От последно място в ЕС по заместване на дохода с компенсации в кризата, България се озова на първо, изпреварвайки държави, които похарчиха милиарди евро като Дания, Швеция и Германия. Това първо място обаче не се дължи на промяна в мерките за бизнеса и работещите, а на искане от страна на социалния министър Деница Сачева докладът по този въпрос да бъде редактиран на европейско ниво. Според изпратените от Сачева нови данни, компенсационните ни мерки покриват 100% от дохода на засегнатите работници, без в проучването да се уточнява кой плаща за това.

Новината за "успеха" на България бе съобщен днес от социалното министерство. "Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) коригира данните за България в изследването за влиянието на пандемията. Причината е, че в първоначално публикувания на 11 март доклад е съдържал некоректна информация за страната ни. Ревизираните данни за България са публикувани на 23 март на сайта на Юрофаунд, като докладът е бил изцяло преработен", обявиха от ведомството.

Проверка на "Сега" в новия вариант на доклада установи, че страната ни е прескочила почти всички други членки на ЕС и от последно място по заместване на заплатите с компенсации вече се намира на първо място заедно с Австрия, Чехия и Полша. В таблицата за нивото на заместване на дохода чрез мерки за запазване на заетостта за периода март-септември 2020 г., България вече е в групата на лидерите, където засегнатите от кризата получават до 100% от дохода си чрез мерки за запазване на заетостта. Преди намесата на министъра, страната ни беше на последно място в групата на страните, където се покрива 60% от дохода.

От министерството посочват, че министър Сачева е получила лично писмо от и.д. директор на фондацията Мария Йепсен, в което се обяснява, че първоначалният вариант на изследването е съдържал неточна бюджетна информация за схемата на изплащане на компенсации за запазване на работните места в засегнатите от коронакризата предприятия по схемата 60/40.

В първоначалния вариант, за който "Сега" писа, докладът посочва, че в България максималното заместване на дохода чрез мерки за запазване на заетостта е 60%. Именно това е схемата 60/40, по която бизнесът получава от бюджета 60% от разходите за заплати и осигуровки, за да не уволнява хора. Тъй като работодателят бе принуден да поеме останалите 40%, самите служители получават цялата си заплата и вероятно този факт е изтъкнала Сачева пред Eurofound.

Така обаче българските служители се оказват по-защитени от тези в държави, където подкрепата от правителството се измерва в милиарди евро. В Германия например компенсацията достигаше 87% за служители с деца и 90% за някои сектори, като правителството покриваше голяма част от разходите на фирмите за принудителния престой. Във Франция бе 100% за хората на минимална заплата, а за другите достига 60-84% от нетната заплата. В Швеция при 60% намаление на работното време, разходите за труд на работодателя се намаляваха наполовина, но работниците запазваха 92.5% от дохода си.

Любопитно е, че България липсва сред страните, в които работодателите също поемат част от разходите. В доклада например се посочва, че в първите месеци на кризата разходите за работодателя в повечето страни са били 0, което именно ги е стимулирало да участват в мерките. Според проучването "само Чехия, Естония, Литва и Полша са изисквали от самото начало работодателите също да поемат част от разходите". България също би следвало да е в тази група, но не е спомената - изискването работодателят да поеме останалите 40% от заплатата и осигуровките бе повод за голямо напрежение в първите месеци на кризата.

Спорен въпрос е и доколко декларираните доходи отразяват реално получаваните. Ниското им ниво изненада и самото правителство, което едва сега успя да усвои отпуснатия в началото на кризата 1 млрд. лв. на НОИ и на няколко пъти обясни, че антикризисните мерки са довели до изсветляване на сивата икономика. Иначе максимумът, до който стигнаха компенсациите у нас е схемата 80/20 за няколко най-засегнати сектора като транспорт, туризъм хотелиерство и ресторантьорство. По нея миналата година бяха усвоени 40 млн. лв. за 25 265 служители.