facebook
twitter

Наблюдател

ИНТЕРВЮ

Няма как да затъпееш, ако си се родил тъп

Според проф. Боян Биолчев университетите трябва да произвеждат хора, които са специалисти, а не специалисти, които са специалисти
2796
Снимка: Архив

------
Проф. Боян Биолчев е роден през 1942 г. в София. Дядо му Боян Биолчев е деец на ВМОРО и македоно-одрински опълченец. Биолчев е бивш ректор на СУ "Св. Климент Охридски", автор на сборници с разкази и романи, печелили национални награди. Най-новата му книга - "Преселението", излезе неотдавна.
----

- "Преселението" какво е, взето чисто писателски - синовна почит към рода? Прощаване с иронията? Сдобряване с мъдростта на историята? Или нещо бъркам?
-  "Преселението" е моя изповед за съпреживяното минало. Поклон пред истината - каквато и да е тя. Почит към рода - несъмнено. Само графоманите са родени в епруветка. А иначе - наздравица с националната ирония и личната самоирония, тъй като хора, които притежават само един от двата погледа към живота, си остават духовни бройлери.  Сдобряване с неотстъпчивата глупост на историята. И разбира се, тост за доброто в човека, без което избледняват и народ, и личност. Или и аз нещо бъркам...
- Повечето ви книги непрекъснато правят реверанс към "високия зевзеклък", някак бутат натам, че без хумор животът е непоносим. 
-   Мисля си, че зевзеклъкът съществува в различни образи. Има отмъстителен зевзеклък, подигравчийски, има злобен зевзеклък, който е насилено смешен, има зевзеклък с умела игра с думата и ситуациите, смешен за едни, а с подтекст, предизвикващ усмивката на други. Без хумор животът не е непоносим, защото природонаселението е натъпкано с хора със свирепо сериозни погледи, а пък си живеят най-поносимо за себе си. Друг е въпросът, че са непоносимо досадни за ония, които умеят да се смеят с открит глас и да се радват на усмивките  на другите. 
- А пустият зевзеклък ваша черта ли е, или е наша - българска? Или балканска?
- Зевзеклъкът не ми е самоцел, винаги съм изричал нещо повече, предизвиквайки смях. Понякога и тъжно. Шегата е във всички езици и територи, в които съм бил. 
- Нашата шега каква е?
- Нашата, при българите с чувство за хумор, е особено изобретателна, закачливо добронамерена. Едно нейно изречение разсейва многословната скука.
- То скуката разсейват и скандалите. Ето - току гръмне корупционен скандал, сега също. И е като със снега - все се изненадваме. Кое изненадва - че гръмва, или че е само това?
- Не само изненадва като снега, но и се топи като него. Хората започват да претръпват. Грешна е енергията, която се излъчва като гръмотевици в обществото. Не приемам злобата и свирепия кариеризъм, които правят къси съединения публично. И особено когато цялата ти програма за всеобщо щастие е описание на грешките на другите. А визията ти е за прогимназия.
- Като казахте прогимназия - вие сте човек на образованието. Учили сте в Полша, управлявахте Софийския университет, също и други неща,  сега ловите риба на Резово...Впрочем последното го правите постоянно. Кое напряга най-много?
- Следването ми в Полша беше решаващо за изграждането ми като самостоятелна мисъл и за ненавистта ми към клишетата. Не е точно да се каже, че съм управлявал Софийския университет. Там ректорът не управлява, а както отдавна вече е прието да се говори в Алма матер, е пръв сред равни. Единствената ми амбиция беше университетът да отстоява апостолската си мисия в обществото и да не се страхува да го изрази по начин, който той смята за достоен. И че Народното събрание не е пред Софийския университет и Академията на науките, а между тях. А за рибата - това е другата страна на човека в мен. Някои казват, че е хоби. Аз нищо не казвам. Но ще се гмуркам, докато мога да задържам дъха си достатъчно дълго, за да не ставам смешен. И всичко в живота може да ме напряга - но това не.
- Някои казват, че младежта затъпявала, казано най-общо. Така ли е?
- Това могат да го говорят само вече затъпели хора. Млад човек няма как да затъпее, ако се е родил тъп. Може само да запази нивото. Затъпяват само възрастните, които смятат за посегателство, че новото поколение не постъпва като тях. Много ли бяха умни онези, които ни режеха дънките и биеха печати върху бедрата на момичетата ни - когато аз бях млад? И мисля, че поколението ни не затъпя напук на казионната "мъдрост". И още нещо - ако не си съвсем затъпял, можеш да научиш и много нови неща от младите хора.
- Но според някои електронните джаджи също ни затъпяват. Ето, според Умберто Еко, който писа на внука си, те унищожават паметта.
- Според мен те вършат черната работа на паметта. Приемам думите на Еко като точно наблюдение на очевидната цифровизация и върху емоцията на човека, която машината обективно провокира и в паметта, и извън нея. Но пък какво да противопоставим - пишехме на пишещи машини "Континентал" и после "Оливети" и се налагаше да преписваме по няколко пъти целите страници.  Дявол знае колко идеи са пропаднали, докато си слагал нов лист в машината. Сега компютърът ти позволява да изчистиш фразата многократно и в съвсем кратко време. Да извадиш мигновено информация, за да не изпишеш някоя небивалица. И не като последно - да изпратиш текста в редакцията, без да тичаш с папка по улиците. Ако, разбира се, не си успял с непохватно движение по клавиатурата да го изтриеш. Компютърът прекрасно го може и това. 
- Сега се заприказва пак, че трябва отпор срещу пренебрегването на хуманитарното знание и образование. Ще се включите ли в този отпор?
- Няма как да се включа, защото съм много отдавна в него. Още като ректор имах възможността да посетя най-големите европейски университети и виждах у колегите филолози и културолози там загриженост заради спадащия коефициент на участие на хуманитарното. Всъщност това бе по-истинският удар на технологическия бум - притегателен стана не човекът, а специалистът. А университетите имат и мисията, и възможността да произвеждат  хора, които са специалисти, а не специалисти, които са специалисти.  Това на пръв поглед е привлекателно, но в перспектива навлиза в сянката на дехуманизираното съвършенство, което снижава човека до робота. 
- У нас знанието остава ли на почит, както е било през Възраждането? Тази почит към знанието ли е, или към възможността да не "блъскаш на нивата", ако си учил.
- Да не "блъскаш на нивата" в по-ново време е трансформирано в "учи, за да не работиш", докато днес ще срещнеш хора, които престават да учат, защото са си намерили високоплатена работа. Но засега още няма пословица: "работи, за да не учиш". Възраждането е мит и мечтание на простодушни хора, които са имали здрав разум и не са поучавали съвременната им европейска култура наум. Искали са да се приобщят и понеже за тях вече е било късно - са правели всичко възможно децата им да са вече други. А това става само чрез образование. Те са боготворели учителя. Днес множество примитиви говорят за упадък на образованието, без да имат умствената платформа и интелектуален обем, за да осъзнаят какво точно казват и защо. Като наблюдавам антиевропейските екзалтации, все си мисля, че отново се пише "Криворазбраната цивилизация", но този път не за облеклото и танцовата стъпка.
- Познавате добре морето -  какво се промени през последните 50 години? 
- Морето се прояснява, но изленият бетон превърна цялата брегова ивица,  двеста и нещо километра наше крайбрежие, в дискотека. Как да се размножава рибата, като е атакувана от светлинно и звуково замърсяване. И тя масово се оттегля от брега ни. 
 

5

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Силата на демокрацията е само в свободата

25.05.2019

Петьо Цеков

1404
И в икономиката, и в културата има Бог
Набоков - гений или "безнравствен старец"

Коментари

Biberkov

какво хубаво оформление имаше статията за личните данни, дето една журналистка използва един професор за да ни разкаже какво тя мисли по въпросите в интервюто ...

А какво лошо оформление виждаме тук .....  накой го кара съвсем през просото.

protor

Евелин изтреба рибата. Евала, бацька! 😁

Penchobre

Млад човек няма как да затъпее, ако се е родил тъп. Може само да запази нивото.

 

😏👌

Domi

Това за етноси става ли ..ако семката е тъп сой..  

Хумангоид

Тъй, тъй, пък Мартин Биолчев е изтъкнатия виден роден наш клипов режисьорин на оназ чалга-гнусотия "Прощално" по текста на Вапцаров.

Влез или се регистрирай за да коментираш

×