Един студент ще може да се обучава в два университета едновременно - тази нова възможност, регламентираща съвместното обучение на студенти, но само по специалности от регулирана професия, е на крачка разстояние от окончателното й одобрение от парламента. Днес депутатите от парламентарната просветна комисия приеха на 2-о четене въпросните промени в закона за висше образование, предложени от министър акад. Николай Денков още миналата година. Предстои и окончателното им гласуване в зала.

Съвместно, но как?

Новите текстове предвиждат българските висши училища да могат да сключват помежду си споразумения за извършване на съвместно обучение на студенти по специалност от нерегулирана професия. Тези споразумения, както и измененията в тях, ще се одобряват от министъра на образованието.

Съвместното обучение ще се осъществява при координация на едно от партниращите си висши училища, в рамките на чиято програмна акредитация е открита специалността, в която се провежда съвместното обучение. Останалите висши училища-партньори ще участват в обучението по дисциплини от специалности в акредитирани при тях направления.

Не по-малко от 50% от целия курс на обучение трябва да включва дисциплини, свързани с професионалното направление, в което е открита специалността. Първият период от обучението ще се провежда от координиращия вуз, като приемът на студенти ще се осъществява в рамките на утвърдените именно за него места за съответното направление.

Висшите училища ще издават ще могат да издават диплома за завършена степен на висше образование, като съвместната учебна документация за обучението ще се утвърждава от органите за управление на всички висши училища-партньори. Самата диплома ще се подписва от ректора на координиращия университет или от всички ректори на висшите училища- партньори, съгласно уговореното в тяхното споразумение.

Средствата за издръжка на обучението на съвместно обучаваните студенти ще се предоставят се чрез координиращото висше училище и ще се разпределят между висшите училища, осъществяващи обучението, в зависимост от задълженията им съгласно подписаното между тях споразумение. В него ще трябва да се уточняват редица въпроси - кои са висшите училища-партньори по споразумението, кое от тях е определено за координиращо, специалността, по която ще се осъществява съвместното обучение, дисциплините, по които ще обучават вузовете-партньори, учебната година, от която ще се осъществява обучението, правата и задълженията на висшите училища, приема на студентите, периодите на обучение в различните висши училища-партньори, разпределението на обучението по учебен план и мястото му на провеждане, разпределението на съдържанието на учебните програми между висшите училища-партньори, разпределението на средствата за издръжка на обучението на студентите, механизма за формиране на предлаганата такса за обучение и издаването на съвместна диплома.

Работиш 3 г. по проект - ставаш докторант

Без възражения бе одобрена и другата основна промяна в закона - за проектните докторанти. Вузовете, получили при програмна акредитация оценка от 8.00 до 10.00, ще имат право да обучават в степен "доктор" в изпълнение на научноизследователски проект с финансиране за не по-малко от 3 г. години. Условията за това ще се уреждат в правилниците за дейността им и съответния научноизследователски проект и с договор между вуза, ръководителя на проекта и докторанта.

Въпросните докторанти ще се приемат в редовна форма на обучение извън утвърдения брой, като средствата за финансиране на обучението им, в това число за стипендии и/или възнаграждения, ще се осигуряват от научноизследователския проект, в рамките на който се обучават. Те ще могат да получават заплащане според извършената от тях работа и условията на договора, което може да е в пъти над сегашната докторантска стипендия от 500 лв., която със задна дата от 1 април следва да стане 750 лв.

Днес депутатите добавиха текст, който дава възможност обучението да не се прекратява при прекратяване на научноизследователския проект. Това ще става, ако средствата за финансирането му се осигурят от други източници, включително от бюджета на висшето училище.

Картата - от МС, не от НС

Депутатите не приеха предложението на бившия просветен министър Красимир Вълчев, според което НС следва да приема и актуализира националната карта на висшето образование, която очертава профилната и териториална структура на висшето образование в страната и указва къде какъв вуз или направление може да се разкрие. "След падането на мораториума за откриване на вузове отново са тръгнали процеси за желание за откриване на редица професионални направления, част от които са неприсъщи за тях. Така утвърдена, картата няма да е спирачка за тях. А за 80% от професионалните направления действието на картата трябва да продължи, защото системата е стигнала предела си. Ако НС приема националната карта, това ще е по-голяма спирачка пред местните интереси", мотивира се Вълчев. Министър Денков отговори, че основната цел на картата е да очертае дисбалансите в системата, а крайното решение за откриване на вузове си остава в ръцете на НС. "Има достатъчно защитни и контролни механизми в това отношение. Политиката се формира от МС и той трябва да има достатъчно свобода, за да реагира", коментира той. "Откриването на нови професионални направления не става с решение на НС", опонира Вълчев.

Колко да са хабилитираните преподаватели в Общото събрание на вуза?

Не мина и друго предложение - на Антон Тонев от ПП - което депутатите от просветната комисия не одобриха дори като допустимо за разглеждане. Мотивът им бе, че е направено в последния момент на 2-о четене, не е било предварително обсъдено и е от съвсем друг характер, нямащ общо с предложените промени. Идеята на Тонев касаеше висшите училища с по-малко от 175 хабилитирани преподаватели на основен трудов договор - според него всички тези преподаватели трябва да се включват задължително в Общото събрание при запазване на съотношенията, които за заложени по закон (между 75% и 84% членове на академичния състав, от които нехабилитирани лица да са поне 1/4, поне 15% представители на студенти и докторанти и поне 5% представители на администрацията). "Как е избран прагът от 175 хабилитирани преподаватели. Защо да не е например 200?", попита Красимир Вълчев, който изрази съмнения дали няма да се окаже, че промяна ще засегне само едно единствено висше училище. Тонев на свой ред се мотивира с данни на НАЦИД, според които са открити два вуза, които не изпълняват изискванията за състава на Общите събрания. "Без опорна група, която да бъде представена в цялост, списъчният състав на ОС ще може да се променя през правилника и да бъде създаван удобно за ръководството на един вуз", коментира той, давайки заявка да предложи идеята си отново - в нов проект за промени в закона за висше образование. "Ако фиксираме брой хабилитирани преподаватели в ОС, тогава автоматично ограничаваме броя на останалите", коментират юристи.