„Да мамиш, да хитруваш, да подвеждаш, да заблуждаваш с фалшиви претексти; да баламосваш, да поставяш в заблуждение, да организираш измама.“

Това е дефиницията в Оксфордския английски речник за думата „sham“ (буквално: фиктивен, измама, менте).

И тази дума се появява 8 пъти в решението на независимата комисия, което призна "Манчестър Сити" за виновен по всички обвинения, свързани със сериозни нарушения на финансовите правила, и по всички, освен едно, относно неоказването на сътрудничество при разследването.

Документът от 40 страници е изключително любопитно четиво. Той описва подробно как собствениците на клуба - "Абу Даби Юнайтед Груп", са знаели още от сезон 2009/10, че ще има огромни преразходи, ако искат отборът да достигне нивото, към което се стреми.

Затова, според решението, "Сити" намира начин да увеличи приходите си от спонсорство. Сезон след сезон, след сезон. В продължение на девет сезона.

Докладът показва как собствениците са доплащали стойността на сделките. Т. нар. "Схема за маскирано финансиране" (Disguised Funding Scheme) е основният стълб в поредицата от обвинения, по които Премиър лийг призна "Манчестър Сити" за виновен. Чрез тази схема са били маскирани над 830 млн. паунда под формата на спонсорски средства, докато с други механизми са били скрити още 90 млн. паунда разходи.

Ето кои са ключовите констатации от документа.

Проблемът е станал много бързо ясен на новите собственици

"Манчестър Сити" бе купен от инвеститори от Абу Даби през 2008 г., а според документа затруднението им е станало очевидно още в началото на сезон 2009/10. Но амбициозните нови собственици не са искали клубът просто да бъде конкурентоспособен. Искали са да разполагат с най-добрите играчи и да бъдат победители, което е нямало как да стане без харченето на още пари. И то на много пари.

Общите загуби за кампанията през сезон 2009/10 са щели да надминат тогавашния рекорд за най-голяма финансова загуба в рамките на един сезон за клуб от Премиър лийг – този на "Челси" от 2006 г. в размер на 140 млн. паунда. Това е рекорд, който собствениците твърдо са държали да не подобряват. И не само това - клубът е знаел, че най-вероятно ще продължи да трупа големи загуби през поне следващите пет сезона.

Точно тогава УЕФА и Премиър лийг се подготвят да въведат правилата за финансов феърплей (FFP) и това се превръща в сериозен проблем. За да се справят с него, единствената опция е била значително да увеличат търговските приходи и да намалят зависимостта на клуба от собствениците.

Фиктивни договори и схемата за маскирано финансиране

В началото на 2010 г. "Манчестър Сити" предприема първите стъпки да вкара допълнително финансиране в клуба. Сключва спонсорски договорености за рекордни суми, които са били значително над справедливата пазарна стойност. Това е точно схемата за маскирано финансиране.

Спонсорските сделки са били разделяни на две части: основна такса и "маркирана сума" (tagged sum). Спонсорите плащали основната такса, а собствениците на клуба - маркираната сума. Т.е. спонсорите не е трябвало да плащат пълната обявена стойност на договора, защото от Абу Даби са поемали огромната част от сумата и това им е позволявало да инвестират във футболисти.

Това, според документа, "е създавало подвеждащо впечатление у трети страни (включително регулатори и одитори) във финансовите отчети и във всички изисквани декларации за FFP, че търговските приходи от спонсорски договори са били много, много по-големи, отколкото са били в действителност".

Но в клуба също така са знаели, че трябва да бъдат гъвкави. От време на време схемата за маскирано финансиране е била коригирана, за да "спомогне за продължаващото укриване" и да "намали вероятността от задаване на неудобни въпроси".

Какво е означавало всичко това на практика?

Търговските приходи от спонсори са възлизали на общо 949,94 млн. паунда през сезоните от 2009/10 до 2017/18. В решението се посочва, че едва 119,25 млн. паунда от тях са били реални основни такси от спонсорите. Общо 830,69 млн. паунда са били "маркирани суми" – тоест, платени от собствениците на клуба.

"Манчестър Сити" отрече твърденията и заяви, че Премиър лийг погрешно е разбрала спонсорските споразумения. Комисията обаче заяви, че "отхвърля това обяснение като невярно". Тя посочи, че то е било "измислено дълго след събитията, в опит да се замъглят и скрият реалностите на схемата за маскирано финансиране".

По-малко от седмица преди края на финансовата 2012/13 година, например, клубът разбира, че му липсват 9,9 млн. паунда, за да спази финансовите правила на УЕФА. За броени дни, без дори да се свързват със спонсорите, са изготвени редица модифицирани спонсорски договори, които увеличават отчетените спонсорски такси за плащане на бонуси за вече състояли се събития и за покриване на турне в САЩ. Така застрашаващият дефицит по FFP на УЕФА е бил "запушен".

Проект "Дълъг лък"

През 2012 г. Сити стартира проект, наречен "Дълъг лък" (Longbow). Много от направленията му са били автентични и легитимни опити за постигане на целите за увеличаване на приходите и намаляване на оперативните загуби. Едно обаче не е било такова - споразумението Fordham. То е било между "Сити" и трета страна на име Fordham, която е била "малко повече от параван".

Средства от собствениците на клуба "са били използвани, за да се даде възможност на Fordham да придобие от клуба (на значителна, изкуствено завишена цена) правото на клуба да се възползва финансово от имидж правата на своите играчи". Това е било "допълнителен механизъм, чрез който са можели да вкарват средства с прикриване на техния действителен произход". И това е "позволило на клуба да претендира, че тези средства представляват оперативни приходи".

Във финансовите отчети погрешно е била отчетена като оперативен приход сумата от 24,5 млн. паунда, а 49,414 млн. паунда са били неправилно изключени от оперативните разходи. В решението се казва, че споразумението Fordham е "действало със знанието и одобрението" на редица лица, чиито имена са заличени.

Договори, плащани по други начини

Друг начин, по който клубът се е опитал да прескочи финансовите правила, е бил изваждането от счетоводните книги на скъпоструващи договори на футболисти и мениджъри. Това е ставало чрез изплащане на възнаграждения или заплати през трети страни. В реалността тези суми са били плащани от собствениците. 

Тези плащания "вместо това са вписвани в консултантски договор" и са "прикривали реалния размер на задълженията на клуба". "Сити" е използвал този метод за плащания три пъти - на 8,866 млн., 7,4 млн. и 0,5 млн. паунда.

Свидетелите са "лъгали съзнателно" при разследването

"Клубът положи съгласувани усилия да спре и да осуети разследването на Премиър лийг", пише още в документа, който поставя под въпрос почтеността на неназовани лица, свързани с "Манчестър Сити".

Клубът е предоставил свидетелски показания или писмени доказателства от 24 души, повечето от които са дали показания на изслушването. Това може да се окаже проблемно на по-късен етап, тъй като новият Независим футболен регулатор има правомощието да проверява честността и почтеността на директорите и собствениците.

Към момента никой не е посочен по име, така че не се знае какви позиции заемат хората, за които се споменава в решението. Само се казва, че показанията, дадени от редица ключови свидетели, "са били неверни в няколко съществени отношения". Някои са предоставили доказателства, "за които са знаели, че са неверни, и по този начин са постъпили некоректно".

В решението се казва още, че "Сити" е знаел, че годишните финансови отчети "не предоставят вярна и обективна представа за финансовото състояние" и че клубът е действал "безгрижно спрямо това дали тези отчети дават вярна и обективна представа".

Как се разпределят плащанията

Ето по какъв начин годишните финансови отчети на клуба за сезоните между 2009/10 и 2017/18 г. не са давали вярна и обективна представа за финансовото състояние:

Спонсорство:

• Приходите са надценени с над 830 млн. паунда.

Договори (футболисти и мениджъри):

• Неправилно изключени разходи: 8,866 млн. паунда;

• Неправилно изключени разходи: 7,4 млн. паунда;

• Неправилно изключени разходи: 0,5 млн. паунда.

Споразумение Fordham (имидж права):

• Неправилно отчетени като оперативни приходи: 24,5 млн. паунда;

• Неправилно изключени разходи: 49,414 млн. паунда.

Общо: 920,68 млн. паунда.