"България е осъдена да заплати над 100 млн. евро на чуждестранен инвеститор, ощетен от действията на изпълнителната и законодателната власт у нас по време на властването на Бойко Борисов", съобщи сайтът за разследваща журналистика BIRD.BG в своя публикация във Фейсбук.
Става дума за иск на фирма, придобила през далечната 2012 г. големия соларен парк в село Караджалово. Регистрираната в Малта АCF Renewable Energy заведе дело в арбитражния трибунал към Световната банка заради влошени условия за инвеститорите във ВЕИ мощности с претенция да получи 61 млн. евро.
България загуби спора през януари 2024 г., но отказа да плати доброволно присъдената на АCF сума. Ето защо малтийската компания се е обърнала към съда в САЩ за принудително изпълнение."От документите по делото се вижда, че защитната стратегия на България, представлявана от финансовия министър Теменужка Петкова, е била крайно посредствена – съдията в мотивите си директно посочва, че България е пропуснала да поиска предварително произнасяне по допустимостта на делото (а не по същината му). Което е доста груба и аматьорска процесуална грешка", коментират от BIRD.
Споменатите 61 млн. евро са само част от финансовата щета. България трябва да плати и всички съдебни разноски, както и наказателни лихви. Така сумата надхвърля 100 млн. евро. Това са пари, които ще излязат от и без друго продънения ни бюджет. Казусът се развива повече от десетилетие и е поредна потресаваща илюстрация за порочните действия и "политики" на т.нар. държава и нейните институции. В основата са безумните премии за насърчаване на инвестициите в "зелен" ток.
Спорът
Претенциите на ACF Renewable Energy са свързани със серията законодателни промени след 2013 г. заради високите гарантирани цени за изкупуване на ток, произведен от соларни мощности. Заради скъпата "зелена" енергия цените на тока като цяло скочиха, това предизвика протести, Бойко Борисов подаде оставка и така сложи край на първото правителство на ГЕРБ.
Безумната държавна "зелена" политика на щедро субсидиране очевидно не можеше да продължи. Затова през 2014 г. бяха въведени законови ограничения за количеството електроенергия, което се изкупува по преференциални цени. През 2015 г. бе въведена и вноска във фонда "Сигурност на електроенергийната система" - в размер на 5% от приходите от продадената електрическа енергия. Година по-късно бе увеличена и таксата за достъп до електропреносната мрежа. Така условията за разглезените с прекомерна държавна щедрост ВЕИ инвеститори се оказаха значително променени. Собственикът на ФЕЦ в Караджалово решава да търси обезщетение. И ето че ще го получи. Логичен развой - заради пълната непредвидимост и честите ревизии на правила, отравящи бизнес средата у нас. За съжаление държавата продължава да си играе с преференции и щедро субсидиране на определени "сегменти" в енергетиката - късоследа и вредна такика, която изкривява пазара и вещае нови проблеми.
От българското Министерство на финансите няма съобщение за лошия развой на казуса. От BIRD пишат, че са разбрали за решението на съда във Вашингтон срещу България от американските съдебни регистри. И твърдят, че откакто Теменужка Петкова е министър на финансите, МФ съвсем е засекретило данните за арбитражните дела срещу България. Защитата на България по конкретното дело е била поверена на американската White&Case Washington D.C. и българската кантора "Томов и Томов".
От ръка на ръка
Фотоволтаичната централа край Караджалово е сред големите у нас - с инсталирана мощност малко над 60 мВт. Изградена е през 2012 г. от американската Sun Edison, която я продава на регистрираната в Малта ACF Renewable Energy - съвместно дружество на саудитската ACWA Power и два инвестиционни фонда - турския Crescent Capital и щатския First Reserve. 
През 2020 г. отново има смяна на собствеността. Соларният парк преминава към австрийското дружество Energy Development, в което собственост имат компанията RP Global и инвестиционният фонд на иницативата "Три морета".
Интересен факт е, че придобиването на слънчевите панели в село Караджалово през 2021 г. е първата инвестиция на "Три морета" в България.Фондът, чрез който "Три морета" инвестира, се нарича 3SIIF, а един от акционерите в него е единствената наша държавна банка - ББР.
