От края на април летище "София" има нов концесионер, но всичко си върви по старому враждебно. В социалните мрежи е пълно с оплаквания на българи, завръщащи се от чужбина. Това е първото лято след голямото затваряне за пандемията, пътниците се увеличават, услугите на летището стават по-зле. 

Преди 10 години след вестникарска кампания от международните резервационни системи беше махнато "Враждебна" като име на столичния аеропорт. Две читателки на "Сега" се свързаха с редакцията и описаха възмутено преживяванията си. Както става ясно, пременила са "Враждебна" пак в тия. 

Евгения Манолова, Лондон-София

Банално е твърдението, че лицето на една страна, особено такава, която твърди, че иска да привлича туристи и да върне напусналите я сънародници, е летището. Това, което завариха в събота по обед пристигащите на Терминал 2, по-скоро ще ги накара да избягат с писък.

Пътувах от Лондон. На летище Хийтроу, където заради коронавируса отмениха онлайн чекирането, преди да издадат бордна карта внимателно проверяват сертификата за ваксинация или за негативен ПСР тест. Много внимателно. И добре, че го правят те. Великобритания в момента е рискова страна с относително висок брой заразени с Делта. Защото в София никой никого не поглежда.

Приятната среща със софийското летище започва с неработещи ескалатори. Човек си носи кабинния багаж, който понякога не е малък, по едни доста стръмни стълби. След което попада в голяма зала, където на пода пише да се спазва дистанция. Да, ама не. Представители на летищния персонал няма и хората се трупат на две безкрайни опашки. Две, защото толкова са работещите гишета за паспортен контрол. Едната върви малко по-бързо, на другата е ад. Пред мен имаше семейство с тримесечно бебе, което дишаше ужасяващия въздух в помещението. Добре, че няколко души настояха и жената с детето мина отпред. Останалите с две-три годишни дечица, които просто пощуряха от досада, си изчакаха реда в задуха. След около  четиридесетина минути някой се усети и отвориха още едно гише.  Станаха три за няколкостотин пътника. Проветрение, климатик, дори обикновен вентилатор в помещението няма.

Хората  стоят на опашка, както пристигат – ваксинирани, такива с негативен тест, такива без тест. Всъщност не е ясно пътниците от останалите полети освен  от Лондон проверявани ли са по някакъв начин. В София очевидно на никого не му пука, че някой може да се зарази.

След приключението с паспортната проверка теоретично трябва да се мине през санитарен контрол. Между тримата дежурни, както гласи старият лаф, можеше да се провре куче с погача. Пред мен няколко души минаха и заминаха, никой не ги спря. Който показваше документ за тест или ваксина, си показваше и паспорта.  Последва чакането на куфарите. Очевидно времето за паспортния контрол не беше достатъчно, за да ги докарат от самолета.

Цялото приключение продължи час и половина. И ако някой ви посреща – нова изненада – за паркинга не може да се плати в залата за пристигащи. Нещо се било развалило. Плаща се на изхода, където, естествено, се е натрупала опашка.

Като се преодолее и това препятствие, пред вас лъсва нещастна пожълтяла, неполивана и некосена от миналата година трева. Кой каквото е прихванал на летището, тръгва да го носи по-нататък в страната.

Биляна Михайлова, Кьолн-София

Пристигаме. Да, ама не – не можем да слезем от самолета, тъй като четири машини са кацнали в един и същи късен вечерен час в неделя и капацитетът от автобуси на софийското летище не смогва. Оставаме 40 мин. в самолета, като не възрастните сме проблемът, а множеството невръстни дечица, които се задушават. „Нали има ръкави?“, ме питат наивни посрещачи. Да, но не и за нискобюджетните компании, чийто висок брой едновременно кацащи очевидно е изненадал софийските летищни власти точно както снегът през зимата стъписва общината. Няма мърдане – стоим в самолета без никакви сведения кога ще слезем и откъде. Принципно има два изхода, но дали ще ни дадат достъп и до двата?

От самолета все пак в един момент се стига до твърда земя и всеки се пита – как ли ще ни допуснат и дали? Няма никакъв проблем – точно както и през март, на пристигане чакат две госпожи, които само отгоре-отгоре преглеждат документите за тестове и сертификати, отвъд тях седят 14 души на маси подобно на изборна комисия и записват несертифицираните. Определено можех да разпечатам на ксерокс около 56 или 156 сертификата без проблем, нямаше и помен от устройство, което би трябвало да установява истинността на кода за ваксинация (става дума за 27 юни, може оттогава нататък всичко да се е променило рязко). Да не говорим за сверяване на данните по паспорт или скенер за проверка на сертификатите.

Таксита също нямаше – очевидно също изненадани от високия брой самолети, кацнали по едно и също време. Но какво е едно пътуване без преживявания – в противен случай какво ще си спомня човек?