В писмо до вицепремиера и министър на икономиката Александър Пулев 15 браншови организации от хранително-вкусовата индустрия изразиха силно притеснение от представената от него методика за определяне на справедливи стойности на основни хранителни стоки.
Методиката е практически неприложима, без икономическа и правна обоснованост, и ще създаде огромни проблеми в хранителната индустрия и свободния пазар в страната като цяло, посочват браншовите организации. Сред тях са асоциациите на месопреработвателите; производителите на олио, захар и безалкохолни напитки; хлебари, мелничари, свиневъди, птицевъди, преработватели на плодове и зеленчуци и др.
Те настояват икономическото министерство да ревизира предложения подход за определяне на справедливи цени за основни хранителни стоки и предупреждават, че методиката в този ѝ вид е грубо намесване в ценообразуването на свободния пазар.
Предложените формули за изчисляване на справедливите стойности не отчитат разликите в качество, произход, иновации, устойчивост, характеристики и добавена стойност, казват недоволните представители на бизнеса. Опасенията им са, че намесата на държавата в ценообразуването ще стимулира предлагането на по-евтини некачествени продукти, ще ограничи разнообразието и ще обезкуражи инвестициите в качествени и иновативни български продукти.
Днес, 7 септември, изтича срокът за обществено обсъждане на проекта на методиката. 15-те организации настояват, ако тя не бъде оттеглена, то поне да бъде сериозно преработена, така че да почива на "проверими данни".
В проекта икономическото министерство предлага множество формули за изчисляване на редица показатели, като "локална себестойност", "европейски паритет", "дисконт", "справедлив брутен марж", които твърди, че са заимствани от френския модел за наблюдение на цените. Анализатори вече откриха, че част от тях са грешни. А браншовите организации от хранителната индустрия отбелязват, че се използват доста агрегирани данни, с които няма как да се определя "справедлива стойност“ на конкретен продукт.
Например, компонентът „локална себестойност“ за даден продукт се изчислява на база на цени на едро на Държавната комисия по стокови борси и тържища (ДКСБТ), които са обобщени по продуктови категории и не отчитат многообразието на конкретните артикули и техните характеристики. Например, само оризът е поне 6 вида, белият боб - 3 вида, свинско и пилешко месо - няколко вида разфасовки, киселото и прясното мляко е с различна масленост и т.н. Освен това данните за цените на едро на ДКСТБ не отчитат качеството и марките на продуктите. В крайна сметка използването на обобщени данни изкривява реалната икономическа стойност на конкретния продукт, закупуван от крайния потребител, предупреждава бизнесът.
Друга забележка към методиката е изискването всеки търговец да декларира т.нар. цени котва. Това е най-ниската цена за всеки конкретен продукт, която също се взима предвид при изчисляване на справедливите стойности. Според браншовите организации този подход е неприемлив, тъй като, от една страна, създава пазарно предимство на собствените марки на веригите и им дава възможност да манипулират и поддържат изкуствено евтини продукти „примамки“. Това ще потиска размера на „справедливата стойност“ и ще създава предпоставка за сваляне на качеството на храните.
Затова фирмите от хранителната индустрия предлагат „котвеният продукт“ да бъде не този, който е най-евтин, а най-потребяваният в съответната категория.
Особено неясен елемент в методиката е формирането на т.нар. "Справедлив брутен марж". Копира се френският модел за определяне на оперативните разходи при реализацията на даден продукт, без да се държи сметка на това, че има огромни разлики в икономиките на Франция и България. Недоумение буди фактът, че маржът върху оборота е приложен като надценка върху доставната цена.
Друг ключов проблем е използването на частни и платени източници за определяне на съществени параметри в методиката. Става дума за данни на консултантски компании, като McKinsey, за целевия EBIT (печалба преди лихви и данъци) и NielsenIQ за европейските цени на дребно. Засегнатите предприятия нямат достъп до тези бази, което не им позволява да проверят входните данни и да оспорят изчисленията на държавата за справедливите цени.
Особено притеснително за бизнеса е предложението за 10% диапазон на отклонение от изчислената справедлива стойност, над който да се предвижда наблюдение на търговеца. Подобен текст е юридически недопустим, той е опасен прецедент за намеса на държавата в ценообразуването чрез въвеждане на таван на цените и трябва да отпадне, се посочва в позицията.
Сериозни забележки има и към предложението да се сравняват цените на продуктите у нас с аналогични продукти в ЕС. Според становището, липсват ясни критерии кой и на какъв принцип ще определя държавите за сравнение. Експерименталните изчисления с различни групи страни дават разлики от над 10%, което създава възможност за субективен избор на референтни пазари.
Ежедневното публикуване на цените на ниво конкретен артикул в единен формат и срок, може да създаде прекомерна прозрачност между конкурентите и да улесни координираното им поведение, предупреждават 15-те браншови организации. Има риск обявената от държавата „справедлива стойност“ на даден продукт да е по-висока от тази на даден търговец. Така вместо да доведе до по-ниски цени, механизмът може да стимулира тяхното повишаване.
