Когато му бе съобщено от изпълнителния вицепрезидент Ед Уудуърд, че престоят му в "Манчестър Юн" приключва, брадясалият Жозе Моуриньо прекара около час и половина в базата на тима в Карингтън в атмосфера, описана от присъстващи като "странна". Португалецът, заобиколен с помощниците си, реши да не прави болезнената обиколка, в която си взима "довиждане" и да не задоволява любопитството на тези, които го пресрещат на пътя.

Моуриньо, който излезе от Карингтън, беше усмихнат, обръснат, изведнъж по-млад. Беше ли облекчение, или той искаше да създаде впечатление на облекчение? Никога не се знае при Моуриньо, защото с него винаги получаваш двама души едновременно - публичната личност и частната персона, весел и приятелски настроен или бодлив и строг, но винаги методичен в това, което прави, особено ако включва публиката. Тези, които са работили с него в последните години, признават, че не знаят кой Моуриньо ще срещнат всеки ден. Но всичко изглежда като актьорска игра.

Когато човек говори с треньори и играчи, които са работили с него, с мениджъри на други отбори, със спортни психолози и вътрешни хора в клубовете, в които той е бил, общото заключение е, че футболът изпревари Моуриньо.

Остаряха ли методите му? В последните години той опитва да повтори начина на работа и мислене, който сякаш вече е част от миналото. Имаше успехи, но по-малко от очакваното. Играчите се промениха значително от средата на миналото десетилетие, когато той печелеше повече. Най-добрите му отбори печелеха със защита. Да създадеш положение срещу тях бе малко чудо, а мачовете бяха печелени от това, че играчите му често оценяваха малките детайли - статични положения, контраатаки, дисциплина. Но футболът върви напред технически. Новото поколение играчи е свикнало да доминира в мачовете, а това е точно обратното на предложения от Моуриньо подход, който изисква обич към защитата, огромно раздаване, докато си без топката, и високо ниво на физическа и психическа сила.

Той реши да не променя методите си на "Олд Трафорд", а заради това се раздели с най-верния си лейтенант - помощника Руи Фария, с когото работи във всеки клуб досега. Според мнозина Жозе не е бил същият след напускането на помощника си. Запознати твърдят, че той е създал култура, основана на страх, недоверие, в стил "ние срещу света". Обвинявал е хора в различни неща, а напрежението в клуба било огромно. Играчите не приели. Много хора смятат, че Моуриньо нарочно си е тръгнал, защото е знаел, че няма нито да промени играчите си, нито да догони "Манчестър Сити" и "Ливърпул". Един от най-успешните треньори във футбола така и не намери начин да се преоткрие. По-малко от месец след уволнението той каза: "Едно е да имаш възможност да избираш играчи, които следват твоята идея. Друго е, ако не си в тази позиция."

Изглежда, че Моуриньо е като в своя капсула на времето. Той има много успехи и не смята, че е нужно да се променя. Изглежда уморен, дори му е леко скучно. В момента е на кръстопът. Най-трудно е да признаеш, че си сгрешил, но той може да го направи. Моуриньо може да осъзнае грешките си и да намери нов път за успех. И има нужда да го направи.