България е все по-близо до целта си да започне 2026-а година като член на Еврозоната.

"България е постигнала добър напредък в икономическото сближаване с еврозоната от 2024 г. насам", се казва в дългочакания конвергентен доклад на Европейската централна банка, публикуван в сряда. "Тази положителна оценка означава, че България може да въведе еврото от 1 януари 2026 г. и да стане 21-ият член на еврозоната", коментира Филип Лейн, член на изпълнителния борд на ЕЦБ. Положителна е и оценката на Европейската комисия.

"Днес Европейската комисия заключи, че България е готова да приеме еврото, считано от 1 януари 2026 г. Тази оценка е изложена в Доклада за конвергенцията за 2025 г., изготвен по искане на българските власти, и бележи решаваща и историческа стъпка по пътя на България към приемане на еврото", пише в прессъобщение на ЕК. "Днес България е с една крачка по-близо до еврото. Това ще означава повече инвестиции и обмен с партньорите от еврозоната и повече стабилност и просперитет за българския народ", написа в социалната мрежа X председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен. 

Докладът на ЕЦБ е категоричен - страната ни е изпълнила всички числови критерии

за членство в еврозоната и отговаря на законовите изисквания. Наред с това са очертани "ахилесовите пети" на българската икономика  - тоест къде трябва да насочи усилията си "макроикономическото управление".

Всъщност документът на евробанкерите вдига познати "предупредителни флагове" - уязвимости, които и Европейската комисия, и МВФ, и Световната банка сочат в редица свои оценки и анализи, и то не от вчера. Ако трябва да синтезираме най-важното, то е, че заплатите, жилищните кредити и цените на имотите у нас все още са ниски на фона на еврозоната, лотично растат, но това се случва прекалено "стръмно".  

Посланието, което е много деликатно, но многократно повторено, е да БНБ и банките да затегнат юздите и да внимават с кредитирането (най-вече с жилищните заеми), за да не допуснат опасни "балони" и "спирали". 

Придържане към "фискална дисциплина" е препоръката към държавното управление.   

 България изпълнява критериите за членство в еврозоната (виж таб.3.1). 

Ето накратко какво казва ЕЦБ:

За валутния курс

Валутната стабилност в България е гарантирана от валутния борд - левът е фиксиран към еврото още от въвеждането на паричния съвет при курс 1.95583.  Страната ни бе допусната в "чакалнята за еврото" през май 2023 г., където всяка кандидатка трябва да престои поне 2 години и да покаже стабилност на валутния курс. От влизането в "чакалнята" са са изпълнени "почти всички" поети ангажименти, пише в доклада. Какво означава "почти"? ЕЦБ обяснява - необходим е по-нататъшен прогрес в мерките срещу прането на пари и финансирането на тероризъм. 

За инфлацията

По отношение на ценовата стабилност през април средната годишна инфлация е  2.7% - под  тавана от 2.8% по Маастрихтските критерии. Тази пределна стойност - 2.8%, се базира на данните за трите държави от еврозоната с най-стабилни цени - Ирландия (1.2% инфлация), Финландия (1.3%) и Италия (1.4%), като се добавят и 1.5 процентни пункта толеранс (повече по-темата - по-долу).

За фискалната стабилност

От 2012 г. България държи юздите на бюджетните разходи и оттогава не е била обект на "процедура за свръхдефицит",  се отбелеязва в доклада на ЕЦБ.  През 2024 г. превишението на разходите на приходите е точно на допустимата граница за бюджетен дефицит - 3.0%. Препоръката е управляващите  да НЕ изпускат от контрол разходите и дефицита и занапред. 

За държавния дълг

Общият дълг на държавното управление е 24.1% спрямо брутния вътрешен продукт на страната -  далеч под допустимите за член на еврозоната 60%, като дългът се поддържа нисък вече 20 години, изтъква докладът на ЕЦБ.

За лихвите

Дългосрочните лихвени нива (по държавния дълг, бел. ред.) стоят на 3.9% през наблюдавания едногодишен период - май 2024 - април 2025. И тази стойност е под "тавана" от 5.1%, по който се оценява сближаването с еврозоната.

Правната база

Националното законодателство отговоря на изискванията за член на еврозоната.

НАКЪДЕ ЩЕ ВЪРВЯТ ЦЕНИТЕ

Значителна част от доклада на ЕЦБ е посветена на темата, която най-много вълнува всички български граждани - движението на цените.  Ето основните акценти: 

Тъй като България е "настигаща" икономика - и по доходи, и по цени, може да се очаква инфлацията да е малко по-висока от средното за еврозоната. Това е нормално в процеса на "догонване". Но ще е притеснително, ако нормалната конвергенция на доходите и цените е съпроводена с  "нестабилни развития в кредитирането и цените на имотите", се изтъква в оценката на ЕЦБ.  Докладът цитира данни за ръста на разходите на труд, които сочат 32% номинален скок само за 2024 г. 

Прогнозата за тази година е за 3.6% инфлация  - сравнително висока, а за догодина -  стопяване до 1.8 на сто. В доклада се обяснява и защо точно през 2025 г. има покачване. Не защото някой "загрява" за еврото и заради спекула, а по обективни причини: 

"В началото на 2025 г. имаше значително повишение на инфлацията, което се дължи на комбинация от политически обусловени увеличения на цените и по-широкообхватни увеличения на цените в няколко категории на потребление". Авторите на доклада припомнят, че в началото на годината бяха отменени облекчения, въведени заради ковид пандемията (като намалените ДДС ставки за заведенията).

"Други увеличения на цените бяха концентрирани главно в сектора на услугите, подхранвани от вторични ефекти от по-високите цени на храните и енергията, повлияни от постоянното увеличение на заплатите на  фона на свити пазари на труда и стабилно вътрешно търсене, подкрепено от силен ръст на кредитите и цените на активите", се посочва в анализа. 

Влиянието на заплатите върху покачването на потребителските цени засега е относително ограничено. Очаква се  вътрешният ценови натиск, произтичащ от ръста на доходите, да продължи. В същото време ипотечното кредитиране и цените на жилищата продължават да растат,  което представлява риск от спирала на цените на активите. По-високата вътрешна инфлация може да доведе до отрицателни реални лихвени проценти по ипотеките (примерно при 2.6% номинална лихва по заема и инфлация 3.6% реалната лихва е отрицателна, бел. ред.). Това би могло допълнително да стимулира растежа на жилищните кредити и покачването на цените на жилищата. Тези прогнози трябва да се разглеждат в контекста на постоянния недостиг на работна ръка, който се корени в демографски тенденции като ниска раждаемост и бързо застаряване на населението.

Инфлацията в България все още е относително по-чувствителна към външните ценови промени, отколкото в еврозоната - подобно на други страни от Централна и Източна Европа, България е малка отворена икономика, дълбоко интегрирана в световните вериги за доставки, което я прави особено уязвима към международна несигурност и смущения, като например тези, произтичащи от геополитическо напрежение, по-високи тарифи на САЩ и несигурност относно търговските политики.

От 2022 г. насам България ефективно елиминира зависимостта си от руския внос на енергия чрез диверсификация на източниците на доставки. Въпреки това, българската икономика остава изложена на колебания в цените на стоките поради високата си енергийна интензивност и значителния дял на енергията и храните в потребителската кошница.

ДОКЛАДЪТ НА ЕК 

В доклада се констатира, че България изпълнява четирите номинални критерия за конвергенция, които имат за цел да гарантират, че дадена държава е готова да приеме еврото и че нейната икономика е достатъчно подготвена за това. Законодателството на държавата членка също така се счита за съвместимо с изискванията на Договора и устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (ЕЦБ). В оценката на Комисията се разглеждат и допълнителни фактори, свързани с икономическата интеграция и конвергенцията, включително промените в платежния баланс и интеграционните процеси на пазара на стоки, финансовия пазар и пазара на труда. В резултат на тази оценка Комисията прие и предложения за решение на Съвета и за регламент на Съвета относно въвеждането на еврото в България на 1 януари 2026 г. Съветът на ЕС ще вземе окончателните решения относно приемането на еврото от България след обсъждания в Еврогрупата и Европейския съвет и след като Европейският парламент и ЕЦБ дадат становищата си.