Липсата на някои лекарства у нас доведе днес до горещи реплики между служебния здравен министър Асен Меджидиев и предшественичката му Асена Сербезова. Сегашните представители на властта отдавна я сочат като виновник за кризата, а днес тя реши да отговори.

ОБВИНЕНИЕ

"За мен това е стратегически проблем, касаещ националната сигурност на държавата ни. Не мога да не оценя като грешна постъпката на предишния здравен министър в лицето на Асена Сербезова с това наблюдавани 400 медикамента, следени за недостиг, да бъдат сведени до 60 и в момента да се чудим как да следим контрола върху тези механизми". Това обяви на пореден брифинг за кризата с лекарства здравният министър Асен Меджидиев. Ако видя, че има незаконни неща или такива, направени в ущърб на населението, съм длъжен да сезирам прокуратурата, допълни той.

Меджидиев започна с този коментар пресконференцията си по повод това, че днес са обсъдени законови промени, които да позволят да се увеличи списъкът от наблюдавани медикаменти. От обясненията се разбра, че ще се завиши прагът, при който се приема, че дадено лекарство е в недостиг. Сега той е 65% наличност на необходимите количества за задоволяване на здравните потребности на населението за период от един месец, изчислени въз основа на средномесечното потребление на съответния лекарствен продукт за предходните 6 месеца, считано от деня на извършване на анализа. Идеите са да се завиши до 90%. Това ще увеличи двойно наблюдаваните лекарства, които в момента са 60-70.

Другата промяна е включването на животоспасяващи медикаменти към мониторинга, което също налага законодателна промяна. Другите две мерки могат по-бързо да влязат в сила, защото не изискват промени в закона. Решено е аптеките да имат достъп до наличността на лекарствените продукти в складовете. Освен това ежедневно на общопрактикуващите лекари ще бъде предоставяна информация за наличните количества и недостига на медикаменти. „По този начин самият лекар ще може да прецени, ако даден медикамент липсва, той да бъде заменен с друг от същата група“, обясни Меджидиев.

 „Причините за недостига на определени лекарствени продукти са комплексни и затова трябва да работим в няколко посоки. Първата от тях е разширяване на списъка на наблюдаваните от ИАЛ медикаменти, чийто износ е забранен; втората – засилване на контрола върху предписването и отпускането на лекарствени продукти и третата – подобряване на информираността както на лекарите, така и на фармацевтите по отношение на лекарствата, чиито количества са изчерпани в складовата мрежа“, обясни от своя страна директорът на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България Деян Денев. 

Министър Меджидиев коментира още, че проверките по складовете ще приключат в рамките на следващите дни и подчерта, че и към момента продължават да се извършват извънредни доставки на някои от лекарствата, за които през последните месеци е установен недостиг.

ЗАЩИТА И КОНТРАОБВИНЕНИЕ

По-късно през деня дойде реакция от Асена Сербезова. "Няма държава в ЕС, в която да няма недостиг на едни или други лекарства. И в същото време няма държава в ЕС, където така еднозначно, тенденциозно и популистки в “удобни” моменти да се играе по тънката нишка на нервите на хората (...), създавайки “виновни”, които да се предложат за залъгалка, докато се прикрива интелектуалната и административна немощ (или може би интерес)", написа тя в социалните мрежи. Сербезова заяви, че промяната на методиката за наблюдаваните лекарства се базира на проверка след сигнали от европейски и български организации за позитивния списък, която установява, че прилаганата формула се разминава спрямо заложената в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. На свой ред тя зададе въпроси към Меджидиев:

"От кога и в чий свят, действията, които имат за цел да възвърнат спазването на закона се определят като “грешни”? Правилно ли щеше да бъде по неговия аршин, когато доклада от проверката, който ми е представен показва, че законовите изисквания са нарушени, аз да си затворя очите? За да се увеличи броят на наблюдаваните лекарства са необходими законови промени. Част от обсъжданите в момента предложения са практически неприложими – като напр. следене на наличностите от лекарите и попълването на атрибутите от хартиената рецепта в електронна форма от фармацевтите, на място в аптеката. Последното не само значително ще забави времетраенето на отпускането на лекарствени продукти, но и представете си, ако липсва поне един реквизит и системата не го приеме, какво трябва да направи фармацевта – да въведе нещо невярно ли? Познават ли даващите тези предложения спецификата на работата в аптека? Или на логистичните процеси в складовете на едро с лекарства? Каза ли някой, че повечето липсващи лекарства имат терапевтични и генерични алтернативи, и че реално не е необходимо пациентите да практикуват “аптечен туризъм” в търсене на точно определено търговско наименование, ако лекарят се възползва от правото му, което съществува и към момента в законодателството, да предписва генерично?".

Накрая отправя още един: "Защо, когато пое поста на министър, едно от първите му действия бе да отмени задължителното електронно предписване на антибиотици, което щеще да влезе в сила от 1.11.2022 г., при положение, че темата за нерационалната употреба на антибиотици и антибиотичната резистентност е постоянно актуална в България и бе особено изострена по време на пандемията?".

Пълното изявление на Сербезова: тук.