Правителството трябва да е допуснало сериозна грешка с ковид помощите, щом лично техният архитект - бившият социален министър, сега депутат на ГЕРБ, Деница Сачева осъди безцелното им удължаване в стария формат. Те бяха въведени на пожар, ужким за няколко месеца, а вече почти две години поглъщат милиарди. Въпреки че ситуацията е много различна от кошмарната пролет на 2020 г., тези отдавна изветрели схеми надживяха две служебни правителства и поради липсата на стремеж към реформи намериха добра почва и при новата власт. Така - без аргументация, анализ на ефективността и някакъв фокус, всички те са с удължен живот и в бюджет 2022 г.

Тазгодишната сума за противодействие на пандемията - 2,269 млрд. лв., всъщност е три пъти по-малка от колосалните 6,659 млрд. лв., отпуснати през 2021 г. по същото перо, и това намаление сериозно тревожи някои анализатори. Но България отдавна не е затваряла почти нищо, а продължава да отделя пари за компенсиране на затворен бизнес. Безработицата е на рекордно ниски нива, а стотици фирми получават пари за "запазване на заетостта". Най-големият разход пък си остава неотменимата ковид добавка към пенсиите, която подкрепя безусловно хора с над 1000 лв. доход, докато истински нуждаещите се равняват по неадекватния гарантиран минимален доход от 75 лв. (месечно).

Тези безцелно удължавани политики в съвсем различна ситуация заличиха всякаква полза от мерките и ги превърнаха по-скоро в препятствие, отколкото в подкрепа, защото дори най-нелепите се бранят с ултиматуми и заплахи.

Какво предвижда бюджетът за 2022 г.

В бюджета за противодействие на пандемията от 2,269 млрд. лв. влизат всички разходи, свързани по някакъв начин с нея - от 7-те млн. лв. за маски и калцуни в болниците до 416-те млн. лв. за ваксини, лекарства и тестове. Основните социални схеми са добре познатите стари и засега са предвидени за 6 месеца:

- 110 млн. лв. за компенсиране на работещи в икономически дейности с влезли в сила ограничения по мярката "Запази ме плюс", както и за "Заетост за теб";

- 300 млн. лв. за запазване на заетостта по мярката 60/40 за фирми с над 40% спад на приходите от продажби спрямо 2019 г. и 50/50 при спад от поне 30%;

- 36,5 млн. лв. за семейства с деца до 14-годишна възраст, които са в дистанционна форма на обучение.

Имаме ли нужда от подкрепа на заетостта?

Въпросът би се приел на нож и от работодатели, и от синдикати. Бизнесът приветства запазването на схемите за подпомагане на заетостта като едно от добрите неща на бюджет 2022 (само АИКБ изрично настоява за подобряване на дизайна на 60/40). КНСБ пък намират 400-те млн. не само за крайно недостатъчни, но и неясни като период на подкрепа и условия на достъп. Дали обаче ситуацията е толкова драматична?

Според Агенцията по заетостта регистрираната безработица в страната е на рекордно ниско ниво - 4,8% през декември. В документите към бюджет 2022 е подчертано, че това е най-ниската стойност за 20-годишен период. Не е ли тогава време да си зададем кощунствения въпрос има ли още нужда от подкрепа на заетостта?

Мярката, смята Деница Сачева, може да създаде зависимост от държавата, вместо да даде реални резултати. "В първоначалния си дизайн тя трябваше да трае 3 месеца. Не е ли време да се мисли за нови мерки?", попита в социалната комисия тя.

Институтът за пазарна икономика пък директно препоръчва прекратяване на 60/40. Според неговите анализатори тази схема, ковид добавките към пенсиите и увеличените детски са мерки с твърде широк обхват и липса на насоченост. Вместо това трябва да се преориентираме към реални политики за подпомагане на най-бедните. "Най-бързият преход в тази посока е прекратяването на мярката 60/40, която отдавна изпълни своята цел и няма основание да съществува в година на растеж и ниска безработица, и частично насочване на ресурс към програмите в социалното подпомагане", препоръчват от института. За целта според тях гарантираният минимален доход трябва рязко да бъде увеличен на 150 лв., за да придобие поне някаква връзка с реалността.

Нищо не затваряме, но се компенсираме

България затвори страницата с локдауните на 21 октомври, когато въведе зелени сертификати. Но всъщност от първите избори на 2021 г. - априлските, ограниченията са редки и се изчерпват с вечерен час на ресторантите и заведенията. Въпреки това и в новия бюджет има заделени 110 млн. лв. за компенсации на работници от затворен бизнес. Управляващите не дадоха сносен отговор защо продължават тази мярка - според тях тя трябвало да остане, докато сме в извънредна епидемична обстановка. Според Сачева обаче никой не я ползва и парите от актуализацията за нея стоят неусвоени.

Нова криза, стари мерки

Отказът да се преформатират мерките ги държи обърнати към миналото, вместо основните усилия и ресурс да са хвърлени за потушаване на новите пожари. Така, докато общини, граждани, бизнес, училища, болници се чудят как да си платят тока, държавата оставя стотици милиони да изтичат към схеми със съмнителен ефект. Подобните на 60/40 схеми във Великобритания например бяха прекратени през есента на 2021 г.

Автоматичното копиране на старите схеми ги прави хем разточителни, хем недостатъчни, защото на практика не решават проблемите, които сега възникват. От което недоволството само расте.