Медия без
политическа реклама

Нови правила отпушват конкурсите за училищни директори

По време на тях ще има аудио-видео наблюдение и аудио-видео запис

В комисията по избор на директори вече ще има трима, а не двама представители на РУО.
Силвия Георгиева
В комисията по избор на директори вече ще има трима, а не двама представители на РУО.

Конкурсите за директори в над 600 училища, които работят с временни началници, най-после може да стартират. Зелена светлина за това дават новите правила за избор на директори, обнародвани на 12 декември в "Държавен вестник". Преди дни и от министерството на образованието обявиха, че първите конкурси ще бъдат обявени през януари 2024 г.

Както "Сега" писа, над 450 конкурса бяха блокирани през лятото на 2022 г. заради обжалването им от директор пред Върховния административен съд. Съдът се произнесе чак през юни т. г., като постанови, че в комисиите по избор на директори не бива да има представител на МОН. В резултат през септември МОН предложи нови промени в наредбата за директорските конкурси, които след обществено обсъждане най-накрая са приети.

Според новите правила в комисиите по избор на директори ще се включват общо трима представители на регионалните управления на образованието, определени от началника на съответното РУО. Досега те бяха двама. Без промяна са останалите членове - представител на съответната общинска администрация, както и представител на обществения съвет в училището. Директори вече обявиха, че от промените няма смисъл - според тях трима души от РУО при 5-членна комисия са "необяснима хегемония" и в такъв случай изобщо не е необходимо да се провежда конкурс, а "направо РУО да си назначи директорите".

Освен тази промяна в наредбата има и други новости, които са предприети в резултат на общественото обсъждане на новите правила. От МОН коментираха, че целта на измененията е да гарантират условия за законосъобразно провеждане на конкурсите за директори, като се предлагат "конкретни мерки за ограничаване на субективните критерии при избор на директорите".

Както и досега, конкурсите ще протичат в два етапа - писмен и устен. Писменият изпит обаче ще включва само тест, а решаването на казуси, което бе част от писмената част, вече отива към устната. Мотивът е, че по този начин може да се анализират и проследят разсъжденията на кандидата по поставения казус, което ще спомогне за по-прецизно и справедливо оценяване по зададените критерии. Тестът ще съдържа 50 въпроса, всеки с не по-малко от три варианта за отговор, от които само един верен и носещ по 1 точка, като вече няма изискване 10 от тях да са със свободни отговори. Времето за решаването му ще е 70 минути. Кандидатите, получили минимум 30 точки на теста, ще бъдат допускани до втората част.

Втората част е събеседване, което включва решаване на казуси и защита на концепция за стратегическо управление на институцията. Както и до сега, кандидатите ще трябва да развият концепцията си и да отговарят на допълнителни въпроси, поставени от членовете на комисията, но те ще са ограничени само до съдържанието на съответния казус, по който е работил кандидатът и който ще бъде съобразен със спецификата на съответната образователна институция, посочват от МОН.

В началото на събеседването всеки кандидат ще изтегля на случаен принцип два казуса в писмена форма измежду подготвени от МОН варианти на казуси, като по тях ще дава устен отговор. Към критериите на оценка на втория етап, сред които умения за представяне на синтезирано и структурирано изложение по концепцията, визия за дългосрочно развитие на институцията, мотивация, нагласа за работа в екип и самоусъвършенстване и комуникационни умения, се добавят "способност за търсене и намиране на решения на проблеми" и "познаване на нормативната уредба". 

От МОН посочват, че за да се ограничи субективният елемент, казусите ще бъдат предоставяни от МОН и ще бъдат генерирани в деня на съответния конкурс. Тъкмо предишният вариант на наредбата обаче гласеше, че "тестът и казусите при провеждане на конкурсите се генерират в деня на провеждането им и се изпращат от МОН". Според новата редакция МОН "организира изработването на варианти на казусите за заемане на длъжността "директор" на държавните и общинските училища и ги предоставя на конкурсната комисия заедно със съответните отговори". МОН също така ще организира и изработването на тестовете. 

При оповестяване на проекта на наредба неправителствени организации поискаха кандидатите за директори да защитават концепциите си на живо, а самите интервюта да се излъчват онлайн. Вместо това от МОН са предложили друго - при провеждане на двата етапа на конкурса ще се осигурява аудио-видео наблюдение и аудио-видео запис като "мярка в защита на дейности от обществен интерес, свързани с превенция и обективно провеждане на изпита". Досега при конкурсите имаше само видеонаблюдение. Видеозаписите ще се съхраняват за период от 2 месеца от приключването на конкурса.

 

Любопитна идея за директорските конкурси предлага неправителствената организация "Образование България 2030".
Промените в наредбата за директорските конкурси, които предлага просветното министерство, няма да доведат до прозрачност и плурализъм, а напротив - до предварителна определеност.

 

Последвайте ни и в google news бутон

Ключови думи:

директори, конкурси

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

Колко медала ще спечели България на олимпийските игри в Париж 2024?