Влажната и хладна пролет тази година има поне едно предимство. Сезонът на ягодите ще продължи малко по-дълго.

Тези красиви, сочни, романтични и вкусни плодове винаги са се явявали на пазара като едно допълнение към очакването за безметежно и протяжно лято с дълъг отпуск, наситен с приятни преживявания. Макар днес да са широко разпространени по целия свят, в далечното минало ягодите не са се радвали на днешната си популярност. Те не са споменати в Библията, а техният характерен сърцевиден овал липсва в египетското и гръцкото антично изкуство. Първият учен, който им е отделил внимание в своите трудове, бил римският държавник и естественик Катон Стария (234-149 г. пр. Хр.). Той е описал растението в своя трактат “За земеделието”.

По-късно ягодите спорадично се появяват в съчиненията на Плиний, Колумела, Варон и други римски писатели, но никой от тях не говори за култивирани, а само за диворастящи плодове. Вергилий дори е оставил едно предупреждение към децата, които берат горски ягоди, да се пазят от змиите в тревата. Това боязливо отношение явно се е засилило през Средновековието, ако се съди по твърдението на света Хилдегард, германска монахиня и лечителка от XII в., че ягодите по принцип са негодни за ядене, защото растат близо до земята и е твърде вероятно някоя змия или крастава жаба да ги е отровила.

Заради тази близост до маршрутите на разни земноводни и влечуги някои дори били склонни да демонизират ягодите. Твърди се, че Ан Болейн, втората жена на английския крал Хенри VIII, имала на врата си белег по рождение с форма на ягода, заради който мнозина вярвали, че кралицата е вещица. Нека добавим, че в драмата „Отело“ Шекспир небрежно е споменал ягодовите мотиви върху носната кърпичка на Дездемона. вероятно като намек за назряващата буря от чувства.

Гастрономическият интерес към тези горски плодове се засилва едва в края на Средновековието. Първото ботаническо описание на ягодовото растение е от 1454 г. в книгата “Herbarius Latinus Moguntiae”, издадена в Майнц само четири години след като Гутенберг изобретил книгопечатането - факт, който може да се приеме като знак за голямото бъдеще на растителния вид Fragaria (ягода) от семейство Розоцветни (Rosaceae). Дълго време обаче тя била смятана единствено за медицинско растение.

Името на ягодата във френския език (fraise), както и в останалите романски езици е свързано с латинското й наименование fragra. В английския обаче думата strawberry е собствено производство. За произхода й има най-разнообразни обяснения. Според едно от тях в миналото сред децата на Острова имало обичай да берат дребни плодове (berry), да ги нанизват на сламки (straw) и да ги продават като straws of berries.

През XVI-XVII век, когато европейците постепенно открили Новия свят, установили, че американските индианци не само познавали ягодите, но отдавна били започнали да ги култивират. По-късно чрез  кръстосване на европейски и американски видове били получени стотици сортове.

Изглежда водеща роля за тяхното разпространяване в Европа са играли французите. Още през 1368 г. френският кралски градинар Жак Дюбоа засадил първите 12 000 корена в градината на двореца Лувър, където те били отглеждани по-скоро като декоративно растение. Малко по-късно били открити и оценени и техните вкусови качества. В парижките дворци се ражда класическият десерт ягоди със сметана, който много бързо станал популярен далеч извън пределите на Франция. През 1560 г. французинът Брюйерен Шампие, физик в двора на Анри IV, описва благородните лондонски дами, които толкова обичали ягоди със сметана, че започнали да ги отглеждат в личните си градини.

Ягодите били любимият плод на Краля слънце Луи XIV, а различни исторически трудове приписва особени заслуги в тяхното култивиране и популяризиране на неговия градинар Жан дьо ла Кинтини. Световният ягодов ентусиазъм се засилва особено в края на XVIII и през XIX век, когато са създадени някои от най-популярните днес сортове.

Жалко е, но няма как да не го кажем – в епохата на индустриалното хранене ягодите доста пострадаха. На пазара се предлагат добре изглеждащи ягоди, но с вкус на краставица, жилави и корави като зла свекърва. В тях няма нищо романтично, нито Дездемона е Дездемона, нито Отело е Отело.

Ягодов пудинг

Продукти: 500 г почистени пресни ягоди, 2 яйца, 0,5 ч.ч. пудра захар, 1 щипка настъргана лимонова кора, 1 ванилия, 0,5 ч.ч. брашно, 1 ч.л. бакпулвер, 30 г прясно масло, 1 щипка сол, 2 ч.л. нишесте, 2 с.л. кристална захар, 1 с.л. галета.
Ягодите се нарязват на парченца и се наръсват с кристалната захар. Жълтъците се разбиват на пяна с 2 с.л. гореща вода, след което към тях се прибавят пудрата захар, лимоновата кора, пресятото с бакпулвера брашно и разтопеното и охладено масло. Накрая при внимателно бъркане се прибавят разбитите с шипка сол белтъци. Сместа се изсипва в намазана с масло и наръсена с галета форма и се вари на водна баня около 1 час. Нишестето се размива с 1 ч.ч. вода и се прибавя към отцедения от ягодите сок. Сокът се кипва при непрекъснато разбъркване и се отдръпва от огъня, охлажда се и се смесва с ягодите. Готовият пудинг се обръща върху подходящо блюдо и се залива с ягодовия сос.

Ягоди с маскарпоне

Продукти: 500 г ягоди, 300 г маскарпоне, 200 мл течна сметана, 1 ванилия, 150 г пудра захар, 20 мл ликьорно вино „Марсала”, листа от мента.
Маскарпонето се изсипва в дълбок съд, добавя се пудрата захар, налива се сметаната и се разбива. Към крема се добавя малко ванилия и виното, след което се оставя за половин час да се стегне в храдилника. Измитите ягоди се нарязват на филийки и с тях се гарнира кремът. Украсява се с листа от мента.

Ягодово тирамису

Продукти: 20 бишкоти, 250 г сирене рикота, 2 с.л. сирене крема, 50 мл течна сметана. 3 с.л пудра захар, 1 с.л. портокалов ликьор, 300 г ягоди, 50 г захар, сок от един портокал, какао и настърган шоколад за украса.
В купа се разбиват сиренето, пудрата захар, портокаловият ликьор и течната сметана. Ягодите се смилат заедно с портокаловия сок и захарта. Половината бишкоти се потапят в ягодовия сок и се редят на дъното на форма за сладкиш. отгоре се заливат с ягодов сок и се намазват с крема. По същия начин се прави втори ред и отгоре сладкишът се подравнява. Оставя се за няколко часа в хладилник и преди сервирането се наръсва с какао и настърган шоколад и се украсява с нарязани ягоди.

Ягодов сладолед

Продукти: 1 кг ягоди, 1 лимон, 3 с.л. захар, 1 ч.ч. пудра захар, 250 г сметана.
Измитите и изчистени ягоди се разбиват на пюре, след което се прецеждат и към получения сок се прибавят захарта и сокът от лимона. Сметаната и пудрата захар се разбиват с миксер и се смесват с ягодовия сок. Сместа се поставя в хладилна камера, за да се замрази, като по време на замразяването няколко пъти се разбърква.

Торта с ягоди

Продукти: 1 ч.ч. брашно, 2 с.л. захар, 70 г разтопено масло, 150 мл прясно мляко, 1 яйце, 1 пакетче бакпулвер, половин ч.л. сода бикарбонат, 400 г ягоди, предварително наръсени със захар, 50 г масло, 200 г сметана.
Към разтопеното масло се прибавят захарта, млякото и разбитото яйце. След това при леко бъркане се добавя брашното, пресято заедно с бакпулвера и содата. Сместа се изсипва в кръгла форма и се пече около половин час. Изпеченият блат се разрязва напречно на две половини, всяка от които се намазва откъм разрязаната страна с масло. Долният блат се намазва с половината от подсладените и стрити плодове. Отгоре се поставя вторият блат и се намазва с останалото плодово пюре. Отгоре за украса се подреждат цели плодове и се заливат със сметаната.