facebook
twitter

Наблюдател

Сбъднаха се предимно лошите прогнози на фантастите

Големите сътресения през XX век докараха повсеместна неврастения, разсъждава художничката Текла Алексиева
1308
 снимка: Рада Маринова
Текла Алексиева е родена на 2 ноември 1944 г. в София. Завършва ВИИИ „Н. Павлович“, катедра Монументално-декоративна живопис, при проф. Гочо Богданов. Художник, илюстратор, автор на анимационни филми. През 80-те става известна на широката публика със своите 107 корици за библиотека "Галактика". Томовете са продадени в милиони бройки общо (тиражът на отделните книжки понякога надхвърля 100 000), като нейните илюстрации имат немалък принос за успеха на поредицата. Навръх рождения й ден в галерия "Сариев" в Пловдив бе открита изложбата "Галактиките на Текла", която включва 36 от кориците на книгите и други нейни творби и може да се види до края на 2019 г.

- Сигурно ви е омръзнало да говорите за „Галактика“, но като дете, израснало през 80-те, няма как да не го отбележа - библиотеката и нейните корици бяха нещо „извънземно“ в зрелия социализъм. От дистанцията на времето как гледате на тези 10 години от работата си на художник?

- Тази година се случи така, че дадох толкова много интервюта във връзка с поредицата "Галактика", че сама си омръзнах! Какво ново и интересно да кажа на читателите - от дистаницията на времето със смайване констатирам колко бързо лети то… Във всички случаи си спомням доста хубави и интересни неща, които са се случили. Разбира се, и това колко приятна ми беше работата по кориците на "Галактика". Тя започна през 1979 година, тогава „зрелият“ застой беше доста застоял по причина на управлението на склеротичния ареопаг на политбюро на съветската компартия начело с Брежнев. На този фон щастливо шарените и преинтересни първи книги на "Галактика" бяха радост за читателите. Една от книжките излезе на 1 май сутринта и до 11.30 часа целият тираж от 100 000 се разграби.

- Над 100 тома, в голямата си част първи преводи на западни автори, уникален визуален стил, тиражи по 100 000 бр. - и преди, а и сега, през демокрацията, е трудно да се сетим за концептуално издателско начинание от такъв мащаб. Как успя Милан Асадуров да го направи и как избраха вас за художник на кориците?

- Милан Асадуров издаде една своя автобиографична книга - „61“, и там е описал началото на създаването на библиотеката - нещо, което не е било никак лесна работа, но да преразказвам неговите спомени, не е коректно.  Какво знаех аз - само това, че графичното оформление е възложено на Богдан Мавродинов и на мъжа ми Жеко Алексиев, а те ме накараха да нарисувам първите корици. Нищо повече. Правенето на поредица мога да оприлича на бременност. Не се знае какво ще се роди след 9 месеца и дали роденото ще стане свестен човек, но и в двата случая всичко започва с голям ентусиазъм. Ние тримата си харесвахме кориците, варненското издателство и техният художник Иван Кенаров ги харесваха, накрая и читателите ги харесваха, това означава успех. Но никой не се прехласваше до забрава от този успех, работата се движеше съвестно, ние всички сме професионалисти.

- Чели сте всичките книги, преди да ги илюстрирате. (Днес май не всички художници правят това.) Само текстът ли ви вдъхновяваше, или търсехте и други проекции? 

- Вдъховението не е любима дума на художниците, представям си го смешно - как вдъхвам и ме осенява, грабвам четките и започвам да действам. Трябва да има идея и тя да се реализира по най-добрия начин. Идеите се раждат с различна скорост, но, както казах, професионалистите работят така, че да не чакат липса на идеи да пречи на работата, търсят ги и ги намират в разумни срокове.

- Фантастиката не беше ли една от по-възможните форми на свобода в ония времена?

- Очевидно е била. Но хората си намираха различни форми на вътрешна свобода, че даже и на външна - успяваха да пътуват отвъд Желязната завеса, да критикуват, да търсят информация за развитието на света, за това кое е добро и кое - лошо. Е, фантастиката помага за душевния комфорт, както впрочем всяка хубава книга.

- Сбъднаха ли се, за добро или за лошо, прогнозите на фантастите? За тях дори 2001 звучеше като космически отдалечена година...

- Сбъднаха се, това е толкова очевидно. И то се сбъднаха предимно лошите прогнози. Писателите могат да бъдат ясновидци. Мислят логично и логичната конструкция, която изграждат, дава този резултат, на който сме свидетели днес. Жул Верн е изпратил хора на Луната през миналия век.

- Знам, че не обичате дигиталното рисуване, явно сте скептична към новите технологии?

- Никак не съм скептична към технологиите, а към тяхното използване в някои случаи.  Може да се рисува и с ръцете, и с краката, може и дигитално, може всякак, важен е резултатът. Наистина не харесвам повечето дигитални рисунки, в тях няма живец, изглеждат твърде зализани. Просто това е характерът на дигиталната технология, защото няма контакт между материалните носители на една рисунка - хартията и нейната фактура, видът на боята, ръката, която се движи с туптяща кръв в нея. Това прави живот.

 - Правили сте и анимационни филми, а неотдавна издадохте първата си стихосбирка „Неусетно“. Как става „прескачането“ между изкуствата? 

- Става естествено. Имаш идея, реализираш я. Обаче не мога да реализирам идея с балет или с музика, тези таланти Бог не ми е дал.

- През последните седмици илюстрацията привлече необичайно публично внимание у нас покрай кориците на доайена Любен Зидаров за „Хари Потър“. Какво е мнението ви за тази дискусия? 

- Първо се потресох, защото Любен Зидаров е любим мой художник, после разбрах, че хората имат право на личен вкус и той не може да се промени току-така. По принцип човечеството не обича промените, особено когато са резки. Бог, цар, народ, войни, чума. Това е Средновековието, няколко века без промени нито за добро, нито за зло. На нас сега Средновековието ни изглежда страшно и мрачно, но то е било без особени сътресения. А само миналия (XX) век колко сътресения преживя  човечеството. Тази несигурност ни докара такава неврастения, че тя избива в невероятни форми днес.

- Какво мислите за поговорката „Не съди за книгата по корицата“?

- Не съм чувала тази поговорка. "По дрехите посрещат, по ума изпращат" знам…. Просто нищо не трябва да е прибързано. Но на мозъка това му е работата, мигновено да си съставя мнение за каквото и да било. Впоследствие може да се кае, понякога горчиво.

5

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Примитивното следване на традицията оставя човека без избор

20.02.2020

Мария Митева

1956
Гешев пробва да е едноличен владетел

16.02.2020

ТАНЯ ПЕТКОВА

10902 32
Супермодерната варненска библиотека може да не се появи

12.02.2020

ДИЯН ИВАНОВ

677

Коментари

Денебал

Е, който не е чел книга от поредицата " Галактика", той не е чувал за Текла. Но не само. Да е жива и здрава !!!!?

Mrx

 

 

 Саммо да попитам, защо няма Форум под умнотиите на Сула и Петьо Цеков.? Аз само питам нищо не казвам. 

The Rowdy American

И под Калин Донков вече няма.

Ракурс
снимка на Ракурс

Там нужда няма -питаха го разни неща и сигур много са засегнал.

nebenebe

Аеропаг!!!

Влез или се регистрирай за да коментираш