На 29 януари 2026 г. Международният център за разрешаване на инвестиционни спорове (ICSID) във Вашингтон отхвърли изцяло исковете на чешката компания „ЧЕЗ“ а.с. срещу Република България. Решението слага край на дело, започнало през 2016 г., и потвърждава, че действията на държавните институции и съдилищата у нас не са нарушили Договора за Енергийната харта. За всичко това се похвали в официално съобщение в петък вечерта Министерство на финансите.
Обща сума на претенциите е била 967 милиона евро (плюс 1,9% капитализирана лихва). Обектът на спора са инвестиции в електроразпределение/снабдяване („ЧЕЗ Разпределение“ и „ЧЕЗ Електро“), ТЕЦ „Варна“ и биоцентрала „Бара“.
„ЧЕЗ“ твърдеше, че са нарушени техни легитимни очаквания, че регулаторът КЕВР е действал произволно при определянето на цените (2004–2018 г.) и че българските съдилища са действали неправомерно.
Чешката ЧЕЗ закупи част от българската разпределителна система – обект на сделката бяха електроразпределителните дружествата в София, София област и Плевен. А през 2006 г. компанията закупи електроцентралата във Варна с идеята да я превърне в газова мощност.
През 2013 г. обаче след спорове с българските власти компанията все пак реши да напусне страната ни. Така централата във Варна бе продадена през 2017 г., а през април 2021 г. ЧЕЗ получи разрешение от българския енергиен регулатор да продаде разпределителното си дружество на финансовата група Еврохолд и да напусне страната ни завинаги.
"Това е третият пореден успех на България в поредицата дела, заведени срещу нея от електроразпределителните и електроснабдителните дружества на „ЕВН“ АГ, „Енерго-про“ а.с. и „ЧЕЗ“ а.с. Общият размер на претенциите на трите дружества възлизаше на приблизително 2 милиарда евро. Значението на успеха на България по тези дела е по-голямо от размера на исковете, защото загубата на някое от тези дела би довела до промяна на начина на определяне на цените на електроенергията и тяхното значително повишаване", твърди българското МФ.
КАЗУСЪТ
По това дело ЧЕЗ посочваше, че е чуждестранен инвеститор по смисъла на Договора за Енергийната харта, тъй като е направил три отделни инвестиции в България – в електроразпределителното дружество „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и електроснабдително дружество „ЧЕЗ Електро България“ АД; в ТЕЦ „Варна“ и в електроцентрала на био маса „Бара“.
В хода на делото дружеството се оплакваше от действията на българската държава и по-специално от тези на Министерството на икономиката, Министерството на енергетиката, Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР) и българските съдилища относно трите му инвестиции.
По отношение на инвестицията в електроразпределителното и електроснабдителното дружество „ЧЕЗ“ а.с. "се оплакваше от нарушения на неговите легитимни очаквания, придобити при приватизацията на двете дружества въз основа на Ценовата регулаторна рамка от 2004 г." Алтернативно ищецът се оплакване, че секторният регулатор КЕВР е действал произволно и необосновано при определяне на цените във всяко едно ценово решение в периода 2004 г. - 2018 г. и по този начин е причинил щети на инвестицията му. Ищецът също така се оплакваше от действията на Административен съд-София-град и Върховния административен съд при обжалване на ценовите решения на КЕВР. Претенцията на ЧЕЗ за присъждане на обезщетение за тази инвестиция беше в размер на 733 милиона евро плюс лихва от 1.9% с годишна капитализация от датата на постановяване на решението до окончателното плащане.
Относно инвестицията в ТЕЦ „Варна“ „ЧЕЗ“ а.с. се оплакваше от нарушение на легитимните му очаквания, че България ще либерализира енергийния си пазар и ще определя цените на електроенергията според обещанията, дадени при приватизацията на централата въз основа на Насоките за регулиране на българските електропроизводствени дружества от 2005 г. Алтернативно, той се оплакваше, че КЕВР е действала произволно и необосновано при определяне на цените във всяко едно ценово решение в периода 2006 г. - 2014 г., и от действията на Министерството на енергетиката при определяне на студения резерв. Бяха направени и оплаквания от действията на Административен съд-Варна и Върховния административен съд при обжалване на ценовите решения на КЕВР. Заявената от „ЧЕЗ“ а.с. претенция по отношение на тази инвестиция бе в размер на 220 млн.евро, както и лихва от 1,9% с годишна капитализация от датата на постановяване на решението до окончателното плащане.
Относно инвестицията в електроцентралата на био маса „Бара“, „ЧЕЗ“ а.с. се оплакваше, че България е променила необосновано режима за насърчаване на производството на електроенергия от възобновяеми източници и това е довело да пълна загуба на инвестицията му. Претендираното обезщетение за тази инвестиция бе в размер на 14 млн. евро плюс лихва от 1,9% с годишна капитализация от датата на постановяване на решението до окончателното плащане.
