Ей сега ще станат 3 години от 10 юли 2020 г., когато насилници, облечени в полицейски униформи, биха мирно протестиращи срещу правителството на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Правиха го с ясното съзнание за видеонаблюдението на пространството под колоните на Министерския съвет. После дори се снимаха с момиче с раздърпани дрехи. Като с трофей.

Всички видяхме кадрите. Оказва се обаче, само МВР и прокуратурата са останали слепи за тях. Защото разследването за случилото се под колоните на 10 юли 2020 г., образувано с огромна неохота, се води толкова некадърно, че явно никога няма да изправи някого пред съда. И това не го твърди адвокатът на някоя от жертвите. Твърди го съдът.

Софийският районен съд разгледа жалба на една от жертвите - студентът Евгени Марчев, срещу частично прекратяване на разследването. И от определението му се разбра, че

прокуратурата е водила съвсем през пръсти разследването

срещу петима полицаи и изобщо не са положени усилия за разкриването на самоличността на всички служители на МВР, участвали в побоя зад колоните.

На експертите, проучвали записите от камерите, запечатали насилието, са показани само 6 (ШЕСТ) портретни снимки на полицаи мъже, при положение че в мелето участват около 20. Ако на прокурора трябва да се обяснява как може да се сдобие със снимки на полицаите, дори те да отказват да дадат, тогава мястото му изобщо не е в съдебната система. Да не говорим, че разпознаване е правено само с един от пострадалите протестиращи. 

От съдебното определение се вижда още, че не са проверени други записи от района, нито са разпитани свидетели от различните подразделения на СДВР. Снимките също не са показани на хора от различни отдели в СДВР, а само на вътрешната комисия. Явно и в МВР няма особено желание да се очисти от насилниците в униформи, въпреки всички заявки и закани. 2 години по-късно полицаите, с изключение на един, който беше подслонен от главния прокурор Иван Гешев в бюрото по защита, докато тази структура беше на негово подчинение, продължават да работят за МВР. Защото повдигнато обвинение е пречка някой да бъде назначен в МВР, но не е пречка той да работи в системата. Единствено влязла в сила присъда може да изхвърли полицаите биячи от министерството. Няколкото дисциплинарни производства, започнали след ексцесиите зад колоните, не доведоха до уволнения.

А сега разбираме и че по разследването не са извършени елементарни действия, което

трудно може да мине за обикновена немарливост

и некомпетентност. Причините за това трябва да търсим другаде. И то не само в инстинктивното чадъросване на полицаите на принципа "гарван гарвану око не вади". Защото явно прокурорската работа има само "епидермални съприкосновения с действителното право" (наблюдаващият прокурор ползва този израз по друг повод).

Главният прокурор написа в Туитър след побоя зад колоните на МС, че "прокуратурата застава зад законосъобразните действия на МВР срещу провокациите на платените агитки на Черепа и други олигарси". Това беше сред основанията в искането на правосъдния министър Надежда Йорданова да поиска предсрочното прекратяване на мандата му. Според нея това е недвусмислено послание към наблюдаващите прокурори, които ще трябва да разследват полицаите. Висшият съдебен съвет отхвърли всички точки от искането за уволнението на Гешев, но наблюдаващите прокурори явно са разчели перфектно посланието. 

Междувременно арестите на протестиращите, задържани зад колоните, бяха обявени за незаконни от съда. А някои от тях и осъдиха МВР за претърпените вреди. Експертиза по делото на Цветелина Цветкова например показа, че събитията са нанесли вреди върху психологическото и емоционалното ѝ състояние. Съдът се спира и на унижението Цветкова да бъде снимана в безпомощно състояние, с белезници и полугола. След ареста в продължение на много месеци тя е плакала при спомена за събитията, имала е проблеми със съня, разстройвала се е силно и се е затворила в себе си. А през това време прокуратурата разследва... Като показва шест снимки и разпитва за полицаите там, където няма кой да ги посочи, за всеки случай.

За цялото затлачване на казуса

вина има и съдът

На Софийския районен съд му трябваше цяла година, за да се произнесе по жалбата на Евгени Марчев срещу прекратяването. При това вероятно съдията се "разбърза" и постанови акта си в края на март, защото от 1 април е на 10-месечен стаж в регистратурата на Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Може съдията да се е стреснала, че докато е на стаж, ще регистрира и жалба срещу себе си.

Върховният административен съд пък изведнъж засекрети делото, което води основният обвиняем за насилието - бившият шеф на звеното за борба с безредиците в столичната специализирана полиция Андон Андонов. Той съди Министерството на правосъдието, чийто служител се оказа, след като бюрото по защита премина от Гешев към МП. На първа инстанция Андонов спечели и заповедта му за уволнение, подписана от тогавашния служебен правосъден министър Иван Демерджиев, беше отменена. Пред първата инстанция процесът не беше секретен, но ВАС го класифицира. В края на януари върховните съдии обявиха делото за изяснено. Решение обаче още няма. Справедливостта е в очакване. За нея все се чака. Накрая изтича давността, обществото удобно забравя, насилниците си носят униформите. И вероятно пак биха посегнали, защото знаят - прокуратурата бди и наказанията не са неизбежни.

Главният прокурор Иван Гешев никога няма да направи зрелищна пресконференция, на която да ни прожектира записите от полицейската бруталност срещу протестиращи зад колоните на Министерския съвет. Прокуратурата никога няма ни разпрати десетки страници прессъобщение за това кой полицай как и кого е удрял. Нито ще качи в YouTube телефонните им разговори. Заговорът срещу държавността и демокрацията се илюстрира точно сцени като тази зад колоните на МС от 10 юли 2020 г., а не е в бълнуванията на прокуратурата за олигарси и мафиоти, които заедно са се прицелили в главния прокурор. Защото просто на тази територия комай не остана несправедливост, в която прокуратурата да не участва.