Quantcast

Медия без
политическа реклама

Докумeнтален филм за психиатрична клиника спечели "Берлинале"

25 Февр. 2023ОбновенаАЛЕКСАНДЪР ДОНЕВБерлин
EPA/BGNES
Никола Филибер със Златната мечка

Документалният филм "На Адаман" (Sur l'Adamant) спечели голямата награда на берлинския кинофестивал "Берлинале". В него режисьорът Никола Филибер описва живота в дневния център на парижка психиатрична клиника. Разположено в шлеп, закотвен на единия град на Сена, мястото е известно със своите уъркшопи, които предлагат терапия чрез занимания с различни видове изкуства и други форми на колективно общуване между пациентите под ръководството на психотерапевти. В един от епизодите сред посетителите се оказва и българска емигрантка, която изпълнява българския химн и успява да развълнува участниците в груповата терапия. Документалното повествование е изградено от изповеди на пациенти, които разказват за страховете и проблемите си, изострени още повече от продължителната ковид пандемия.

Когато журито обявява печелившия филм, изненадан Филибер възкликва: "Вие нормални ли сте?". И продължава с думите, че 40 години е работил, за да бъде признато документалното кино наравно с художественото, предадоха световните агенции. Филмът е сниман три години, режисьорът е искал да покаже що за хора са пациентите, които обичайно са стигматизирани. 

"Берлинале" е вторият голям международен фестивал, който дава основния си приз на документален филм в последната година. "Цялата красота и кръвопролитие" на Лаура Пойтрас спечели "Златен лъв" във Венеция през септември 2022-а.

"На Адаман" все пак не е първият документален филм, който печели "Златна мечка". През 2016 година журито в Берлин, ръководено от Мерил Стрийп, отличи италианския "Море в пламъци" (Fuocoammare) на Джанфранко Роси, който разказваше за хуманитарните мисии в Средиземно море по спасяването на хилядите бежанци, идващи от Африка.  Днешният френски победител на пръв поглед не носи толкова актуално политическо послание, но във финалните надписи авторите му изтъкват заплахата от административно закриване на подобни центрове като "Адаман". По този начин стотици психично болни ще се лишат в бъдеще от най-важното лечебно средство – ангажираното човешко общуване. Филмът въздейства като портрет на нашето време и на един свят, силно тревожен от неизвестностите на бъдещето. За тази  болест няма лекарство, а само временно облекчение и най-ефективното средство за неговото постигане се оказва изкуството. Голямата награда за френския филм дойде, може би, за да потвърди още веднъж думите на Спилбърг, казани няколко дни по-рано при отличаването му  с почетна "Златна мечка" за цялостно творчество. Той призна неоценимото въздействие на заниманията с кино за своето душевно равновесие и пълноценна реализация не само като творец, а въобще като човек.

Художественото творчество беше главната тема на още два филма, отличени със следвашите по значение награди. "Сребърна мечка" – голямата награда на журито, получи германският филм "Червено небе" на Кристиян Пецолд. Неговият сюжет се разиграва на фона на все по-често избухващите опустошителни пожари, които отнемат и човешки жертви.  Главният герой е млад писател, постепенно осъзнаващ безплодността на своите измислени истории и важността на истинските неща, които се разиграват пред очите му.

Френският триумф на "Берлинале" беше допълнен от "Сребърната мечка" за режисура, отредена за един от ветераните нa френското кино Филип Гарел, който след месец ще навърши 75 години. В неговия скромен филм "Голямата колесница" участват синът му Луи, една от най-големите френски кинозвезди в момента, както и двете му дъщери, Естер и Лена. Сюжетът също разказва семейна история за три поколения куклени артисти, които болезнено преживяват как тяхното изкуство постепенно губи значение. Освен интимните драми на героите, в които се редуват смърт, любови и раздели, голямата тема е отдадеността на творчеството. Някак подсъзнателно филмът разкрива и болезненото усещане за заплахите от постепенното изчезване на киното като изкуство такова, каквото го познаваме.

Още едно отличие с френски адрес беше "Сребърната мечка" за индивидуално творческо постижение на Хелен Лувар за виртуозната операторска работа във френско-италианската емигрантска двама Disco Boy. В нея се разказва историята на белоруски младеж, който се записва във френския чуждестранен легион. При бойна мисия в Африка той убива в ръкопашна схватка чернокож борец на съпротивата срещу големите компании, експлоатиращи природните ресурси на неговата страна. Като своеобразно отмъщение духът и мечтите на младежа от джунглата сякаш обладават съзнанието на източноевропейския емигрант. Той напуска легиона, за да започне кариера на танцьор в диско клуб.

Останалите награди бяха подчинени на някои до известна степен конюнктурни постановки на съвременната фестивална политика. "Берлинале" от няколко години не връчва отделни награди за мъжка и женска роля, а "Сребърни мечки" за актьорско постижение съответно в главна и второстепенна роля.  Първата беше за  осемгодишната София Отеро в баската драма "20 хиляди вида пчели". Айтор, персонажът, изпълняван от невръстната актриса, предпочита да го наричат Лусия, объркан от дълбокия конфликт, който изпитва между момчешкото си тяло и себеусещането на момиче. Наградата за поддържаща роля получи австрийската транссексуална актриса Теа Ере в иначе тривиалната германска криминална драма "До края на нощта". Допълнителната "Сребърна мечка" от журито беше за португалския "Лош живот", който разказва за три поколения жени, поддържащи западнал семеен хотел.

В отсъствието на големи филми и разтърсващи художествени откровения Берлинале 2023 все пак защити ролята си на важен форум за киното и мястото му в съвременната политика. Без съмнение неговите организатори бяха подбрали най-доброто от актуалния филмов асортимент, което са имали на разположение. Проблемът е, че то ни кара да гледаме с носталгия към миналото и с тревога за бъдещето на филмовото изкуство. 

Още по темата