Медия без
политическа реклама

Смъртта на Европа се отлага

Възходът на крайната десница не е достатъчен да предизвика разпад на Европейския съюз

Карикатура: Христо Комарницки

"Нашата Европа днес е смъртна и може да умре"

Еманюел Макрон

--------------------------------

Френският президент Еманюел Макрон потвърди, че всеки има поглед към света от собствената си камбанария. Месец и половина преди европейските избори той направи на 25 април мрачно предсказание, че Европа (разбирай Европейският съюз) "може да умре и това зависи само от нашите избори".

Изборите минаха, но никъде не се появиха траурни знамена за Евросъюза. Предчувствието на Макрон се оказа валидно само за неговото парламентарно мнозинство у дома, което набързо погреба чрез внезапно разпускане на Националното събрание още при излизането на първите прогнозни резултати от европейските избори на 9 юни. Не беше длъжен да го прави, защото изборите бяха за евродепутати, които с нищо не променяха съотношението на силите в националния парламент. Но той прецени, че ако не влезе още сега в сблъсък с възходящата крайна десница и не обедини зад себе си всички нейни опоненти, след три години ще трябва лично да предаде на Марина Льо Пен ключовете от Елисейския дворец. Тогава изтича неговият втори президентски мандат и няма да има право на трети. Дори с риска да загуби след по-малко от месец парламентарните избори и да съжителства до 2027 г. с правителство на Националния сбор, поне ще покаже на французите, че Льо Пен също няма чудодеен лек за техните проблеми, колкото и да е речовита. И на президентските избори тя ще трябва да говори за собствените си провали, а не за чуждите.

Гледана от други национални камбанарии,

Европа не закъса чак толкова, че вече да си пише завещанието

Пробивът на евроскептиците бе париран от солидно центристко мнозинство в Европарламента, което въпреки загубите на либералите и зелените запазва способност да координира националните политики в общо европейско русло. Съотношението на силите показва, че християндемократи (186 места), социалисти (163 места), либерали (79 места) и зелени (53 места) могат да запазят основните европейски политики с мнозинство от 453 евродепутати в пленарната зала, която има общо 720 места. Загубата на 23 места от либералите и на 18 от зелените се пишат главно на сметката на Франция и Германия, но те имат най-многобройни национални групи и вътрешните им буфери смекчават ударите от крайните политически сектори. Освен това някои политики могат да претърпят фина настройка, за да не предизвикват толкова остри критики (например "Зелената сделка") и да станат приемливи за някои от депутатите в други сектори. 

Печалбите в двете крайнодесни политически семейства - на "Консерваторите и реформистите" (4 места) и на групата "Идентичност и демокрация" (9 места) - не са толкова големи, че да разбалансират Европарламента. По-голямо увеличение има в сектора на неопределилите си към някоя политическа група, където са добавени 38 места. Там се събират 100 евродепутати и ако можеха да се явят като отделна група, щяха да са трета политическа сила с почти 14% от пълния състав на ЕП - непосредствено след социалистите и демократите (близо 19%) и християндемократите (близо 26%).

Пробивът всъщност е при тях. Но там са две партии, които вече са изгонени от бившите си политически семейства и се скитат като бездомници. Това са "Фидес" на унгарския премиер Виктор Орбан, отлъчен от Европейската народна партия (християндемократите), и "Алтернатива за Германия", изпъдена от групата "Идентичност и демокрация". От утвърдените политически сили никоя не иска да се съюзява, защото разнасят в Европа

срамна болест, наречена путинизъм

Към тях вероятно ще гравитират новобранците от българската партия "Възраждане", които няма как да си намерят други съмишленици. Те ще начешат антиевропейския си сърбеж ò други партии от Словакия, Полша, Нидерландия и от още някоя държава, за да сформират може би собствена политическа група. Така в Европарламента ще има три крайнодесни групи, които взаимно се подозират и не могат да работят синхронно. Генетичният им проблем е, че са националистически. А национализмът е обратното на интернационализма. Патриотарщината се храни от омраза към другите. Те присъстват в Европейския съюз само с една цел - да работят за неговата дезинтеграция или поне да спъват федералистките процеси. Така например, Костадин Костадинов не може да отрече предвиденото в присъединителния договор на България с ЕС заменяне на лева с еврото, но може да агитира за протакане до неизвестно кога.

Евроскепицизмът независимо от нюансите си е противоположен на идеята за обединена Европа. Той предлага решения, които отдавна са изпробвани и отхвърлени след тежки поражения на европейския континент. Завръщането на национализма от XIX и първата половина на ХХ в. е показател за амнезия какви беди е донесъл на европейските народи. Европейският съюз възникна постепенно след Втората световна война с една главна цел: да предотврати националните сблъсъци и да обедини държавите въз основа на общи принципи за човешки права, демокрация и мир.

Както във философията има основен въпрос  (идеализъм или материализъм) и въз основа на него могат да се подредят всички философски школи, така и в Европа

основният въпрос е национализъм или федерализъм

Европейският съюз е далеч от федерално обединение, защото е проект в изграждане, но има федерални наченки - такива са общата валута (еврото), Европарламентът, европейското законодателство, отворените вътрешни граници и пр. Държавите запазват относителна самостоятелност, но са длъжни да се съобразяват с другите и да не уреждат споровете си от позиция на силата. 

Всички големи проблеми, с които се е сблъсквал досега Европейският съюз (минал последователно през Общ пазар и Европейска общност), са решавани на принципа "повече Европа", т.е. чрез засилване на федералистките инструменти. През последните две десетилетия бяха преодолени по такъв начин финансовата криза от 2008 г., ковид пандемията, дори мигрантската криза, която можеше да взриви Евросъюза заради самодейност на бившата германска канцлерка Ангела Меркел през 2015 г. Тя беше главната причина за затварянето на много вътрешни граници и усилването на националистическите настроения. Вижда се, че когато Европа не работи координирано, веднага отстъпва терен на своите противници.

В момента единството на ЕС е поставено на изпитание главно от руската заплаха за мира в Европа.

Путин намери пета колона

точно в средите на евроскептиците, която да обслужва неговата политика. Путинистите, независимо под какви миролюбиви маски се представят, са антиевропейци. Те са диверсантите на Кремъл в Европа, защото саботажите им целят да подкопаят единния отговор.

Когато чуете, че "санкциите срещу Русия не работят и трябва да паднат", "оръжията за Украйна подклаждат войната", "да говорим за мир" (но не и за отпор на агресора), слушате репертоара на чистокръвни путинисти. Някои от тях вече не се и прикриват, а гордо афишират как спъват обединението на проевропейските сили.

Българският президент Румен Радев отиде на срещата на Букурещката деветка в Рига на 11 юни, само колкото да се похвали оттам, че е попречил на приемането на обща декларация в подкрепа на Украйна. Окуражен вероятно от засилването на антиевропейските гласове в крайнодесния и крайнолевия сектор (които си имат Путин за общ знаменател), той реши да се позиционира по-категорично като вредител в Обединена Европа. Тази роля му харесва и остава да я претвори в политически проект, за да се добере до реалната власт, която изгуби след орязването на пълномощията му до държавен церемониалмайстор.

Последвайте ни и в google news бутон

Ключови думи:

евроизбори

АНКЕТА "СЕГА"

Колко медала ще спечели България на олимпийските игри в Париж 2024?