалните им нужди. 

Един от съветниците на просветния министър - Деян Янев, който е и директор на езикова гимназия "Проф. д-р Асен Златаров" в град Хасково, обяви, че се обмислят и промени в начина, по който се провеждат квалификациите за учители и директори. "Директорите не получават обратна връзка от обучаващата организация дали са развили нужните компетентности в областта на лидерството, нито е ясно дали ги прилагат и довели ли са те до някакъв резултат. Обсъжда се идея квалификационните кредити да се обвържат с оценката на ефекта от дадено обучение", заяви той.

Ключови думи:

директори, конкурси, лидер

Още по темата