Ясно е защо: защото в миналото там имаше - естествено - аптека. Но аптеки в града - много. Това, което носи нечленуваното име символ, е популярността на ъгъла на двете централни софийски улици като място за срещи през 80-те и 90-те години на XX век. Без да е субкултурно натоварено като близкия "Кравай", "Синьото" или "Кристал", "Аптека" бе едно от знаковите места, от които тръгваха софийските вечери на всички. "Витошка" не беше пешеходна, а на ъгъла не акостираше метрото.

През 2006 г. на това място се настани офис на телекомуникационната компания "Мтел" - символично съвпадение предвид факта, че висенето за среща на определени места (и понякога без определена уговорка с определени хора) бе заменено от комуникация по мобилния телефон, а по-късно вайбър или месинджър.

Срещи на "Аптека" вече няма,

то и аптека няма.

Но ако се върнем още по-назад във времето...

Аптека се появява на "Аптека" през 20-те години на XX век. Тя е една от първите частни в София и принадлежи на Панчо Накашев - българин, роден в Щип (тогава в пределите на Османската империя, днес в Северна Македония) на 15 юли 1881 г. Баща му – Константин (Коце) Накашев, е търговец. Майката Елисавета Щерева е от свещеническо семейство. По-малкият брат на Панчо, Мане Накашев, също става революционер и фармацевт като батко си.

През 1905 г. Панчо се дипломира като фармацевт в Медицинския факултет в Цариград, като сам се издържа по време на следването си, но е частично подпомогнат и от Българската екзархия под наблюдението на Екзарх Йосиф. Година по-късно, пак с помощта на Екзархията, отваря в родния си град собствена аптека. 

В този период от живота си Накашев взема участие в борбата за национална независимост на Македония. През 1908 г., заедно с Арсо Лазаров и Христо Икономов, е един от организаторите на движение за честни избори. През 1910 г., по време на Обезоръжителната акция на младотурците - която цели да изземе всичкото оръжие на бившите революционери от ВМРО, е арестуван и изтезаван заедно с други българи. 

"Дядо ми Панчо, на когото съм кръстен, е знаменито лице - разказва внукът му, филмовият режисьор Панчо Цанков. - На 16 години

тръгва от Щип с магаре към Цариград

Отива там, започва да работи, завършва гимназия, след това – фармация. Връща се в Щип, открива си аптека, но се скарва с турците, които все още са там. Вече е сгоден за баба ми, бъдещият му тъст му помага да избяга от кауша и през 1910 г. идват в България." 

Панчо се изселва в София със съпругата си Елена Мазнева-Накашева. Съвсем скоро след това е мобилизиран и участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. За кратко между войните е управител на аптека в Бургас, а след края на Първата световна поема аптеката на Медицинския факултет в София. 

От 1922 г. започва своето самостоятелно развитие като собственик на аптека и фармацевтична лаборатория. Първоначално внася хинин за лечение на малария, а скоро след това – само съставките, като започва производство на лекарството в своята лаборатория, изградена в приземния етаж на къщата му на улица „Гурко“ (по-късно, през Втората световна война, съюзническите бомбардировки разрушават дома на семейството, който е бил на мястото на днешното кафене "Старбъкс"). Аптеката, която открива, се намира на ъгъла на улиците "Витоша" и "Патриарх Евтимий". Сред съгражданите тя е известна като "Накашевата аптека".

Накашев не е просто медицински образован човек и бизнесмен, но и буден гражданин. През 30-те и началото на 40-те години той и половинката му развиват активна обществена дейност. През този период те общуват както с дейците на българското освободително движение на Македония, така и с някои от влиятелните интелектуалци, първоначално обединени в кръга „Сенаторите“ (кафене „България“), който по-късно прераства в интелектуалното общество на кафене „Цар Освободител“, свидетелство за което са скиците, шаржове и картини на художника Александър Добринов.

В края на 30-те години

с помощта на овчаря Иван Раев

от село Енина, Накашев започва да изследва билката беладона, от която създава лекарството белабулгара, стабилизирано и стандартизирано за лечение на постенцефалитен паркинсонизъм.

"През 30-те години (Накашев - б.р.) прочита във вестник, че в Казанлъшко овчарят Иван Раев, който бил и билкар, забелязал, че овцете му заспиват, като ядат някакви треви. Дядо ми се свързва с него, оказва се, че това е беладона. Той си оборудва домашна лаборатория, започва да прави разни опити, докато най-сетне стига до един извлек и го изпраща до четирите големи лаборатории в света. Американският проф. Майлс проявява интерес, след две години експерименти препаратът е насочен към лечение на Паркинсон и той го предлага на фирмата „Ледерле“ да го патентова. И така дядо ми създава препарата белабулгара", припомня внукът му Панчо Цанков. През 1939 г. Накашев за пръв път пътува до САЩ, за да сключи договор за регистрация и производство на фитопрепарата.

Добрите дни свършват с Втората световна. След като домът на семейството на ул. "Гурко" е разрушен в бомбардировка през януари 1944-та, Накашеви намират убежище в шопското с. Дивля. Няколко месеца по-късно се изселват в по-голямото Мирково, където фармацевтът получава заповед да премести своята аптека, в която работи заедно със зет си. Това разказва дъщеря му Лиляна Накашева-Сайберт в своята мемоарна книга "Между два свята", която публикува в САЩ на 88-годишна възраст. 

Спокойствието и радостта, че не са пострадали от бомбите, обаче траят кратко. Само шест месеца по-късно танковете на Съветската армия преминават границата и новата власт започва да търси Накашев. Тъй като той е отпътувал за София, където да се смеси с тълпата, арестуван и бит в участъка на Мирково е неговият зет Косьо. 

С ходатайството на производителя "Ледерле", от който настояват, че фармацевтът трябва да пътува за САЩ, за да занесе суровина за медикамента, след много перипетии семейството получава виза въпреки спускането на Желязната завеса. През есента на 1946-а Панчо Накашев, съпругата и дъщерите му заминават за Генуа, откъдето ги очаква дълго пътуване по море до Америка. Акостират в Ню Йорк в първите дни на януари 1947 г.

Панчо Накашев умира от инфаркт в САЩ през 1962 година, но на ъгъла на "Витошка" и "Патриарха" още пет десетилетия след него има аптека - първо държавна, социалистическа, после отново частна.