facebook
twitter

Наблюдател

Нено - "Казус бѐли"

Разкарването на Нено Димов е повод за гигантска политическа война, която никой не желае
15 487
 Илияна Кирилова
Момчето си отиде. В техния свят това означава, че Нено Димов се е преместил в коридора на политиката и очаква някой друг да се сети за него и експертните му качества.

Всяка война в световната история е започвала от алчност или заради обществено недоволство. Конкретните поводи за война (Casus belli) са разнообразни, но винаги прости - Гаврило Принцип отива в Сараево и убива австро-унгарския ерцхерцог и престолонаследник Франц Фердинанд, а през 1992 г. пак в Сараево босненският мюсюлманин Рамиз Делалич отива пред православната църква на Баш чаршия и убива сърбина сватбар Никола Гардович. Прости поводи.

България е пред политическа война и поводът за нея е прост като всеки подобен повод. Казва се Нено Димов. Той беше жертва на показно политическо убийство, както каза Красимир Каракачанов. 

Кой е Нено? Нено е класически политически номад. Умно момче, което след падането на комунизма овреме се ориентира към демократичните среди. Брояхме го за десен - по времето на Иван Костов беше главен секретар в Министерството на околната среда и зам.-министър. В 40-ото НС бе избран за депутат от ДСБ, но през последните два месеца от мандата ритна шута на костовистите, рече, че "ДСБ е по-вредна от обръчите на Ахмед Доган", и рязко зави към РЗС. После обаче работата на РЗС не потръгна много и Нено се появи като член на ръководството на ДБГ, по едно време беше номинация на Меглена Кунева за зам.-министър на околната среда или на земеделието. Каквото му дадат. След това, когато и на ДБГ му свършиха батерийките, Нено се материализира на небосклона като министър на Бойко Борисов, издигнат от… ВМРО. Нено никога не е имал нищо общо с ВМРО.  

Долу-горе така изглежда

 

биографията на странстващия политик -

 

човек без ясна партийна идентичност, преживяващ голяма част от времето си в преддверието на реалната политика, в очакване да бъде спазарен нейде тайно от сиви хора за сгодно място на държавната трапеза. Нено беше министър, но можеше да е зам.-министър, можеше да е секретар в министерство, можеше да е шеф на агенция, посланик и какво ли още не. Хора като него са пластични, дялани камъни, винаги може да се позовеш на някаква тяхна експертност и да ги туриш начело на водопад, комисийка, а що не агенция и дори министерство. Нено можеше да е номинация не само на ВМРО, можеше да е номинация на ГЕРБ, на градската десница, на дясната левица... Щото хора като Нено са от "банка кадри" на всеки, който има мераци за власт, независимо дали под "всеки" разбирате партиен лидер или корпулентен бизнесмен. Нено е сгоден за всеки, щото е политически индиферентен, идейно неидентифициран като НЛО. Точно затова при него не бива да се търсят последователност, устойчивост или тем подобни характеристики на политическите позиции - вчера може да каже по адрес на ГЕРБ: “Коренът на злото е в мутренското управление на страната”, а днес да служи вярно в правителството на Борисов.

Заигравайки се с политически проекти като РЗС и патриотите, Нено стана име от картотеката на Делян Пеевски и Цеко Минев. Първата му работа като министър беше предложението му за промяна на плана за управление на Национален парк "Пирин”. Втората - да каже, че “природозащитниците нанасят повече вреди на България от бедствията и авариите”.

В краткия и нерадостен период на Неновото екоуправление бяха

 

зациментирани и последните парчета свободни парцели

 

по Черноморието, въздухът на София стана сивкаво-черен, ндрангетата влезе с боклуците си в България, а в Перник свърши водата и идва пустинята. Както каза един филолог наскоро, “ако в ада има специално място за зли министри на околната среда, г-н Димов трябва да бъде наказан да търкаля вечно по баира огромна бала с боклук, а отгоре, от върха, Ковачки да я бута наобратно”. Нено е толкова зле, че разрешава 40% от водата на язовир "Студена" да отива към индустриалната зона дори тогава, когато е напълно ясно, че Перник влиза в криза (от доклада на "Софийска вода", който бе поръчан от пернишкия общински съвет).

За всички тези глупости Нено отдавна трябваше да си иде и щеше да си иде, ако беше наистина министър от управляващата коалиция. Но Нено не беше такъв министър, Нено е от квотата на другите - на онези, които имат достъп до реална власт, без да са подписвали под коалиционно споразумение за управление на държавата. Затова

 

дърво и камък се пукаха, но Нено си оставаше министър

 

Сега Нено търка пейките на районното, Каракачанов нарича това "показно политическо убийство", "край на една политическа кариера", "излишен екшън, от който ще пострада коалицията като цяло". Работодателите на Нено Димов няма как да са доволни от случващото се и вероятно ще се стигне до криза в невидимото мнозинство, което управлява страната. 

Затова Нено е повод за война. Casus belli.

В една такава война е изключително важно

 

на чия страна е прокуратурата 

 

В началото изглеждаше, че е на страната на правителството - беше проведена показна акция в МОСВ заради боклука от Италия, после обаче Димов бе арестуван заради водата в Перник. После от прокуратурата изтече, че в дома на Димов са намерени документи за боклука, но след това прокуратурата сама се опроверга. Наблюдаващият прокурор по обвинението срещу Нено Димов - Ангел Кънев, пък рече, че Димов си пазел вкъщи документи за свързани с концесионера на ски зоната над Банско "Юлен" АД. Като имаш разнопосочни обвинения, нямаш нищо. 

Всъщност като през дантела прозира, че обвинението на Нено е несъстоятелно и като такова не би издържало лек повей на вятъра в реален съд. Нено Димов е обвинен в "умишлена безстопанственост", а такава трудно се доказва, при условие че системата за ВиК не е централизирана, има многобройни отговорни фактори, които са блеели, докато се стигне дотук, и няма как всичко да се хвърли върху един човек, бил той и Нено Димов. Тогава как се доказва умишлена безстопанственост? Никак. 

"Предстоят интересни времена. Както казваше баба ми - който каквото е надробил, да си го сърба", рече новият главен прокурор Иван Гешев, ама тая закана някак си не се връзва, защото и "Шпигел" вече знае, че "законът е това, което казва и заповядва Борисов. Понякога е достатъчно телефонно обаждане или есемес".

Разбира се,

 

войната не е желано решение от никого

 

Затова на сцената се появи Ревизоро. Той трябва да върне статуквото. Ревизоро е копие на Нено Димов. Той е депутат от ВМРО, но е от ВМРО само през последните пет години. След като напусна системата на митниците, Ревизоро имаше едно десетилетие клета съдба, по едно време работеше даже и в Операта. Накрая някой го издърпа, първо преседя година-два като главен секретар на областната администрация в Плевен (за което Румен Петков рече, че това е "необичайна форма на хумор"), а след това директно беше спуснат на избираемо място в листите на патриотите. 

Преди войната ще бъде направено и всичко необходимо за изчистването на името на Нено Димов. Той не е истинският виновник за водната криза в Перник, ще чуете вие. Графиците за водоползване се подават от ВиК -дружеството в Перник, министерството само ги утвърждава, ще чуете след това. Защо никой не търси отговорност от министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова - нейната вина за водните неволи е толкова голяма като Неновата, ще добавят други. 

Накратко, повод има, но война няма. Дали ще има реална политическа война, ще видим. По-важно от това е само едно - дали в Перник ще има вода за пиене. И отговорът на този въпрос ни връща обратно към максимата, че войните избухват заради алчност или заради недоволство. Свалянето на Димов е част от войната на алчността. Ако тя не избухне, ще има война заради недоволство. 

Ключови думи:

Нено Димов, казус бели.

Още

Нено Димов провокира нови екопротести срещу кабинета

10.04.2019

ЯНА НИКОЛОВА

368 2
Емил Димитров: Опитаха и с мен да направят като с Нено Димов

03.05.2020

Обновена

7226 16
Съдът нареди да се направи екооценка на парк "Пирин"