Медия без
политическа реклама

Медицинските хеликоптери се използват само за политическо шоу

Поне от 2004 г. здравните власти говорят за санитарна авиация, но първите машини още се мержелеят в бъдещето

05 Дек. 2020ТАНЯ ПЕТРОВА
БГНЕС
Медицинска линейка на "Хели ер" демонстрира спешна медицинска услуга в университетска болница "Лозенец", 2014 г. Компанията се видя принудена да продаде специализираните хеликоптери.

"Министерството на здравеопазването започва проект за промени в спешната медицинска помощ, чиято цел е подобряване и оптимизиране на модела на спешната помощ у нас, обяви днес министърът на здравеопазването Славчо Богоев. Част от представянето на проекта бе и участието на санитарната авиация на фирма “Ер Бан”, чийто мажоритарен собственик е финансовата групировка “ДЗИ – Росексимбанк”, март, 2004 г. 

"Университетска болница „Лозенец“ представи най-новата си медицинска услуга – оказване на спешна медицинска помощ с хеликоптер. Проектът е резултат от съвместните усилия на Министерството на здравеопазването, Болница „Лозенец“ и авиационната компания „Хели Ер – САУ“ АД", 25 юли, 2014 г.

"Във връзка с постъпили журналистически запитвания уточняваме следното: процедурата по закупуване на медицински хеликоптер, оборудван с необходимата медицинска техника и обзавеждане, за осигуряване на спешна медицинска помощ по въздух, е в ход и не е преустановявана.Проектът е в процес на изпълнение. Срокът за изпълнението му е 36 месеца", 27 ноември, 2020 г. 

 

Кратките съобщения от последните 15 години показват лупингите на българските здравни власти по темата санитарна авиация и пълния й провал, замазван неуспешно с PR акции. Куп правителства обещаваха реформи в спешната помощ и купуване на медицински хеликоптери, които да покриват екстремни нужди, но машините се вдигаха от малкото на брой годни площадки главно с цел политическо шоу. Години наред държавата не може да реши дали да купува сама хеликоптери, или да ползва за целта външни услуги. В това безвремие компанията, развила капацитет за оказване на въздушна медицинска помощ - "Хели ер", продаде безславно машините си през 2019 г. и пилотният проект с МЗ катастрофира. Сега държавата се опитва да си купи сама медицински хеликоптери, но поръчката тепърва ще се обявява. Има ли пилот в хеликоптера и накъде лети той? 

 

Последна дупка на концепцията за спешна помощ

 

Покрай членството в ЕС през 2014 г. България изготви концепция за развитие на спешната помощ, без която нямаше да може да усвоява еврофондовете. МЗ е голям бенефициент по оперативна програма "Региони в растеж", като проектът за развитие на спешната помощ възлиза на 163 897 815 лв. Уви, в новата концепция санитарният въздушен транспорт е заслужил точно едно изречение. 

От него се разбира, че развитието на тази услуга не е приоритет. "С цел осигуряване на въздушния санитарен транспорт за оказване на спешна медицинска помощ се предвиждат възможности за общо ползване на самолети и хеликоптери от няколко ведомства и изграждането на хеликоптерните площадки в близост до определени болници чрез подходящи форми за финансиране", пише в документа. Държавата не смята да прави нищо - текстовете са изключително общи. Че въздушната медицина изобщо не е приоритет, личи и от плана с конкретни мерки, които МЗ обявява, че ще изпълнява до 2020 г.  Тук се обещава Министерството на здравеопазването да пише програма. "Сега" не успя да я открие.

В момента системата на здравеопазването използва хеликоптер и самолет, осигурени от Министерството на отбраната, но моделът не е ефикасен за нуждите на спешната медицина. Вертолетът е в авиобаза Крумово и е с 30-минутна готовност за излитане през деня и 90-минутна - през нощта. Ползваният самолет е в авиобаза Враждебна, като готовността в рамките на служебното време е 120-минутна, а през нощта - 180-минутна. "Този специализиран въздушен транспорт може да се ползва само на територията на страната. На този фон в Европа има много сериозна организация на санитарната авиация за оказване на спешна помощ на населението", се изтъква в концепцията за спешна помощ на МЗ.

Че машините на военните са неподходящи за медицински цели, са обяснявали нееднократно редица специалисти по авиация. 

 

Хеликоптери ще има, ама друг път

 

Хроничният недостиг на средства за МЗ, изтъкнат в концепцията за спешна помощ, се случва в държава, която в последните години имаше лукса да харчи, меко казано, щедро. До тази година правителството разхвърляше с лекота милиарди за приоритетни според него дейности като магистрали и саниране, бойни самолети и кораби, на чийто фон финансирането на санитарната авиация изглежда смешна работа. Парите от националния бюджет за тази дейност все не стигат. Не стигнаха и при приключилото преди дни гласуване на бюджета за 2021 г., дало повод за нов скандал. Мнозинството не прие никакви предложения на опозицията, в това число и внесеното искане от Дора Янкова от БСП за увеличаване на бюджета на МЗ с 25 млн. лв. за купуването на два хеликоптера за медицински нужди.

Опитът на МЗ да успокои духовете с уверения, че хеликоптери вече се купуват по друга линия - с пари от европейските фондове, само отложи темата за светлото бъдеще. Избраната форма на финансиране - през еврофондовете, е равнозначна на поне година забавяне. Това вече ясно се видя от протеклите впоследствие процедури. През март регионалното министерство откри процедурата за възлагане на проекта на МЗ, който бе одобрен в края на септември. МЗ обаче още не е готово със заданието и тепърва ще обявява обществена поръчка за машините. 

Без угризения оставаме скептични какво точно ще се случи

с нея на фона на плачевното ниво на процедурите за възлагане на големи обществени поръчки у нас. Прогнозната стойност на проекта е 20 млн. лв. с ДДС, като с тях се очаква да бъдат купени два вертолета, да се осигури гаранционна поддръжка и обучение на състава. Обявените срокове за изпълнение вече предизвикаха скандал - 36 месеца, но това всъщност е максималната продължително на всеки един проект, финансиран по оперативна програма "Регионално развитие". Ясно е, че машините няма да дойдат скоро. МЗ, което наистина няма капацитет в този сектор, се застрахова по нея с пазарна консултация и набра индикативни ценови оферти от заинтересовани участници, като поиска и мнението на експерти по подготвяните изисквания. 

От получените коментари става ясно, че консултацията не е била излишна. Забележки има към редица от предварително обявените условия, включително и заявения основен цвят на хеликоптерите  - бял. "Този вид хеликоптери трябва да бъдат разпознаваеми и видими отдалеч, защото кацат обикновено на неподготвени места", е написал в коментар по условията авиаторът Петър Иванов. "Обикновено медицинските хеликоптери са червени или жълти", изтъква той. Според него документацията навлиза в ненужни детайли като какви да са възлите за закрепване на двигателите. "Надявам се никой производител не хвърля "наливно" двигатели", пише експертът. Според него заявеното разстояние, което хеликоптерът трябва да може да покрива, без да му се изчерпи горивото - 340 км, е прекалено голямо и не звучи в унисон с изискването за т.нар. златен час. Ако се цели покриване на големи разстояния, без да се изградят 6-7 бази в страната със съответния брой хеликоптери, няма да се постигне нищо, се казва още в становището. Димитър Димитров изтъква, че голяма част от техническите изисквания не са базови за този вид хеликоптери. Той предупреждава, че наличното финансиране може да не стигне за 2 хеликоптера. "Оставам настрана факта, че стартирането с 2 машини е крайно недостатъчно за покриване на нуждите", пише Димитров. МЗ вече обяви, че след първите 2 хеликоптера планира да купи други 5, но в следващия програмен период. Накратко - някога, но не сега ще има санитарна авиация и не бива да е бяла. 

 

Още по темата