facebook
twitter

Наблюдател

ИНТЕРВЮ

Няма как да затъпееш, ако си се родил тъп

Според проф. Боян Биолчев университетите трябва да произвеждат хора, които са специалисти, а не специалисти, които са специалисти
2776
Снимка: Архив

------
Проф. Боян Биолчев е роден през 1942 г. в София. Дядо му Боян Биолчев е деец на ВМОРО и македоно-одрински опълченец. Биолчев е бивш ректор на СУ "Св. Климент Охридски", автор на сборници с разкази и романи, печелили национални награди. Най-новата му книга - "Преселението", излезе неотдавна.
----

- "Преселението" какво е, взето чисто писателски - синовна почит към рода? Прощаване с иронията? Сдобряване с мъдростта на историята? Или нещо бъркам?
-  "Преселението" е моя изповед за съпреживяното минало. Поклон пред истината - каквато и да е тя. Почит към рода - несъмнено. Само графоманите са родени в епруветка. А иначе - наздравица с националната ирония и личната самоирония, тъй като хора, които притежават само един от двата погледа към живота, си остават духовни бройлери.  Сдобряване с неотстъпчивата глупост на историята. И разбира се, тост за доброто в човека, без което избледняват и народ, и личност. Или и аз нещо бъркам...
- Повечето ви книги непрекъснато правят реверанс към "високия зевзеклък", някак бутат натам, че без хумор животът е непоносим. 
-   Мисля си, че зевзеклъкът съществува в различни образи. Има отмъстителен зевзеклък, подигравчийски, има злобен зевзеклък, който е насилено смешен, има зевзеклък с умела игра с думата и ситуациите, смешен за едни, а с подтекст, предизвикващ усмивката на други. Без хумор животът не е непоносим, защото природонаселението е натъпкано с хора със свирепо сериозни погледи, а пък си живеят най-поносимо за себе си. Друг е въпросът, че са непоносимо досадни за ония, които умеят да се смеят с открит глас и да се радват на усмивките  на другите. 
- А пустият зевзеклък ваша черта ли е, или е наша - българска? Или балканска?
- Зевзеклъкът не ми е самоцел, винаги съм изричал нещо повече, предизвиквайки смях. Понякога и тъжно. Шегата е във всички езици и територи, в които съм бил. 
- Нашата шега каква е?
- Нашата, при българите с чувство за хумор, е особено изобретателна, закачливо добронамерена. Едно нейно изречение разсейва многословната скука.
- То скуката разсейват и скандалите. Ето - току гръмне корупционен скандал, сега също. И е като със снега - все се изненадваме. Кое изненадва - че гръмва, или че е само това?
- Не само изненадва като снега, но и се топи като него. Хората започват да претръпват. Грешна е енергията, която се излъчва като гръмотевици в обществото. Не приемам злобата и свирепия кариеризъм, които правят къси съединения публично. И особено когато цялата ти програма за всеобщо щастие е описание на грешките на другите. А визията ти е за прогимназия.
- Като казахте прогимназия - вие сте човек на образованието. Учили сте в Полша, управлявахте Софийския университет, също и други неща,  сега ловите риба на Резово...Впрочем последното го правите постоянно. Кое напряга най-много?
- Следването ми в Полша беше решаващо за изграждането ми като самостоятелна мисъл и за ненавистта ми към клишетата. Не е точно да се каже, че съм управлявал Софийския университет. Там ректорът не управлява, а както отдавна вече е прието да се говори в Алма матер, е пръв сред равни. Единствената ми амбиция беше университетът да отстоява апостолската си мисия в обществото и да не се страхува да го изрази по начин, който той смята за достоен. И че Народното събрание не е пред Софийския университет и Академията на науките, а между тях. А за рибата - това е другата страна на човека в мен. Някои казват, че е хоби. Аз нищо не казвам. Но ще се гмуркам, докато мога да задържам дъха си достатъчно дълго, за да не ставам смешен. И всичко в живота може да ме напряга - но това не.
- Някои казват, че младежта затъпявала, казано най-общо. Така ли е?
- Това могат да го говорят само вече затъпели хора. Млад човек няма как да затъпее, ако се е родил тъп. Може само да запази нивото. Затъпяват само възрастните, които смятат за посегателство, че новото поколение не постъпва като тях. Много ли бяха умни онези, които ни режеха дънките и биеха печати върху бедрата на момичетата ни - когато аз бях млад? И мисля, че поколението ни не затъпя напук на казионната "мъдрост". И още нещо - ако не си съвсем затъпял, можеш да научиш и много нови неща от младите хора.
- Но според някои електронните джаджи също ни затъпяват. Ето, според Умберто Еко, който писа на внука си, те унищожават паметта.
- Според мен те вършат черната работа на паметта. Приемам думите на Еко като точно наблюдение на очевидната цифровизация и върху емоцията на човека, която машината обективно провокира и в паметта, и извън нея. Но пък какво да противопоставим - пишехме на пишещи машини "Континентал" и после "Оливети" и се налагаше да преписваме по няколко пъти целите страници.  Дявол знае колко идеи са пропаднали, докато си слагал нов лист в машината. Сега компютърът ти позволява да изчистиш фразата многократно и в съвсем кратко време. Да извадиш мигновено информация, за да не изпишеш някоя небивалица. И не като последно - да изпратиш текста в редакцията, без да тичаш с папка по улиците. Ако, разбира се, не си успял с непохватно движение по клавиатурата да го изтриеш. Компютърът прекрасно го може и това. 
- Сега се заприказва пак, че трябва отпор срещу пренебрегването на хуманитарното знание и образование. Ще се включите ли в този отпор?
- Няма как да се включа, защото съм много отдавна в него. Още като ректор имах възможността да посетя най-големите европейски университети и виждах у колегите филолози и културолози там загриженост заради спадащия коефициент на участие на хуманитарното. Всъщност това бе по-истинският удар на технологическия бум - притегателен стана не човекът, а специалистът. А университетите имат и мисията, и възможността да произвеждат  хора, които са специалисти, а не специалисти, които са специалисти.  Това на пръв поглед е привлекателно, но в перспектива навлиза в сянката на дехуманизираното съвършенство, което снижава човека до робота. 
- У нас знанието остава ли на почит, както е било през Възраждането? Тази почит към знанието ли е, или към възможността да не "блъскаш на нивата", ако си учил.
- Да не "блъскаш на нивата" в по-ново време е трансформирано в "учи, за да не работиш", докато днес ще срещнеш хора, които престават да учат, защото са си намерили високоплатена работа. Но засега още няма пословица: "работи, за да не учиш". Възраждането е мит и мечтание на простодушни хора, които са имали здрав разум и не са поучавали съвременната им европейска култура наум. Искали са да се приобщят и понеже за тях вече е било късно - са правели всичко възможно децата им да са вече други. А това става само чрез образование. Те са боготворели учителя. Днес множество примитиви говорят за упадък на образованието, без да имат умствената платформа и интелектуален обем, за да осъзнаят какво точно казват и защо. Като наблюдавам антиевропейските екзалтации, все си мисля, че отново се пише "Криворазбраната цивилизация", но този път не за облеклото и танцовата стъпка.
- Познавате добре морето -  какво се промени през последните 50 години? 
- Морето се прояснява, но изленият бетон превърна цялата брегова ивица,  двеста и нещо километра наше крайбрежие, в дискотека. Как да се размножава рибата, като е атакувана от светлинно и звуково замърсяване. И тя масово се оттегля от брега ни. 
 

5

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Американските демократи почервеняха до зелено

23.02.2019

Петьо Цеков

102
Демокрацията е мъртва
Когато БСП се прави на ГЕРБ...

22.02.2019

Таня Петкова

2005 15

Коментари

Biberkov

какво хубаво оформление имаше статията за личните данни, дето една журналистка използва един професор за да ни разкаже какво тя мисли по въпросите в интервюто ...

А какво лошо оформление виждаме тук .....  накой го кара съвсем през просото.

protor

Евелин изтреба рибата. Евала, бацька! 😁

Penchobre

Млад човек няма как да затъпее, ако се е родил тъп. Може само да запази нивото.

 

😏👌

Domi

Това за етноси става ли ..ако семката е тъп сой..  

Хумангоид

Тъй, тъй, пък Мартин Биолчев е изтъкнатия виден роден наш клипов режисьорин на оназ чалга-гнусотия "Прощално" по текста на Вапцаров.

Влез или се регистрирай за да коментираш

×