Медия без
политическа реклама

СТАРА СЛАВА

Човекът, който продаде Айфеловата кула

В "кариерата" си професионалният мошеник Виктор Лустиг успял да измами дори Ал Капоне

Лустиг реализирал най-дръзката измама - продал Айфеловата кула.

Граф Виктор Лустиг никога не е бил граф, крал, принц или даже обикновен аристократ. Но това не му пречело да убеди всички, че разполага с връзки и пари, за да сбъдне мечтите им. Преди да ги обере. Без да изпитва и частица угризение на съвестта. "Не мога да разбера честните хора. Те водят отчаян и скучен живот", казвал той.

Роден на 4 януари 1890 г. в Арнау, Австро-Унгария, още в детските си години Лустиг "дебютирал" като просяк, джебчия, крадец, уличен мошеник и забележително талантлив гледач на карти. Талантът му позволил до Първата световна война да си докарва добър доход с измами на пътници на борда на презокеански лайнери, пътуващи между Франция и САЩ.

Войната сложила край на "кариерата" му. Но за кратко. За човек, който владее чешки, английски, немски, френски и италиански и притежава забележително чувство за слабостите на другите, не било трудно да намери "жертви".

Любимата му измама била с "румънската касичка" - дървена кутия, която "печата" банкноти от по 100 долара. Според версията на Лустиг кутията произвеждала истински банкноти, но само по една на всеки 6 часа. Той охотно демонстрирал как тя работи, след което прибирал по 30 000 долара за лиценз за използване на касичката. Разбира се, печатането на собствени банкноти (истински или не) е сериозно престъпление. Така че неговите клиенти рискували сами да се уличат, ако намесят полицията.

Измамата работила перфектно дълго време, но Лустиг бил амбициозен и не се задоволявал с постигнатото. През 1925 г. той прочел статия в парижки вестник, в която се описва финансова криза във Франция след войната и огромните разходи за поддръжка на Айфеловата кула. Тя станала

 

повод за най-дръзката измама в криминалната история

 

- Лустиг решил да "продаде" емблемата на Париж.

Той подбрал внимателно жертвите си: шестима търговци на скрап, които лесно биха се поддали на изкушението да направят бързо милиони. Изготвил фалшиви бланки на Министерството на пощите и разпратил шест писма, с които ги кани на тайна среща в един от най-престижните хотели във френската столица - "Отел дьо Крийон". В писмата изрично се настоявало за пълна дискретност, въпреки че даже не се съобщавало за какво става въпрос.

В хотела търговците били посрещнати от Лустиг и неговия "личен асистент" - измамника от френско-американски произход Робърт Артър Турбийон, който по онова време вече имал 57 ареста в досието си. Лустиг им обяснил, че Айфеловата кула трябва да бъде бракувана и тъй като се знае, че това ще предизвика огромно обществено недоволство, правителството иска сделката да бъде сключена, преди да стане публично достояние. Желаещите да получат парче от нея ще трябва да дадат оферта до следващия ден.

Търговците били поласкани от "доверието". Особено активен бил Андре Поасон - дребен търговец с големи амбиции, който смятал, че със сделката ще повиши професионалния си статус. Съпругата му била по-подозрителна към сделката. За да я убеди,

 

Лустиг използвал "железен" аргумент - поискал подкуп

 

По онова време корупцията сред френските чиновници била легендарна. Подкупът от няколко десетки хиляди франка бил платен веднага в брой, а съмненията на съпругата били разсеяни.

Когато измамата била открита, Лустиг и Турбийон били на сигурно място във Виена с куфар, пълен с банкноти. Това става връх в престъпната кариера на Лустиг.

Ситуацията би била перфектна, ако той не се опитал да приложи номера още веднъж. Седмици по-късно Лустиг и Турбийон се върнали в Париж и набелязали нови жертви. За тяхно нещастие един от набелязаните бизнесмени се усъмнил и алармирал полицията. Двамата измамници едва се изплъзнали от ареста, но "златните" им времена във Франция свършили. Лустиг решил да продължи "кариерата" си в страната на неограничените възможности - САЩ.

Отначало нещата вървели добре. Лустиг възродил измамата с печатницата на пари, като завлякъл със 132 000 долара корумпиран тексаски шериф и местен данъчен шеф. След което се развихрил с измами с недвижими имоти, сделки на фондовия пазар и залагания на несъществуващи състезателни коне. Той дори

 

успял да измами не кого да е, а Ал Капоне,

 

който му дал 50 000 долара за инвестиция в несъществуваща сделка за акции. В един момент обаче Лустиг се уплашил за живота си и прибрал парите в сейф за два месеца, преди да каже на Капоне, че сделката е пропаднала. Мафиотът оценил "честността" на Лустиг и му дал 5000 долара като награда.

През май 1930 г. Лустиг обединил сили с известния фалшификатор Уилям Уотс, за да изгради мрежа за пласиране на фалшиви американски банкноти. Което предизвикало вниманието на американското Министерство на финансите и тайните служби. Фалшивите банкноти били с изключително високо качество и в огромно количество. Затова се смятали за сериозна заплаха за стабилността на икономиката на САЩ.

Със задачата да залови организаторите бил натоварен Питър Рубано - агент от тайните служби, който успял да изпрати един от най-известните мафиоти зад решетките - Игнацио "Лупо" Саета. Преследването било епично. Рубано преследвал Лустиг из цялата страна, докато измамникът използвал множество фалшиви самоличности и маскировки.

 

Накрая се намесила любовницата на Лустиг

 

- Били Мей, която била бясна от изневерите му. Тя посочила на ФБР точното място и час, където могат да заловят Лустиг.

На 10 май 1935 г. измамникът бил арестуван. Той бил прекалено умен, за да носи у себе си фалшиви пари, но агентите намерили сред вещите му ключ от шкафче на метростанция "Таймс Скуеър". В него открили 51 000 долара в подправени банкноти и печатните форми, използвани за направата им. Така срещу Лустиг били повдигнати обвинения не само за притежание на фалшива валута, но и за производство и разпространение. Последната реплика на Лустиг към Рубано била пълна с ирония: "Ти ме измами".

Лустиг бил арестуван, но

 

успял да избяга от затвора преди процеса

 

Не задълго. ФБР го обявило за национално издирване и разпространило снимката му. Лустиг бил заловен след 27 дни в Питсбърг. Той се признал за виновен с надеждата за по-лека присъда. Но на 9 декември бил осъден на 15 години за фалшификация и още 5 г. за бягството. Лустиг бил изпратен в "Алкатраз".

По това време той бил издирван от 45 правоприлагащи органи (под 25 псевдонима). Обикновено, когато бил арестуван и съден, Лустиг използвал фалшиво име -  Робърт В. Милър. За персонала на "Алкатраз" това нямало особено значение - за него той бил просто AZ-300.

"Милър" останал там до 9 март 1947 г., когато се разболял от пневмония и бил изпратен в Медицинския център за федерални затворници в Спрингфилд, Мисури, където умрял два дни по-късно. А в смъртния му акт била записана последна шега - като професия било посочено "чирак продавач".

Още по темата