Медия без
политическа реклама

БСП, ДПС и „Възраждане“ се борят за третото място на изборите

Запазва се интригата дали седем или осем формации ще влязат в следващия парламент

20 Септ. 2022

Засега изглежда, че големите въпросителни пред изборите на 2 октомври са дали в следващия парламент ще влязат седем или 8 политически формации, както и коя от тях ще заеме третото място. Така поне изглежда от актуалните социологически проучвания.

Днес ново изследване представи „Екзакта рисърч груп“. То отрежда място в Народното събрание на седем партии и коалиции. Първа е ГЕРБ-СДС с 26.2% от гласовете на избирателите, които са сигурни, че ще гласуват, следвана от „Продължаваме Промяната”, подкрепяна от 18.1%. Трета е "БСП за България" с 12.5%. ДПС засега събира 10.3%, "Възраждане" – 9.5% , "Демократична България" – 7.5% и последна остава "Има такъв народ" 5.4%.

Седмица по-рано друго изследване на електоралните нагласи – на „Галъп интернешънъл болкан“, прогнозира, че в парламента ще влязат осем формации. Осмата е „Български възход“ на бившия служебен премиер Стефан Янев. От „Екзакта“ сега дават на партията 4 на сто от гласовете и подчертават, че подобен резултат „далеч не гарантира тяхното участие в следващия парламент“.

Осем политически партии имат шанс за места в следващото Народно събрание, показа социологическо проучване на агенция  "Галъп интернешънъл болкан", поръчано от БНР. То е проведено между 2 и 10 септември сред 1002 пълнолетни българи чрез пряко интервю с таблети "лице в лице".

За третото място се борят БСП, ДПС и „Възраждане“. От „Екзакта“ посочват, че социалистите са дръпнали напред, но в следващите дни може да се очаква силна конкуренция за влизане в челната тройка. В споменатото проучване на „Галъп“ пък резултатите на трите формации бяха по-различни: ДПС и „Възраждане“ са на практика с изравнен резултат, а левицата изостава от тях с близо 2 на сто.

ЗА КОМПРОМИСА

Две трети от българите са на мнение, че след 2 октомври страната трябва да има редовно правителство, дори ако това означава известни компромиси при съставянето на следващата управленска коалиция. За това се обявяват по-често жени, възрастни и бедни хора, както и жители на малките населени места. Една трета от анкетираните са твърдо против подобни компромиси. Това са най-вече младите българи и избирателите на "Възраждане".

МАСОВО НЕОДОБРЕНИЕ

Няма лидер на политическа партия у нас, който да се радва на по-високо одобрение, отколкото неодобрение.

Най-слабо харесвани са Слави Трифонов и Костадин Костадинов - съответно 72% и 70% неодобрение. Неодобрението към Бойко Борисов е 63 на сто – колкото е при Кирил Петков.

С най-висок позитивен рейтинг е Бойко Борисов – 29%, твърдят от „Екзакта“. Следва го Стефан Янев с 28%, Мая Манолова с 25%, Кирил Петков – 25%, Асен Василев – 24% и Корнелия Нинова с 20% от българите. Под 20 на сто одобрение получават Христо Иванов, Слави Трифонов, Костадин Костадинов, Мустафа Карадайъ и Атанас Атанасов.

Извън тази класация на лидери на партии, президентът Румен Радев е одобряван от 55% от пълнолетните българи, а премиерът на служебното правителство Гълъб Донев е одобряван от 31%.

 

Националното проучване на "Екзакта рисърч груп" е проведено между 10 и 17 септември, чрез интервю „лице в лице” сред 1050 пълнолетни българи в 100 гнезда в 71 населени места на страната. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основни социално-демографски параметри. Изследването е реализирано със средства на "Екзакта".

Още по темата