Quantcast
Продължителността на живота е намаляла с 3 месеца заради COVID-19 | СЕГА
facebook
twitter

ВОДЕЩИ НОВИНИ / България

Продължителността на живота е намаляла с 3 месеца заради COVID-19

842
 Институт за пазарна икономика

COVID-19 вече е третата по значимост причина за смъртността у нас след сърдечно-съдовите и раковите заболявания. Заради пандемията очакваната продължителност на живота е намаляла с 3 месеца и вероятно ще продължи да се влошава. Най-потърпевши са жителите в област Видин, където пандемията е съкратила продължителността на живота с около година и два месеца.

Данните бяха съобщени по време на представянето на традиционното изследването на Института за пазарна икономика за развитието регионите в страната. За 2020 г. фокусът на изследването е здравеопазването в различните области. Показателят, който анализира ИПИ, показва очакваната продължителност на живота при раждане, като НСИ го измерва на тригодишни периоди. В случая се сравняват годините 2018-2020 спрямо 2017-2019. Реалната продължителност на живота - колко средно живеят българите, беше покосена още по-значително от пандемията - според анализа на първата година на пандемията, извършен от Центъра за обществено здраве, тя е намаляла с година и половина.

"Здравеопазването се превръща в основен проблем за икономиката на страната", посочи Зорница Славова от ИПИ. На базата на няколко показателя - брой лекари, лечебни заведения, болнични легла и преминали болни за лечения и смъртност, експертите от института са класирали достъпа и качеството на здравеопазването в отделните области. Според това изследване единствено столицата, Плевен и Кюстендил попадат в групата на областите с много добро здравеопазване, докато на другия полюс са Хасково, Велико Търново, Сливен и Силистра.

През първата пандемична 2020 г. средният брой на болничните легла в страната се е увеличил до 55 на 10 000 души население. За сравнение преди десетина години този показател е бил 40 на 10 000 души.

Най-голям брой болнични легла спрямо населението има Плевен - 99 на 10 000 души и Пловдив - 81, докато най-зле е положението в Перник, Добрич и Шумен, но това може да се обясни с близостта им до по-големите градове като София и Варна, където са концентрирани и най-голям брой многопрофилни и специализирани болници.

На фона на увеличаващите болнични легла се отчита огромен спад на броя на лекарите през последното десетилетие - общопрактикуващи и специалисти. Средно за страната на 10 000 души население се падат 5.8 общопрактикуващи лекари. Отново Плевен държи първенство с 9 лекари на 10 000 души население, докато Кърджали е на последно място с трима лекари на 10 000 жители. Доброто представяне на Плевен се дължи на медицинския университет в него и съпътстващите го лечебни заведения.

Неравномерно разпределени са лекарите-специалисти - те са концентрирани в градовете с медицински университети и развити специализирани клиники. Най-многобройни са кардиолозите - 1800 към 2020 г., а най-малко инфекционистите - 200.

Плевен, София, Монтана водят по брой преминали болни за лечение жители на съответната област през 2020 г. - малко над 200 души на 1000 души население. Заболеваемостта от COVID-19 обаче е най-висока в тези области, в които гъстотата на населението е най-висока. Затова на челни позиции наред със столицата (41 души на 1000) излизат Габрово, Кюстендил и Благоевград - между 34 и 38  на 1000 души през миналата година, при средни за страната  29 заболели на  1000. Смъртността от COVID-19 през миналата година е била най-висока в Благоевград - 10% от общата смъртност, следван от Пловдив, Смолян, Силистра, София и Русе с над 8%.

 

Още

Ресторанти и барове масово бойкотираха наложените ограничения

28.01.2022

3576
Ирландия сваля всички COVID ограничения заради многото ваксинирани

22.01.2022

4771
12 млрд. лв. изтичат от икономиката всяка година за дивиденти

20.01.2022

МИЛА КИСЬОВА

1709