Медия без
политическа реклама

В море от слънчоглед заводите за олио затварят

Всяка държавна намеса на пазара отключва спирала от проблеми

05 Септ. 2023
 Земеделският министър Кирил Вътев се опитва да бъде безпристрастен арбитър в спора между производители и преребатватели на слънчоглед, но действията му показват, че по-скоро е на страната на зърнопроизводителите.
Земеделският министър Кирил Вътев се опитва да бъде безпристрастен арбитър в спора между производители и преребатватели на слънчоглед, но действията му показват, че по-скоро е на страната на зърнопроизводителите.

България затъна в пореден абсурд - складовете със слънчоглед са пълни, но заводите за преработката му спират работа. Как е възможно това в страна, която е сред световните лидери по производство на слънчоглед и износ на слънчогледово олио?

Най-лесното обяснение е войната в Украйна, която преобърна пазарите на зърно. Първо страховете от дефицит изстреляха цените до рекордни нива през пролетта на 2022 г., но скоро след това те започнаха бързо да падат заради евтиното руско и украинско зърно, което заля пазарите. Това нестабилно положение обаче бе бързо овладяно, без повече ценови скокове и сривове световните пазари са в равновесие.

Но не е и у нас. 

Производители и преработватели на слънчоглед са във война,

от която в крайна сметка може да си изпатят потребителите. Фермерите са се заинатили и не искат да продават дори и залежалите си количества от миналата година, претендирайки за висока цена. Заводите за олио са останали без суровина след забраната на внос на украински слънчоглед и перспективата за удължаването й до края на годината, но твърдо отказват скъпите оферти за българското семе.

Сегашният министър на земеделието Кирил Вътев се опитва да бъде безпристрастен арбитър, но действията му показват, че по-скоро е на страната на зърнопроизводителите. А те вече получиха мощно рамо от предишния агроминистър Явор Гечев, чиято силна активност пред Брюксел извоюва забраната за внос на украинско зърно у нас.

Сметките на фермерите излязоха криви. Не се оправдаха очакванията им ветото да спре срива на цената на слънчогледа и те отново да потриват ръце при сделки от над 1200 лв. за тон. На световните пазари слънчогледът поевтиня почти наполовина от началото на войната и трайно се запази на цена около 400 евро за тон.

 

Големите губещи

 

са основно големите зърнопроизводители - тези със собствени складове, в които задържаха миналогодишната си реколта в очакване на по-високи цени. За първи път жътвата на новата реколта започва с нереализирани над 600 000 тона от миналата година. Собствениците им отказват засега да ги продадат на заводите за олио на предлаганите 800 лв. за тон. Но и не могат да ги изнесат на по-добра цена.

"Колкото и да твърдят, че слънчогледът не е борсова стока, (борсата в Ротердам търгува сурово слънчогледово олио), пазарът на слънчоглед в света е много развит, цените му се определят от няколко мултинационални компании, които имат клонове и у нас. Пазарните цени в момента са около 800 лв. на тон, независимо какъв е слънчогледът - български, украински или друг", казва Яни Янев, председател на сдружението на производителите на растителни масла. Според него е абсурдно да бъдат притискани, не и без участието на държавата, да изкупят българския слънчоглед на по-високи от пазарните цени.

Производителите на слънчоглед избягват да кажат на колко са готови да продават. Председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов, когото земеделският министър Кирил Вътев назначи за съветник, неколкократно натърти, че себестойността на миналогодишната реколта е 1000 лв. за тон, а от новата реколта ще е дори повече заради по-големите разходи. Преработвателите изразиха съмнение, че това е така, защото за разлика от миналата година сега цените на суровините и енергоресурсите се успокоиха.

В спора е видно, че

 

държавата взима страната на земеделците,

 

най-малкото защото министър Вътев обяви, че България е поискала от Брюксел удължаване на ветото върху украинския слънчоглед до края на годината. 

В същото време зърнопроизводителите нямат право да се оплакват от липса на

 

компенсации и субсидии

 

След като Еврокомисията отпусна 16 млн. евро заради загубите от украинския внос, държавният бюджет одобри още толкова - така сумата стана 65 млн. лв. и предстои да бъде изплатена през септември. Тези дни бяха гласувани още 20 млн. лв. за същата цел, плюс 170 млн. лв. компенсации заради високите цени на ток, торове, горива и други консумативи. Отделно са милионните годишни субсидии за площ - за Кампания 2022 г. земеделските стопани получиха общо 736 млн. лв.,  като огромната част от тях отиват в зърнопроизводителите заради големите обработваеми площи. Други 465 млн. лв. се дават за т.нар. "зелени директни плащания".

Преди войната в Украйна и отварянето на европейския пазар за украинския слънчоглед нямаше проблеми в бранша - казват преработвателите.

Само допреди десетина години България бе вторият най-голям производител на маслодаен слънчоглед в Европа и сред лидерите в света. Това провокира бурното развитие в последните години на преработвателни мощности у нас и страната ни от топ износител на слънчогледово семе се превърна в един от най-големите експортьори на олио в света. А нали това е стремежът към устойчива и развита икономика - по-малко износ на суровини и повече на крайни продукти с висока добавена стойност и ангажиране на по-добре платена работна ръка.

 

С огромни инвестиции

 

се създаде промишленост, която може да преработва много по-големи количества слънчоглед, отколкото е вътрешното производство. Ако реколтата на български слънчоглед е около 2 млн. тона, то общият капацитет на заводите за преработка е над 4 млн. тона. Така от 2018 г., за да натоварят мощностите си, преработватели започват да внасят слънчогледово семе предимно от съседни страни. Премахването на експортното защитно мито върху украинския слънчоглед след избухването на войната го прави атрактивен не само заради цената и близостта, но и заради големите количества, които могат да се внесат.

Винаги за нас е бил с предимство българският слънчоглед, но той не е достатъчен като количество за мощностите, с които разполагаме, казват преработвателите. И предупреждават, че удължаването на забраната за внос на слънчоглед от Украйна ще създаде още по-голямо напрежение в сектора.

"И предишното служебно правителство, и сегашното редовно, с тези забрани подхранват надеждите на зърнопроизводителите, че ще успеят да реализират продукцията си на високи цени и ще спечелят повече. Но цените не зависят от тях, а от търговията на международните пазари", казва Георги Койнов, финасов директор на "Олива" - компанията, която е най-голям производител на олио у нас и която обяви, че временно спира завода си във варненското с. Разделна заради липсата на суровина.

Всъщност с протекцията си

 

държавата прави мечешка услуга

 

на земеделците. Без да търсят сами своите пазари, те разчитат единствено на субсидии и помощ от властта.  В случая със слънчогледа, за втори път може да се окажат грешни сметките на фермерите - ако цените на международните пазари продължат да падат, каквито са прогнозите, те ще бъдат принудени да продадат залежалите си запаси при още по-големи загуби. Ако изобщо могат да продадат този слънчоглед, чието качество пада с всеки изминат ден.

А през това време броят на затворените заводи за олио е много вероятно да нарасне, което ще повлече загуби за фирмите, заетите хора в тях и за държавата заради по-малко данъци.

Пореден пример за това как държавната намеса на пазара винаги води до следващи проблеми. 

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

Колко медала ще спечели България на олимпийските игри в Париж 2024?