Медия без
политическа реклама

От помощите за украинските бежанци ще спечелят ... хотелиерите

Кабинетът предлага подкрепата да е само за 3 месеца с недомислени схеми

09 Март 2022ТАНЯ ПЕТРОВА
БНР
Бежанци на ГКПП Дуранкулак. Българските градини и училища вече приеха първите украинчета.

Бягащите от войната в Украйна изправят Европа пред най-голямата хуманитарна криза от Втората световна война насам. Броят на украинците, влезли в ЕС от началото на войната, вече надхвърли 2 млн. по оценки на ООН, а според прогноза на Европейската комисия бежанците ще достигнат 4 млн. души.

В България към средата на седмицата са останали около 30 000 души, а правителството закъсня с подготовката за поемането на големи групи хора. Страната ни си спести срамни кадри в началото на вълната само благодарение на безпрецедентната мобилизация на обикновени граждани, неправителствени организации и местни власти.

Освен че закъсня, правителството предлага и много слаба програма за подкрепа на бежанците. Мерките са недомислени, но за сметка на това скъпи и ще позлатят хотелиерите. За самите бежанци остава хилавата ни система за социално подпомагане и обещания за намиране на работа на достатъчно затормозен пазар на труда. Какво предлага правителството и на какво имат право бежанците?

 

Помощите за настаняване – само за хотелиери

 

В сряда правителството обяви с кратко съобщение какво предлага за бежанците. В него се казва само, че помощта за настаняване и изхранване ще възлиза на 40 лв. на ден без ДДС (настаняване и пълен пансион – закуска, обяд, вечера), като парите ще се получават директно от обектите за настаняване, които трябва да са регистрирани в Националния туристически регистър. Парите ще се дават само за три месеца. Същата помощ, но само за месец, щяло да има и за бежанци, подали заявление за търсене на работа.

Схемата, за която се говори от няколко седмици, породи множество въпроси. На първо място не е ясно как е определена сумата от 40 лв. на ден за храна и настаняване. Това е много висок стандарт за издръжка, въпреки уговорките за нарасналите цени на тока. За един човек сумата ще бъде 1200 лв. на месец и ако бъде разделена условно на две, за храна ще са налични 600 лв. (по 20 лв. на ден) и 600 лв. за настаняване.

Ясно е, че стандартите са правени след консултации с хотелиерите, но сумата на ден е прекалено висока за държавни и общински бази. За сравнение стандартът за субсидиране на 1 легло в студентско общежитие през 2021 г. беше 1,3 лв. на ден или 39 лв. на месец, а за едно хранене в студентски стол – 3,6 лв. или 108 лв. на месец. Вярно, към тези суми студентите доплащат, като през тази зима сумата за ток и режийни стигна на човек до 100 лв., но общите разходи продължават да са много под обещаните на хотелите за бежанците.

Хазната трудно може да издържи на такава щедра схема и числата са показателни. Ако се сбъднат прогнозите у нас да влязат 300 000 бежанци, това прави месечни разходи за бюджета в размер на 360 млн. лв. За трите месеца на годината, за която се обещава схемата, равносметката е за 1.08 млрд. лв.

В случая обаче бежанците изобщо не разполагат с тези пари. Никой не обясни защо тези пари ще се получават от доставчика на услугата, а не от самите бежанци. Един от аргументите е целевият характер на помощта и фактът, че тя се изплаща ежедневно на група хора, която има право всеки момент да напусне страната. Украинците имат право на 90-дневно безвизово пътуване в ЕС и това е една от причините настоящата бежанска вълна да е изключително трудна за управление. При държава като нашата - без връзки на електронните бази данни на институциите, е трудно да си представим, че ще може ежедневно да се следи и да се спира помощ на хора, междувремено заминали нанякъде. Как обаче ще се контролират местата за настаняване да не злоупотребяват, като отчитат вече напуснали бежанци за все още настанени, не е ясно. Странно е и защо правителството спря да говори изобщо за подкрепа и за доброволците, които настаниха бежанци в домовете си. Излиза, че те, за разлика от хотелите, трябва да поемат разходите за своя сметка.

Още по-нелепо е разделението, което се прави според това дали бежанците ще започнат да си търсят работа в България. Ако го направят, помощта за тях пада от три месеца на един. Очевидно идеята е хората, които имат приходи, да бъдат изключени от подпомагане, но подаването на заявление не означава започване на работа, да не говорим за мижавото заплащане, което обикновено се предлага на тези чужденци у нас. Така излиза, че ако двама бежанци са настанени в един и същи хотел, този, който започне да си търси работа, ще има право само на един месец безплатен престой там, а човекът, който просто изчаква и не прави нищо - на три месеца.

 

За хората - мизерните ни социални помощи

 

Социалното министерство, което публично дотук е излязло с едно единствено съобщение за достъпа на украинците до пазара на труда, обясни в отговор на въпроси на „Сега“, че бежанците ще имат право и на социални помощи по линия на активираната за пръв път в ЕС Директива за временна закрила, която дава достъп до подкрепа при много по-облекчени условия спрямо традиционните процедури за получаване на бежански статут. Уви, това ще е добър пример за неадекватната система на социално подпомагане у нас.

Бежанците ще имат право на еднократна социална помощ в размер до 375 лв., еднократна целева социална помощ за издаване на лична карта (не е ясно защо, след като те имат временни регистрационни карти), месечна социална помощ, целева помощ за отопление. Само че тези помощи се определят по парадоксално нисък праг – гарантираният минимален доход на човек у нас е 75 лв. на месец. Сумите, които варират според това кой ги получава, започват да се изплащат след подаване на заявление и не са ограничени във времето.

На хартия засега е гарантирано и правото на здравеопазване и образование. Образователната система бързо се организира за прием на заявления от страна на бежанци за посещение на градини и училища, но в момента броят записани деца е много малък. Системата ще бъде изправена пред истинско предизвикателство, ако в страната дойдат за дълъг период от време много деца–бежанци.

Не е особено ясен и достъпът до медицинско обслужване на бежанците. Тук законът у нас предвижда да се осигури минимално обслужване при спешни състояния, но директивата е по-широка и дава право да се поеме и медицинско обслужване в случай на болест. Това право обаче ще се сблъска с една от най-тромавите институции у нас, когато стане дума за извънредни плащания - НЗОК. Затова може да се очакват проблеми с отчитането и заплащането на медицинските грижи за бежанците.

 

Ако не ви харесва, може да заминете другаде

 

Обяснението на правителствения говорител Лена Бориславова за краткия тримесечен срок на подкрепата, е цинично, макар тонът да беше състрадателен. Бориславова каза, че целта е да се даде старт на бежанците, които евентуално да си намерят работа или да търсят реализация в друга страна от ЕС. Минималният срок за действие на европейския статут на временна закрила е 1 година. Тази година може да бъде удължена с още една. Не е ясно защо на този фон България предлага само тримесечна програма. Не се говори нищо и за финансиране на мерките по линия на еврофондовете – ЕК изрично обясни, че това е възможно.

 

Забавяне има не само у нас

 

Директивата за временна закрила, приета през 2001 г., се прилага за пръв път – решението бе взето на 4 март, и едва на 8 март ЕК даде някакви общи инструкции, така че забавяне има не само у нас. На 9 март България активира единен информационен портал за бежанците - https://ukraine.gov.bg/. Свършеното дотук обаче не пораждат оптимизъм, че властите ще се справят при навлизане на много повече хора, каквито са прогнозите.

Областните управители по морето вече призоваха хората да се пренасочат към вътрешността на страната, за да се намали натискът върху Варна и Бургас. Правителството се опитва да следи процеса, като изисква още на границата бежанците да заявяват желание за предоставяне на временна закрила. Това обаче може да се сблъска с правото им на свободно пътуване за 90 дни. По принцип регистрирането за временна закрила обвързва бежанеца със съответната страна, но ЕС този път реши хората да не се връщат, ако все пак заминат за друга държава. Всичко това създава трудна за управление криза.

Слабият поток към България засега спасява нашите институции от големи предизвикателства. Прогнозите на ЕК обаче са за много по-голяма вълна, която може да достигне от 2,5 до 6,5 млн. души. Очаква се половината от тези хора да поискат дългосрочен статут на бежанци, защото няма да са в състояние да се върнат в Украйна по политически причини.  Статутът на временна закрила би следвало да разпредели във времето този натиск, но подготовката за него трябва да започне сега.

 

Още по темата