„Без да се преоделее говорът на омразата, без да има ясна ревизия на образователната система, която е изградена на неверни факти и създаване на омраза към българския народ, без преодоляване на отричането на историческите личности и събитие, няма как България да има друга позиция, освен тази, която е заявила, а именно, че няма да даде съгласие за насрочване на първата междуправителствена конференция за започване на преговори със Северна Македония.”

Такава позиция изрази от името на правителството вицепремиерът Красимир Каракачанов в Народното събрание. Той се отзова по искане на депутатите от БСП, за да предостави информация за хода на разговорите със Скопие по отношение на започването на преговори между Северна Македония и ЕС. Социалистите настояваха премиерът Бойко Борисов да говори пред парламента. Каракачанов обаче обясни, че Борисов има ангажименти, а външният министър Екатерина Захариева е извън страната, и изложи правителствената позиция.

По думите му в разговорите с представителите на Скопие кабинетът се придържа към текстовете на договора за добросъседство, подписан през 2017 г., както и към рамковата позиция на Министерския съвет от 2019 г., която беше потвърдена с решение на Народното събрание. „България продължава да подкрепя идеята за интеграция на Западните Балкани в европейските структури, но това не може да става безусловно и при неизпълнение на договорите, които съществуват в двустранен план между България и съответните балкански държави”, посочи Каракачанов. Точно такъв обаче бил случаят със Северна Македония: има забавяне на работата на двустранната комисия по историческите въпроси, която е приела малко решения, които дори не се изпълняват; няма промени по отношение на езика на омразата спрямо България от страна на държавни и частни медии в югозападната ни съседка, и дори от публични институции; никакъв напредък не е отбелязан по отношение на учебната система в Северна Македония, която продължава да генерира антибългарски чувства.

„Въпреки минималния напредък по договора, България даде съгласие за членството на Северна Македония в НАТО. Управляващата коалиция в Скопие смята, че след като сме отворили вратата за НАТО, България може да бъде притисната и по други въпроси да промени своята позиция. Българското правителство няма намерение и не може да прескочи решение на българския парламент, защото България е парламентарна република”, увери Каракачанов депутатите.

В ПРОТИВОРЕЧИЕ СЪС СЕБЕ СИ

В средата на октомври Каракачанов обвини Германия, че оказва натиск върху българската страна да позволи на Скопие да започне преговорите. Сега обаче заяви точно обратното: "От страна на германското председателство е изразявана само и единствено позицията да бъде посредник при необходимост между двете страни. Натиск върху българското правителство не е оказван."

ЗА ОБЕДИНЕНИЕ С БЪЛГАРИЯ

Лидерът на "Воля" Веселин Марешки обяви, че пътят на Северна Македония е в обединението с България. "Ние сме един народ, с общо минало. Ако съумеем да отстраним користното влияние на една или друга голяма държава, ако гледаме само и единствено интереса на гражданите си, обединението е логичният път. Така ще се пресекат всички спекулации с историята и те няма да са пречки за бъдещето. А и нашите братя автоматично ще станат европейски граждани", смята Марешки.

ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ

Българските граждани категорично искат първо да бъдат уредени отношенията със Скопие, преди да се мисли за членство на югозападната ни съседка в ЕС. Това показва социологическо проучване на "Галъп интернешънъл", проведено между 29 октомври и 6 ноември. Само 5.8 процента смятат, че е най-важно Северна Македония да влезе в ЕС, а мнозинство от 57.9 процента настоява първо София и Скопие да се разберат по спорните въпроси. 51.1 процента са категорични, че условието България да подкрепи съседите ни е бързото изпълнение на договора за добросъседство.