Държавата очаква производители и търговци на електрическа енергия да направят тази година по-големи целеви вноски във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" от свръхпечалби, реализирани от продажби. Планираната сума е 392,5 млн. евро, което е със 73 млн. евро повече от целевите вноски, преведени във фонда през миналата година.
В същото време правителството планира чрез фонда да предостави тази година далеч по-крупна сума за компенсиране на част от разходите на бизнеса за потребление на електроенергия. Докато през миналата година изплатените компенсации на небитовите потребители на ток са били 394.8 млн. евро, то тази година те ще са с 225 млн. евро повече или с 56% ръст, става ясно от мотивите към проектобюджета за 2026 г.
В момента действат няколко програми и мерки за "смекчаване на икономическите последици от нестабилността на цените на електрическата енергия".
Енергоемките предприятия от индустрията получават компенсации при средномесечни цени на тока на Българската енергийна борса над 63.91 евро за мегават час, като ще покриват 50% от разходите над тази цена. Схемата бе задействана наскоро след одобрение от Брюксел, но със задна дата. На определен брой предприятия от металургията, добивната, химическата, машиностроителната и фармацевтичната промишленост да бъдат изплатени 124 млн. евро помощ за потреблението на ток в периода 1 юли 2025 г. до 1 юли 2026 г. Все още не е фиксирана сума за следващия период - от 1 юли 2026 г. до 30 юни 2027 г., но общата сума за тригодишен период е 334 млн. евро. Вероятно на тези нови помощи за енергоемките предприятия се дължи големият скок на планираните компенсации за ток за тази година.
За останалите фирми компенсациите се задействат при борсови цени на тока над 122,71 евро за мегаватчас средномесечно, като държавата покрива 100% от разликата над този фиксиран праг. През тази година това ценово ниво на борсата в сегмент "Ден напред" е надхвърлено само през януари.
Компенсации са предвидени и за трите ЕРП-та, с които да се покрие разликата в цената на закупената от борсата по-скъпа електроенергия и предоставената на домакинствата, които все още са на регулирания пазар.
Тези разходи за подпомагане на небитовите потребители не са част от държавния бюджет, но са описани в мотивите към него. Финансирането се извършва от Фонд "Сигурност на електроенергийната система", който се пълни с отчисления от енергийните дружества.
Също от мотивите става ясно, че за 2026 г. са предвидени общи приходи във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС) за 1.261 млрд. евро. Те се запазват в почти същия размер и за следващите две години - 2027 г. и 2028 г. Спрямо миналата година приходите във фонда тази година ще нараснат с близо 350 млн. евро. Няма разбивка на отделните приходоизточници на фонда. Той се пълни от три източника. Освен целеви вноски от реализираната свръхпечалба, производителите и търговците на ток трябва да правят всеки месец и отчисления в размер на 5% от месечните си приходи от продажби.
Другият източник са приходите от продажба на въглеродни квоти. През тази година се наблюдава негативна пазарна тенденция, след като ЕК пусна извънредно голямо количество квоти на пазара, за да събере бързо пари за енергийна независимост от Русия (планът REPowerEU). Това води до намаляване на цените на въглеродните емисии, съответно по-малко приходи в енергийния фонд. Очаква се през 2027 г. предлагането да намалее значително, което ще доведе до повишение на цената. Въпреки това приходите във фонда от продажба на въглеродни квоти ще продължат да намаляват заради общ спад на търгуваните квоти съгласно действието на Резерва за пазарна стабилност (MSR).
