Матурите и тази година минаха по познатия сценарий. Просветното министерство побърза да се похвали с рекордно високи резултати. Експерти автоматично охладиха ентусиазма с напомнянето, че дори МОН не знае дали оценките се повишават реално, или са стъкмени, заради начина на оценяване и дизайна на тестовете. Зад коментарите обаче останаха старите проблеми - ниската функционална грамотност, нежеланието да се учат природни науки, огромните различия между училищата и регионите и липсата на убедителни доказателства, че образованието действително напредва. На този фон новите управляващи още не са дали ясен знак какво конкретно смятат да променят в система, която от години репродуцира едни и същи проблеми.
За 2-3 точки повече
На тазгодишната матура по български език зрелостниците изкараха средно 60 т., или Добър 4.39, при 57,5 т. миналата година. "Това са най-високите резултати от въвеждането на държавните зрелостни изпити през 2008 г. досега", обяви просветното министерство. По стар обичай оттам акцентираха върху увеличения дял на отличните оценки и намаляващия - на слабите. Действително, 2,5 точки повече са си 2,5 т. повече. Ако бяха по-малко, щяхме да заключим, че сривът продължава. Над 700 тройки по-малко и 177 двойки по-малко също звучат по-добре отколкото, ако слабите оценки растяха.
Внимателният поглед върху данните обаче не дава повод за голямо задоволство. Ако през 2025 г. учениците намалиха средните си резултати по 9 предмета (без българския), а по 17 ги увеличиха, то тази година има намаление в средния брой точки по 13 предмета. По-ниските точки по информационни технологии не обнадеждават в ерата в изкуствения интелект, нито понижението по химия, философия или история. На матурата по български и тези, които са писали есе (които намаляват като брой), и другите, избрали интерпретативно съчинение, имат средно с 1 точка по-малко от предишния випуск.
Освен това, разликата между средния резултат от теста по български език по региони остава отчетлива - 15 т. (макар и с 2 т. по-добре от м.г.). Така, ако софийските ученици изглеждат най-привилигировани и средният им резултат е 67 точки, то връстниците им от Разград успяват да постигнат много малко над 50 точки от общо 100 т. Това означава само едно - че образователната система все така трудно компенсира социалните неравенства.
Акцентът върху малко по-високите резултати на практика отвлича вниманието от необходимите реформи, за които почти не се говори. Далеч по-важно от числовите еквилибристики е, че 2-3 точки повече или по-малко не са в никакъв случай "основание да говорим за обща тенденция за повишаване на резултатите", както изтъкват от МОН.
Мерим ли всяка година с един и същи уред
"Рекорд има смисъл само ако уредът, с който мерим, е един и същ през годините. Или ако разликите между уредите са измерени и коригирани. За матурите (и НВО) не е изпълнено нито едното", коментира във фейбсук образователният експерт Асенка Христова. За пореден път тя обясни, че всяка година изпитът е нов тест с нови задачи, а два теста никога не са еднакво трудни. В образователните измервания съществуват механизми за съпоставяне на резултатите между различни тестове, но за българските матури такава система не е публично показвана. Всички задачи се разсекретяват веднага след изпита, резултатите се отчитат в сурови точки, а прагът остава фиксиран на 30% независимо от трудността.
Христова отбелязва, че между 2008-2026 г. има смяна на учебните програми и формата на матурите, т.е. за да се обяви "рекорд от 2008 г." е нужно двата формата на изпита да бъдат проведени паралелно върху съпоставими групи ученици, а такова нещо не е правено. "През 2022 г. ОИСР направи подробен преглед на системата за оценяване в България и написа същото: България НЯМА национален инструмент, който да проследява образователните резултати във времето", посочва тя. По думите й сред констатациите на организацията е, че големите дялове отлични оценки обезценяват изпита и правят резултатите по-малко информативни. Докато ние сега се хвалим, че "броят на зрелостниците с оценка поне 5,50 се увеличава с близо 42% спрямо миналата година".
"Щом уредът не е постоянен, какво друго може да „премести“ средния резултат с 2 точки? По-лек тест или по-позната конструкция - учители и ученици се адаптират към формат, който е стабилен пета поредна година", допуска тя. И заключава, че при сегашната конструкция на изпита никой - включително МОН - не може да знае дали резултатите са се подобрили. "За да е възможно приравняване на резултати през годините, трябва друг дизайн на изпит със секретни задачи - котви, предварително калибрирани задачи и публикуван технически доклад с метода, параметрите и грешката на свързването. Без това „60 срещу 57,53 точки" сравнява НЕСРАВНИМИ величини", смята тя.
"Липсва надежден инструмент за съпоставимост на изпитите между годините, системата си е същата, а випуските от едно поколение не се различават толкова много помежду си", коментира и бившият просветен министър Красимир Вълчев (макар че точно тази констатация липсваше в изказванията му, когато бе на този пост). Какво прави МОН в тази ситуация, работи ли за промяна на метриките на изпита, какви проблеми среща, има ли въобще капацитета да смени дизайна на тестовете? Новите управляващите засега не бързат с тези отговори.
Интересът към математиката и природните науки остава хилав
Все пак, не може да се отрече, че и в битието си на министър Вълчев не избягваше натрупаните проблеми, които опита да адресира с конкретни мерки. Като например акцентът върху английския език, който опита да "измести" чрез ограничаване на чуждоезиковите паралелки за определени училища, с което обаче не успя да сполучи заради разразилото се недоволство.
Според него по-тревожното от тези матури е, че за поредна година под 1500 зрелостници от профилирани паралелки са избрали да се явят на втора матура по математика и под 100 зрелостници - матура по физика и химия. От друга страна, близо 16 хиляди - 10 пъти повече, са избрали матура по чужд език. "България не може да просперира без инженери и развитие на индустриите с висока добавена стойност. С толкова малко зрелостници по тези предмети не можем да обезпечим инженерно-техническите и природно-математическите специалисти във висшите училища. Няма как да имаме и добро икономическо образование без математика", коментира той във фейсбук.
"Ще създаде ли МОН мрежа от основни и средни училища с разширено изучаване на математика в прогимназиален етап в най-големите градове, където има недостиг на места в математическите гимназии? Ще увеличи ли математическите паралелки в гимназиален етап и ще увеличи ли часовете по математика и природни науки в рамковите учебни планове?, пита той. Въпросите му са много - ще продължи ли МОН с политиката за увеличаване на СТЕМ профилите и професиите, както и на дела от приема в технически и икономически специалности, обвързан с матури по математика, физика и химия; ще се въведе ли по-късно завършване на основно образование; ще се ограничат ли мобилните телефони в клас и т.н.
Само с "акцент върху родителите" не става
МОН обаче, в лицето на "Прогресивна България", не казва нищо кой знае какво. Новият образователен министър засега си служи с общи фрази като "конкурентно заплащане", "изграждане на доверие", "открит диалог", "честно назоваване на проблемите" и т.н. Рано или късно обаче ще трябва да се излезе от общите фрази и да се навлезе в конкретика. МОН може да твърди колкото си иска, че "ще отстоява продължаване на политиката за достойно заплащане на труда на педагогическите специалисти, така че средната учителска заплата да е не по-ниска от 125% от средната за страната". Отсега обаче е ясно, че тези нива няма как да се достигнат заради окаяното финансово положение на държавните финанси. Може би е добре това да се изясни добре на учителите. А може би следва да се отиде крачка напред и всеки да получи увеличението, което заслужава.
В първите си изяви проф. Георги Вълчев заяви, че основният му стремеж ще е "постигане на единение между училище, семейство и общество", защото всяка реформа ще е напразна, ако семейството не се превърне от клиент на училището в негов съюзник. Освен че звучи достатъчно мъгляво и хвърля топката към лошите родители, изказването му не посочва как ще се осъществи задачата. Родителите никога не са били враг на образованието, не са и сега. Няма как обаче да се мълчи безропотно, ако учителят гледа само как да претупа урока си. Родителските критиките към МОН не са защото някои майки са прекалено претенциозни и черногледи, а защото искат децата им да знаят и умеят нещо полезно за живота след училище. "Кресливите родители" са не повече от няколко процента. Тези от уязвимите групи са друг въпрос - за тях трябват мерки от различни ведомства. В голямото си мнозинство родителите са кооперативни - помагат с проекти, принтират материали, изпитват децата си, проверяват домашни.
В диалога със семейството водещо трябва да е училището и това е споделяно от образователни експерти на не един форум. Позагубеното доверие може да бъде върнато единствено с действия, вкл. ако родителите се уверят, че на учителите им пука за техните деца. Когато този фактор е налице, проблем с "единението" няма да има. А когато не е, последици за учителите няма, а само за децата. Кога най-после ще започне да се прави обективна оценка на работата на педагозите? Докога един учител ще може да си гледа в телефона и да не вдига поглед от него, докато изпитва, а друг да подготвя собственоръчно модерни тестове, да води децата на състезания и да запалва искрата в тях, но да получава колкото първия? Какво ще направи реално и конкретно МОН за повишаване на качеството на средното образование? Ще дръзне ли въведе ли "страшната" методика за оценка на добавената стойност на училищата? Ще направи ли атестацията и квалификацията на учителите истински работещи?
Важно е "да намалим процента на необхванати в системата", казва министърът. Но как? Как ще бъдат накарани и другите министерства да действат? Новите учебни програми щели да бъдат готови 2 години по-рано от обещаното - още 2027 г. Как ще стане това? Кога ще е широкото им "обществено и експертно обсъждане"?
Своеобразен тест за "политическия консенсус", за който призовава министър Вълчев, ще е и начинът, по който се отнесе партията му към стотиците страници предложения за промени в училищния закон, внесени от опозицията в парламента. Сред тях има и доста належащи промени, като подготвителен клас за учениците, които не владеят български език. Подкрепата за част от тях би била реална първа стъпка, ако министерството иска да подобрява качеството на образованието.
