Приемът на студенти по медицина под условие, т. е. с договори за оставане на работа в България, догодина ще бъде увеличен на поне 20%. Това се разбра от думите на служебния просветен министър Сергей Игнатов на блицконтрол в просветната комисия на Народното събрание.

Той бе попитан от предшественика си Красимир Вълчев дали смята да продължи провежданата през последните години, вкл. от екипа му, политика на обвързване на план-приема в университетите с нуждите на пазара на труда. И по-конкретно - по кои направления ще увеличи приема, по кои смята да го намали, ще продължи ли обвързването на приема по икономика и технически специалности с матура по математика, както и на приема по медицина - с договори с работодатели за оставане на студентите за работа в българско лечебно заведение.

"Миналата година 15% от приема на студенти по медицина бе обвързан с договори, според мен тази година той трябва да е поне 30%, за което трябва да се убедят медицинските университети", коментира Вълчев. По думите му ректорите на тези висши училища следва да се съгласят и да обучават повече медицински сестри заради повсеместния им недостиг в страната.

"Историята не започва с мен, ще продължа да изпълнявам ПМС 64 от 2016 г., което урежда въпросите на приема. При медицината бихме желали да увеличим приема под условие от 15% на поне 20%, ако успеем. За 30% не знам ще успеем ли", отговори министър Игнатов.

Той подчерта, че докато е министър, смята да следва политиката за обвързване на висшето образование с пазара на труда. "Сигурно ще има натиск тук да има повече бройки, там да има по-малко, но аз обикновено не отстъпвам, смятам тази политика за правилна", добави той. По думите му там, където може да се завишат бройките за студенти, това ще бъде направено, особено за медицинските кадри, което той подкрепя "с две ръце".

"Първоначално бях против условието за медицината. Но после животът ме убеди, че този подход работи, след като видях как за три дни се запълват 20 бройки. Затова и официално се извиних тогава на министър Вълчев", призна и новият шеф на просветната парламентарна комисия Силви Кирилов.

Относно обвързването на част от приема в икономическите и техническите специалности с матура по математика Красимир Вълчев посъветва служебния просветен министър да провери дали въпросните университети готвят единни изпити за прием по математика, които биха ги подготвили по-добре при завишаване на процента на студентите, приети с подобен държавен зрелостен изпит. 

Новите учебни програми - през 2030 г.

"Да, ще лидирам процеса по подготовка на новите учебни програми, докато съм на този пост", отговори министър Игнатов на въпрос на Йорданка Фандъкова от ГЕРБ. По думите му програмите са претоварени и промяна определено е нужна, но решаването кое да отпадне от тях е изключително трудно.

"През февруари е приключила основната работа по комисии по концепциите за учебните програми. Вече има виждане как трябва да изглежда всяка една от тях, всички резултати от обсъжданията са пратени по регионалните управления по образованието. Следващата седмица започват да се събират комисиите, за да продължи работата си", заяви Игнатов.

По думите му проектите на нови учебни програми следва да са готови през втората половина на 2026 г. и в началото на 2027 г., тъй като се работят по европейски проект. До към 2029 г. пък е планирано същинското им приемане.

"Ако през 2030 г. имаме нови учебни програми, това ще е един от най-големите успехи на българската образователна система, защото все се намираме в преход - посочи той. - Това е едно от най-трудните интелектуални усилия - да се прецени по всеки предмет кое е основното, което ще остане в паметта на учениците, и кое ги натоварва сега, за да може да се махне и да остане време за упражнения."