Фискалният съвет "изчисли" кои сектори от българската икономика ще имат най-много ползи от въвеждането на единната европейска валута.
"Присъединяването към еврозоната ускорява процесите на сближаване и увеличава благосъстоянието на българските граждани, но все пак шест сфери ще са най-облагодетелствани, се посочва в анализ на ФС, публикуван днес. Сред големите печеливши са банките, промишлените предприятия, туризмът, енергетиката, ИТ индустрията, а също и държавният сектор - образование, болници и т. н. Само от лихвите по държавния дълг, които ще намалеят с присъединяването към еврозоната, бюджетът ще спести стотици милиони годишно (0.3.0-0.4% от БВП). Ето какво разкрива в анализа си Фискалният съвет:
Банково дело и финанси
дял в икономиката: 6,4%; работещи в сектора - 55 315 души (2023 г.)
Секторът ще се радва на по-ниски лихви, когато привлича пари. Както публичните, така и частните кредитори ще видят намалени лихвени проценти, тъй като заемите, деноминирани в евро, ще бъдат близки до лихвените проценти на ЕЦБ.
Друг плюс е по-стабилната валутна среда - преминаването от валутен борд и фиксиран курс на лева към единната еврофейска валута премахва валутния риск лев-евро.
Промишленост:
дял в икономиката: 21,4%; работещи в сектора - 477 754 души
Въвеждането на еврото елиминира разходите за обмен на валута за фирми, търгуващи с членове на еврозоната. Това се отнася особено за експортни отрасли като като производствата на машини, автомобилни компоненти, на метали и химикали, на храни и нхрани и напитки.
Тежки индустрии, които са и гръбнакът на българската икономика - минно дело, металургия, автомобилни компоненти, машиностроене, енергетика – ще спечелят от по-лесните капиталови инвестиции и от премахването на пречките пред финансирането, свързани с валутния пазар.
Туризъм:
дял в икономиката: около 6,5%; работещи в сектора - 113 950 души
За пътуващите от еврозоната българските ресторанти, хотели, спа курорти, природни, исторически и културни забележителности ще станат по-привлекателни - с по-лесните плащания и липсата на такси за обмен на валута. Еврото ще донесе и по-добри възможности за промотиране на ваканционни имоти в България.
Енергетика:
дял в икономиката: 1,3%; работещи в сектора - 28 940 души
Финансирането на проекти в евро е по-евтино. По-евтини са и държавните гаранции. Това е особено важно за енергетиката, където инвестициите са значителни суми и привличането на външни ресурси (заеми) е правило.
Информационни технологии и далекосъобщения:
дял в икономиката: 8.2%; работещи в сектора - 129 916 души
Плащането в евро съответства на валутата на клиентите. Разходите за заплати са по-предвидими.
Държавно управление; образование; здравеопазване и социални услуги:
дял в икономиката: 16.1%; работещи в сектора - 448 475 души
Повишаването на суверенния рейтинг на страната води до по-ниски лихвени разходи за финансиране. Намалява се е необходимият фискален резерв.
|
Ранг |
Сектор |
Защо печели |
Ранни ефекти |
|
1 |
Банково дело и финанси (търговски банки, лизинг, застраховане) |
По-ниски рискови премии, активи/пасиви в една и съща валута, по-лесно финансиране на едро |
По-ниски лихви по отпускани кредити: По-бърз растеж на кредитирането (особено кредитите за малкия бизнес). |
|
2 |
Промишленост (автомобилни компоненти, машини, химикали, метали, електроника) |
Няма разходи за конвертиране на валута за клиенти от еврозоната (≈1-2% от стойността на фактурата); сигнализира за макроикономическа стабилност → привлича инвеститори и доставчици |
По-голям приток на преки чуждестранни инвестиции (Хърватия +30% на годишна база през 2023 г.) |
|
3 |
Туризъм (хотели, ресторанти, туристически услуги) |
Същата валута като 75% от посетителите; прозрачност на цените; спестявания от такси за карта |
По-висока заетост през 1-2 година (Хърватия +6% посетители 2023 г.) |
|
4 |
Енергетика и голяма инфраструктура (енергийни компании, възобновяеми енергийни източници, газови и ядрени проекти) |
Структурирането на проектно финансиране, деноминирано в евро, става по-евтино; разходите за държавни гаранции намаляват |
По-лесно финансиране за блокове 7–8 на АЕЦ „Козлодуй“ и помпено-акумулиращите централи. |
|
5 |
Информационни технологии и далекосъобщения (вкл. центрове за споделени услуги) |
Фактурирането в евро съответства на фактурирането на клиентите; по-малко ангажиран валутен буферен капитал; повишава конкурентоспособността на България по отношение на заплатите и цените |
Разходите за заплати са по-предвидими |
|
6 |
Държавно управление; образование; здравеопазване и социални услуги |
По-евтини държавни спредове; достъп до предпазни механизми на ЕМС/ЕЦБ; разходите за хеджиране изчезват |
Лихвените спестявания освобождават 0,3-0,4% от БВП годишно |
