СТАРА СЛАВА
Христо Македонски – другият летописец на българските въстания
Знаменосецът на Стефан Караджа оставя записки от първа ръка за пътя на четата, разбита при Бузлуджа
"Знае се за положително само това обстоятелство, че един от борците на Бузлуджа – Христо Македончето, – който бил легнал нарочно между убитите, щом престанала битката и турците се впуснали да режат глави, той скочил на крака и с оръжие в ръка сполучил да избяга към запад само наранен. Той слязъл в Тунджанската долина, прегазил реката и умрял от раната си около Аджар, в местността Кадрафил, гдето е бил погребан от местните овчари."
Този абзац от "Четите в България на Филип Тотя, Хаджи Димитър и Стефан Караджата" на Захарий Стоянов известно време не оставя съмнения за съдбата на Христо Македонски, четника, който поема знамето на Стефан Караджа, след като неговият знаменосец Георги Чернев е убит. Днес понякога погрешно го обявяват за прототип на Спиро Македонски, героя на Вазов от "Немили-недраги", въпреки че според историците за изграждането на този образ силно повлиява познанството на Вазов със Стефан Стамболов, а изборът на името е бил произволен. За истинския Македонски и неговата удивителна съдба рядко се говори.
-----
Една сутрин рано, на 16 юни 1896 г., при Юрдан Мирчев - журналист, историк, финансист, член на Българското книжовно дружество, пристига Арсени Костенцев, който по това време работи в държавната администрация в София. Той слисва Мирчев с неочаквана вест - един от хъшовете на четата на Караджата, известен в нея под името Македончето, е дошъл в София. Македонски не само е жив, но е опазил и знамето на четата и помни и разказва много подробности за въстанията.
"Господин Христо сега е в кафене "Одеса", където ще може да го видите, да прегледате бележките му, които е държал за всичко, що е вършил по "народните" работи, и на основание на тях да напишете нещо, ако желаете", казва Костенцев. "Не зная как е за другите, но за нас, по-младите, които за четите и въстанията знаем само това, което сме чели по книгите и вестниците, героите от оная епоха представляват се на нашето въображение в свръхестествена сила и величие", спомня си за обзелите го чувства Мирчев.
Мирчев бързо разлиства "Четите" на Захарий Стоянов, за да си припомни малкото сведения за Македончето. В списъка на момчетата от четата намира записано името Христо Николов, от Кукуш, на 28 г. "Отчаях се да видя истински хъш от четата, който действително да е минал Дунава, да е взел участие в целия поход и всички сражения, които е имала тая чета, и най-сетне да е избягал жив и да доживее досега. Може ли
умрелият Христо да оживее
след почти тридесет години? И не е ли това, мислех си аз, някой неучтив бедняк, който иска да продаде себе си за Христо Македонски с някаква цел, вероятно за материални блага?", пише журналистът. Съмненията му са основателни - според Захари Стоянов до Освобождението в Румъния можеш да намериш във всяка кръчма Хаджи-Димитрови другари.
Човекът в кафене "Одеса" обаче разпръсва всякакви съмнения. "Видях, че имам работа с
истински участник в четата на Караджата
В това ме увериха не само почти досущ верните му разкази за похода и сраженията на четата с ония, описани от Захарий Стоянов, но и познанството му тук с лица, които са боравили с подобни работи, като: Бойко Нешов, Тодор Пеев, Симо Соколов, Ив. Хр. Кършевски и пр.", разказва Мирчев.
В следващите 10-15 дни Мирчев и Македонски работят над записките и спомените на революционера. Резултатът от тази съвместна работа е уникално свидетелство от първа ръка за четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа - книгата "Записки на Христо Н. Македонски". Книгата излиза още същата година след съдбоносната среща, през 1896 г., и днес е библиографска рядкост, но второто ѝ издание - от 1973 г., все още се намира в антикварните книжарници.
"Неговият живот представлява цяла одисея. Той е интересен да се опише между другото и по това, че също такъв почти по всяка вероятност трябва да е бил животът и на другите хъшове, които заедно с него или след него с оръжие в ръка са въстанали против турската тирания и са се жертвали за народния идеал", пише в предговора към изданието Мирчев.
"Записките" на Македонски са пестеливи там, където надълго и нашироко разказва Захарий Стоянов в "Четите на България". Те обаче разказват в подробности избавлението на Македонски и двама негови другари след окончателното поражение на четата, както и бягството им "по гори и планини".
След разбиването на четата край Бузлуджа Македонски, Пенчо Стоянов и Илия Николов успяват да избегнат турските потери и да минат почти незабелязано през Габрово, Сопот, Самоков, Рилския манастир, Мелник и Дойран, като стигат до Атон и
намират убежище в Зографския манастир
През пролетта на 1869 г. с помощта на игумена на манастира тримата заминават през Цариград за Одеса. От там Македонски отново се прехвърля в Румъния и се включва в революционната дейност на българската емиграция и в подготовката на Старозагорското и Априлското въстание.
В Сръбско-турската война от 1876 г. е войвода на чета от 200 български доброволци. Знамето на тази чета е същото, ушито в Браила от Султана Русева за Стефан Караджа. През 1925 г. то е предадено на министерството на войната от дъщерите на Христо Македонски - Тица и Екатерина. Днес се съхранява в Националния военноисторически музей.
Христо Македонски доживява Освобождението и живее в Русе до смъртта си на 5 юли 1916 г.




можете да направите дарение през PayPal