Медия без
политическа реклама

Ковид 2020-2021: Похарчихме милиарди, но сме водещи по смъртност

Пореден доклад очерта грешките на властите през пандемията

22 Февр. 2024
БГНЕС

България е похарчила милиарди за мерки в ковид пандемията. Въпреки това, през 2021 г. постигна рекордно висока смъртност, която беше една от най-високите в света и категорично най-високата сред европейските страни. Основната причина за изгубения човешки живот е провалът на ваксинацията въпреки достъпа до ваксини.

Това са заключения от нов доклад на Сметната палата за мерките в здравеопазването по време на пандемията през 2020 и 2021 г. Водещото ни място по смъртност от COVID-19 не е новина - то се виждаше и докато ни се случваше, като имаше периоди, в които единствено Перу регистрираше по-висока смъртност от нашата в световен мащаб. Докладът обаче дава добра обзорна картина на тези две безпрецедентни години от живота ни.

 

Разходите

По бюджета на  Министерството на здравеопазването отчетените разходи за предотвратяване на разпространението и за лечението на COVID-19 са близо 668 млн. лв. за 2020 г. и над 746 млн. лв. за 2021 г. Общо разходите, трансферите и плащанията по бюджета на МЗ за периода от 01.03.2020 г. до 31.12.2021 г. са в размер на около 1,4 млрд. лв., като приблизително 50% от средствата (746 млн. лв.) са разходвани за подкрепа на персонала.

Разходваните средства за ваксини са над 238 млн. лв., а за лекарствени продукти – близо 167 млн. лв. В същото време, извършените разходи във връзка с изпълнение на Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 са 850 хил. лв. От държавния бюджет са осигурени 80 на сто от средствата за извършените плащания по плана, 20% са средства от Европейския съюз.

За същите две години НЗОК е заплатила дейности във връзка с COVID-19 в размер на 1,650 млрд. лв. или около 17 на сто от бюджета на НЗОК. Над 1 млрд. лв. за изплатените на болниците средства за работа при неблагоприятни условия. Тези средства са покрити и със здравните ни осигуровки и с трансфери от бюджета. В първата година на пандемията здравният бюджет е бил коригиран десетки пъти - 23 корекции са направени през 2020 г. и 21 през 2021 г., като в началото на пандемията бюджетът на МЗ е увеличен с 69%.

 

Тестове, ваксини, хоспитализации

За периода от началото на 2020 г. до края на 2021 г. за установяване на COVID-19 са направени общо 7 459 348 теста, от които 747 108 са положителни и потвърдени случаи, като броят на потвърдените случаи през 2021 е 2,5 пъти по-голям от този през 2020 г.

От екипите на Центровете за спешна медицинска помощ са обслужени 670 244 спешни пациенти, което представлява 90 на сто от всички потвърдени случаи. Обслужените пациенти в дома са 463 841, или 70 на сто.

От общопрактикуващите лекари са обслужени 634 627 пациенти с COVID-19, (85 на сто от всички потвърдени случаи). Извършени са 581 707 първични прегледи и 231 496 вторични.

За периода 2020-2021 г. в лечебните заведения за болнична помощ са хоспитализирани 211 760 пациенти, или 28 на сто от общо потвърдените случаи. В интензивно отделение са настанени 17 783 пациенти, или 8,4 на сто от хоспитализираните.

През 2021 г. броят на хоспитализираните нараства близо три пъти в сравнение с 2020 г. Най-голям е броят на хоспитализираните в областите  София-град, Пловдив, Варна и Благоевград. Най-много пациенти постъпват в интензивно отделение в София град  (4309), Русе (1308) и Пловдив (1253).

Лицата, поставени под задължителна изолация и задължителна карантина, са общо над 1,9 млн. души. Реалният им брой е по-голям от посочения поради невъзможност на информационната система да експортира реалния брой по различни причини (повторно заболяване, смяна на адрес, преминаване от една категория в друга и др.), посочват държавните одитори.

Осъществени са близо 250 хил. проверки от РЗИ за спазване на въведените временни противоепидемични мерки.

 

Смъртността

В началото на пандемията стриктното прилагане на въведените противоепидемични мерки и дейности води до ограничаване на заболяемостта и намаляване на смъртността от COVID-19. През 2021 г., независимо от осигурените количества ваксини, умиранията нарастват съществено, като се регистрират два пика - през пролетта и през есента.

Причината за високата заболеваемост и смъртност е липсата на ефективно провеждана ваксинационна кампания, посочват от Сметната палата. По данни на Министерството на здравеопазването от COVID регистъра, за периода от началото на 2020 г. до края на 2021 г. от COVID-19 са починали общо 29 238 души, от които 8031 през 2020 г., в т.ч. 100 души медицински персонал, и 21 207 през 2021 г., в т.ч. 78 души медицински персонал.

Най-висока смъртност от COVID-19 е регистрирана в София град, най-ниска - в област Търговище. Най-висока смъртност е регистрирана сред хората на възраст между 70-79 години – 10 894 души, и сред хората на възраст между 60-69 години - 7114 души. По данни на НСИ през 2020 г. умиранията от COVID-19 са 6,9% от всички умирания в страната, а през 2021 г. - 18,5%.

Данните показват, че в началото на пандемията с въведените и прилагани противоепидемични мерки в България е постигнато значително по-ниско равнище на извънредна смъртност в сравнение със средната за ЕС, като тази тенденция се запазва до декември 2020 г., когато е регистриран първият пик на смъртността в България. През 2021 г. се наблюдава обратната тенденция и средната извънредна смъртност у нас значително надхвърля тази в ЕС. По-голямата част от държавите-членки на ЕС отчитат значително намаляване на извънредната смъртност през 2021 г., с изключение на България (от 14,2 на сто на 38 на сто), Словакия ( от 10,5 на сто на 35,7 на сто), Естония (от 2,3 на сто на 19,4 на сто) и Латвия (от 1,5 на сто на 21,7 на сто). Всички други държави от ЕС, които отчитат съществено намаляване на годишна извънредна смъртност през 2021 г., имат бързо нарастване на броя на ваксинираните лица и  високо ниво на ваксинално покритие, отбелязват държавните одитори.

Сметната палата излиза с 11 препоръки към здравните власти. Наред с това да сме готови за нова пандемия, в препоръките се изисква да се направи нов анализ на действията по време на пандемията (такъв вече беше направен по времето на Стойчо Кацаров), а също и да се направи проверка на разходите на болниците. Министърът на здравеопазването трябва да е готов с изпълнението на тези мерки до края на октомври тази година.

Ключови думи:

пандемия, ковид, COVID-19