Цяло денонощие английският футбол бе в тревожно очакване. Нападателят на "Нотингам" Тайво Авонии претърпя тежък сблъсък със страничния стълб на вратата на "Лестър" и бе поставен в изкуствена кома.
Заради сериозна коремна травма нигерийският футболист претърпя операция, а късно снощи бе изведен до пълно съзнание и от болницата съобщиха, че засега всичко е наред.
YouTubeТова обаче беше инцидент, който рано или късно щеше да се случи. Всеки с капка здрав разум би могъл да види потенциала за причиняване на сериозни наранявания, съдържащ се в протокола за отсъждане на засада, въведен от Международния съвет по футболните асоциации (IFAC) в ерата на VAR.
Ненужните сблъсъци във футбола са непростими. Не трябваше да се допуска да се стигне до точката, в която се чудим дали поставянето на Авонии в изкуствена кома ще подейства като червен флаг за футболните власти.
Да, контузии стават. Но е неприемливо безопасността на играчите да бъде компрометирана в резултат на технологии, изкривяващи играта, и от инструктажа на съдиите да не сигнализират за очевидна засада, ако има голова възможност.
Атаката, при която Авонии се сблъска със стълба на вратата не трябваше да бъде оставена да се развие. И надеждата е, че инцидентът най-накрая ще вразуми футболните хора.
Наистина, страничната съдийка Сиан Мейси-Елис не беше виновна, когато реши да не вдигне флага си при паса към Антъни Еланга, който после подаде на Авонии пред вратата. Еланга изглеждаше в засада с просто око, но в наши дни на съдиите е наредено да изчакват в такава ситуация. Логиката е, че е по-добре да се позволи на дадено действие да се разиграе и да се остави на VAR да провери дали някой е в засада.
(на левия кадър се вижда очевидната засада на Еланга при подаването, довело до сблъсъка на Авонии със стълба на вратата - на десния кадър)
На пръв поглед идеята е правилна: на теория правилото, въведено през сезон 2020-21, предпазва от отмяна на голове, когато някой е бил на половин ярд от засадата, възнаграждавайки атакуващата игра. И освен това идеята е, че никой не може да се оплаква от неизвестните последици от действия, които са били преждевременно спрени с неправилно вдигнат флаг за засада.
Но широкообхватното прилагане на правилото отвори вратите на длъжностните лица за презастраховане от евентуални грешки. И все повече изглежда, че безпроблемното функциониране на VAR е по-голям приоритет от безопасността на играчите и качеството на зрелището.
Малко неща в съвременната игра са по-разочароващи от това да гледаш как играта продължава, дори когато засадата е ясна и очевидна. Ефектът е изкуствен, един вид „нефутбол“ се оставя да се развива, докато атаката продължава колебливо.
Помним как справедливо Пеп Гуардиола избухна на страничната линия след подобен инцидент по време на победата на "Манчестър Сити" срещу "Челси" миналия август. Всички на „Стамфорд Бридж“ тогава видяха, че Никълъс Джаксън е объркал момента на пробива си. Толкова много енергия беше пропиляна. Възторгът на публиката от гола на "Челси" не беше истински. Защитниците на "Сити" не трябваше да бъдат карани да се връщат на спринт назад, за да не допуснат топката в мрежата си. Съотборниците на Джаксън не трябваше да тичат напред, за да го подкрепят.
В играта съществува усещането, че това прилагане на VAR правилото за засада е допринесло за увеличаването на контузиите на задните бедрени мускули на футболистите във Висшата лига. Не е идеално на защитниците, играещи във високите линии, многократно да им се налага да се обръщат и да предприемат серия от ненужни експлозивни спринтове. Те, както и мениджърите и феновете, имат всички основания да се оплакват, когато флагът най-накрая бъде вдигнат.
А Авонии не е първият пострадал. Едерсон и Джон Стоунс от "Манчестър Сити" получиха контузии при подобни обстоятелства миналия сезон. Още тогава трябваше да има реакция. Футболистите са научени да играят до съдийски сигнал. Няма значение дали защитникът знае, че нападателят е в засада. Няма друг избор, освен да играта да продължи, ако флагчето остане свалено, защото винаги има шанс капанът за засада да не сработи и голът да бъде признат за валиден.
Но несигурността не помага на никого - при страховития инцидент с Авонии Еланга очевидно беше в засада, но играта продължи и Факундо Буонаноте от "Лестър" трябваше да се върне спешно, за да помогне, и се замеси в единоборството, довело до контузията на Авонии.
Damnnnnn
— Nwa Liverpool❤️ (@ImOliviaPatrick) 14 май 2025 г.
Didn't even watch the match, I was wondering how he ended up in an induced coma.
Speedy recovery Awoniyipic.twitter.com/hBAGZgRvor
Това е най-новият пример как желанието VAR да превърне съдийството в прецизна наука причинява повече проблеми, отколкото решава. На Мондиал 2018, когато технологията беше използвана за първи път на голям турнир, протоколът беше пом.-съдиите да държат флага спуснат само при спорни засади. Това има смисъл. Някои засади са невъзможно трудни за отсъждане с просто око.
Да оставим настрана дали отмяната на гол поради засада, причинена от по-дълъг нокът на крака е в съответствие с първоначалния дух на правилника. След като има VAR, има полза да някои ходове да бъдат оставени да се изиграят, преди да се разгледа по-отблизо повторението.
И все пак футболът е игра на сблъсъци и бързи движения. Привлекателността му се крие в несъвършените линии, в нюансите на сивото. Трябва да сме достатъчно зрели, за да приемем, че човешката грешка е част от играта. Време е да бъдем по-гъвкави и да позволим на пом.-съдиите да вдигат флага, ако смятат, че са видели явна засада.
И, ако това ще доведе до спорни голове, какво? По-добре да имаме това, отколкото постоянните прекъсвания на играта и повишения риск от контузии. Футболът би трябвало да е динамичен и хаотичен. Опитът да го превърнем в точна наука, изцяло чиста и клинична, е нереалистичен. Контузията на Авонии е напомняне за способността на спорта да съсипе дори най-добре обмислените планове.
