Депутатите от ГЕРБ, ДПС, БСП, "Възраждане" и "Български възход", които са членове на икономическата комисия в парламента, не се явиха на заседание и провалиха гласуването на второ четене на промени в Кодекса за застраховане.

С поправките трябваше да се реши дългогодишен проблем, свързан с отказа на някои застрахователни компании да плащат обезщетения за катастрофи в чужбина, защото смятат, че щетите са фиктивни. Заради това страната ни бе поставена под особен надзор през 2018 г. от Съвета на бюрата "Зелена карта". 

Решаването на проблема със „Зелена карта“ е поставен като изискване за приемането ни в еврозоната. Тази седмица е последната от живота на 48-то НС и проваленото днес гласуване в комисията заради липса на кворум означава, че България няма да може да изпълни едно от условията за приемане на еврото преди излизането на решаващия конвергентен доклад през пролетта.

На първо четене парламентът гласува предложените от Министерство на финансите промени в застрахователния кодекс, но с уговорката, че ще бъдат преработени на второ гласуване. МФ настояваше да се запишат текстове, които задължават Националното бюро "Зелена карта" у нас моментално да изплаща предявените искания за обезщетения при пътни инциденти в чужбина, след което да си търси парите от съответния български застраховател, включително и като се задейства банкова гаранция. На практика ЕС иска да въведем принципа "първо плащаш, после оспорваш".

Това предизвика остро недоволство от Асоциацията на застрахователите в България и Националното бюро "Зелена карта", които предрекоха сериозен скок на цената на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" заради нарасналия риск.

Между първо и второ четене ГЕРБ, "Български възход" и "Възраждане" внесоха идентични законови поправки, според които българското бюро "Зелена карта" трябва да заплаща предявените към него претенции от катастрофи в чужбина, едва когато са представени документи за валидност на щетата, включително и банково извлечение за плащане на пострадалото лице или негови наследници.

"Подобно условие не решава проблема с отказа на някои български застрахователи да изплащат обезщетения за катастрофи в чужбина с автомобил с българска регистрация и обезсмисля промените", обявиха днес от МФ. И представиха писмо от Европейския орган по застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA), който  не приема поправката за работеща и предупреждава, че може да послужи като аргумент срещу влизането ни в еврозоната от 1 януари 2024 г.

"Не може да допуснем българските граждани да плащат двойно и тройно по-високи цени за "Гражданска отговорност". Ще пострадат и превозвачите, които ще калкулират по-скъпата застраховка в цените, а оттам всички стоки ще поскъпнат", заяви Александър Иванов от ГЕРБ. Той присъства в началото на заседанието, за да изрази позицията на ГЕРБ и да опонира на поддръжниците на поправката от ДБ и ПП, след което си тръгна.

"Не би трябвало да има оскъпяване на застраховката. Напротив тя може да поевтинее, защото след падането на мониторинга върху Националното бюро "Зелена карта" вече няма да има необходимост то да сключва презастрахователен договор", обясни финансовият министър Росица Велкова, която присъства на заседанието.

Четири от работодателските организации - АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, също подкрепиха предложените от финансовото министерство текстове за гарантиране на плащането на обезщетенията за катастрофи в чужбина и определиха опасенията за ценови скок на "Гражданска отговорност" като неоснователни.  "За бизнеса влизането в еврозоната е приоритет. Предстоят избори и заедно с това традиционните срещи на партиите с работодателските организации. Какво ще коментираме на тях, ако с вашите действия бламирате приемането на еврото от 1 януари 2024 г.?", обърна се  Добрин Иванов от АИКБ към представителя на ГЕРБ.

От "Съюза за стопанска инициатива" обаче изразиха противоположно мнение и застъпиха тезата на застрахователите за сериозни проблеми на сектора, ако при "Зелената карта" се въведе принципа "първо плащаш, после оспорваш".

От Националното бюро "Зелена карта" обясниха, че натрупаните неразплатени суми през последните четири години се изчистват и за неверно твърдението, че само България има подобни проблеми. "Проблемът започна през 2016 г. и към 2018 г. се натрупаха близо 20 млн. евро неизплатени по 5700 искания от чужбина. Към 2021 г. те вече са намалели на 792 искания за гаранции за 4.7 млн. евро, а с лихвите - 8-9 млн. евро", посочи Борислав Богоев председател на НБ Зелена карта.