Националният антидопингов център (АДЦ) е взел по-малко проби през 2019 г. в сравнение с предходните две години. Това показва годишният доклад, чийто последен вариант (изготвен на 13 март 2020 г.) е публикуван на сайта на центъра. 

981 теста

Според данните през миналата година АДЦ е взел общо 981 проби на спортисти. От тази бройка 750 са тестовете, залегнали в годишния план на центъра. Тук влизат проверките на участниците на Европейските игри в Минск `19, както и тестове по препоръки на Звеното за управление на паспортите на спортистите или по получени сигнали във връзка със съмнение за употреба на забранени вещества. От тези 750 проби 483 са взети извънсъстезателно (на тренировки, подготовки или при внезапни проверки по домовете), а 312 - на състезания.

Отделно бройката до 981 се допълва от 231 проби (217 на състезания и 14 извънсъстезателни), взети по заявки от български или международни спортни федерации.

АДЦ отчита също и че от планово взетите 750 проби 98 са били кръвни, като 27 от кръвните са били за биологични паспорти на спортисти.

Общият брой на направените тестове от Националния антидопингов център през миналата година обаче се оказва доста по-малък от предходните две години. За сравнение - през 2018 г. АДЦ е взел 1123 проби (702 по план и 421 по заявка), а през 2017-а - 1046 (758 + 288). Едва в олимпийската 2016 г. можем да открием по-малко направени тестове от българския център спрямо миналата година - общо 846 (491 + 356).

През 2019-а са били тествани състезатели на национално и международно ниво в 32 вида спорт, като 222-ма спортисти за първи път са минали през тази процедура. Най-много проби са направени в леката атлетика - 80 (в таблицата са посочени отделно хвърляния, бягания, спринтове, мятания и параолимпийските дисциплини). Следват борбата (64), щангите (50), баскетболът (48), боксът (47) и волейболът (46). Във всички останали от 32-та спорта са направени под 30 теста, като най-малко те са били в стрелбата с лък (2), скоковете на батут (3), сноуборда (4), ски алпийски дисциплини и тенис на маса (по 7), таекуондо (8) и гимнастика (9).

13 положителни проби

Прави впечатление, че АДЦ отчита 13 нарушения на антидопинговите правила през 2019 г., но поименно са посочени само 8 спортисти. Това са националът по спортна стрелба (с пистолет) Сабин Чаушев (положителна проба за хидрохлоротиазид), борците Георги Ванчев (кленбутерол) и Николай Щерев (GW 1516 или кардарин), състезателят по канадска борба Аспарух Тотев (метандиенон), културистът Аспарух Тошков, националката по бокс и кикбокс Горяна Стоева (кленбутерол), Крум  Крумов (туринабол) - силов трибой, и щангистката Донка Барбова (амфетамин).

Всички те са получили наказания по 4 години, с изключение на Стоева, чиято санкция е 3 г. и 9 месеца. 

Но така и не е ясно кои са другите петима спортисти, които са дали положителни проби. От таблиците може да се засече, че са представители на футбола, плуването, леката атлетика, хандбала и бодибилдинга. Имената вероятно не се споменават, защото все още не са приключили официално производствата на техните казуси.

АДЦ отчита също така и 20 случая на пропусната проверка или неуспешно подаване на информация от своя страна, както и шест такива нередности по вина на международни спортни федерации.

Оказва се също, че на български спортисти са били издадени общо две разрешения за използване на забранени в спорта препарати с терапевтична цел.

Сравненията с предходни години показват общо взето близки стойности на случаите с положителни допинг проби в България. През 2018 г. те са били 16, през 2017 г. - 11, през 2016 г. - 8.

1186 обучени

Според отчета за миналата година Националният антидопингов център е обучил общо 1186 души през 2019 г., като от тях най-голям е делът на спортистите - 590. Останалите са 429 спортно-технически лица (178 съдии, 229 треньори и лекари, 16 официални лица и шестима родители) и 167 участници в обучителни програми.

Цялата тази дейност на АДЦ се е извършвала от общо 14 служители. В данните за изпълнението на бюджета на центъра за 2019 г. пише, че по план е имало 21 щатни бройки, но са били запълнени 14. В резултат планираната средна годишна брутна заплата от 12 638 лв. на човек е нараснала на 18 288 лв.