С всичко, което се случва с коронавируса, може да е много трудно да вземете решение какво да правите днес. Трябва ли да изчакате за повече информация? Колко случаи на коронавирус ще има във вашия район? Какво ще се случи, когато тези случаи се появят? Какво трябва да направите? Кога?
Когато приключите с четенето на статията, ще разберете, че коронавирусът идва при вас. Идва с експоненциална скорост: постепенно, после внезапно. Въпрос е на дни. Може би седмица или две. Когато това стане, вашата здравна система ще бъде претоварена. Вашите съграждани ще бъдат лекувани в коридорите. Изтощените здравни работници ще се пречупят. Някои ще умрат. Те ще трябва да решат кой пациент получава кислород и кой ще умре.
Единственият начин да се предотврати това е социалното дистанциране днес. Не утре. Днес! Това означава колкото се може повече хора да останат вкъщи, и то веднага. Политиците ще се колебаят: Ами ако греша? Ще ми се смеят ли хората? Ще се ядосат ли на мен? Ще изглеждам глупаво? Няма ли да е по-добре да изчакате другите да предприемат стъпки първо? Ще се навреди ли твърде много на икономиката? Но след 2-4 седмици, когато целият свят ще е затворен, тези няколко дни на социално дистанциране ще спасят животи. Така хората вече няма да ви критикуват. Ще ви благодарят за правилното решение.
Колко случая на коронавирус ще има във вашия район?
В първия период заразата се разпространяваше експоненциално, докато Китай не предприе мерки за сдържането ѝ. Но тогава заразата успя да излезе от Китай и сега се намираме в пандемия. В момента повече случаи по света се дължат на Италия, Южна Корея и Иран.
Заради многото случаи там е почти невъзможно да видим какво се случва в другите страни. Но нека все пак приближим фокуса към тях. Има десетки държави с експоненциално нарастване на случаите. И всички те са западни.
Ако поддържате тези нива на нарастване за само една седмица, ето какво получавате.
Ако искате да разберете какво ще се случи, трябва да видите какво вече се е случило в Китай, в източните държави, които имат опит с епидемията от SARS, както и Италия.
Това е една от най-важните таблици. Стълбовете в оранжево показват случаите, които са диагностицирани през този ден в провинция Хубей. Сивите ленти - реалното положение, установено по-късно. Китайските власти са го открили, като са питали пациентите кога са започнали техните симптоми. Властите няма как да знаят от първия момент, че някой току-що е проявил симптоми. Те го разбират, когато пациентът отиде при лекаря и му бъде поставена диагноза.
Колонките в оранжево показват какво властите са знаели, а сивите показват какво наистина се е случвало.
На 21 януари броят на новите диагностицирани случаи (в оранжево) избухва: има около 100 нови случая. В действителност през този ден е имало 1500 нови случая, които започват да нарастват експоненциално. Но властите не знаят това. Те знаят, че изведнъж има 100 нови случая на това ново заболяване.
Два дни по-късно властите блокираха Ухан. Към този момент броят на диагностицираните нови всекидневни случаи е около 400. Трябва да се обърне внимание, че решението е взето, когато в града има само 400 нови случая на ден. В действителност те са 2500, но те няма как да знаят това.
Ден след това други 15 града в провинция Хубей са блокирани.
Ако погледнете графиката, до 23 януари, когато Ухан е поставен под блокада, случаите растат. На 24 януари броят на истинските случаи се срива. Два дни по-късно е достигнат максималният брой истински случаи и оттогава той намалява.
За още 12 дни изглежда, че заразата продължава да се разпространява. Но това не е така. Просто хората отиват на лекар по-често, а системата за идентифицирането им е по-добра.
Останалите региони в Китай бяха добре координирани от централното правителство, така че те взеха незабавни и драстични мерки. Това е резултатът:
Равните линии са китайските региони със случаи на коронавирус. Всеки от тях е имал потенциал да стане експоненциален, но благодарение на мерките, взети в края на януари, всички те спряха вируса, преди да може да се разпространи.
Междувременно Южна Корея, Италия и Иран имаха цял месец да се учат, но не го направиха. И сгрешиха.
Случаите в Южна Корея са много, но не и в Япония, Тайван, Сингапур, Тайланд или Хонконг. Всички тези страни бяха засегнати от SARS през 2003 г. и си взеха поуки - научиха колко смъртоносна може да бъде тази епидемия и знаеха, че трябва да приемат сериозно и сегашния случай.
В Южна Корея коронавирусът беше сдържан до първите 30 случая. Пациент 31 беше супер разпространител, който го предаде на хиляди други хора. Тъй като вирусът се разпростраява преди хората да проявят симптоми, по времето, когато властите осъзнаят проблема, вирусът вече е успял да се разпространи. Сега те търпят последиците, но и усилията им за ограничаване са успешни. Италия и Иран вече имат повече случаи от Южна Корея.
А сега си представете, че сдържането не се случва като в Ухан или в други източни страни, и получавате колосална епидемия. Нека разгледаме няколко случая - в щата Вашингтон, залива на Сан Франциско, Париж и Мадрид.
Щатът Вашингтон е Ухан, но в САЩ. Броят на случаите там нараства експоненциално. В момента е 140, но има нещо интересно, свързано смъртността. В един момент щатът имаше три случая на заразени и един смъртен случай. От други места обаче знаем, че смъртността от коронавируса е между 0,5% и 5%. Как може смъртността да бъде 33%?
Оказа се, че вирусът се разпространява, без да е открит, от седмици. Това означава, че властите са знаели за само три случая, един от които приключва със смърт. Това е като оранжевите и сивите стълбове в китайската статистика. Властите знаят само за няколко случая и всичко изглежда добре, но има стотици, може би хиляди реални случаи. Това е проблем.
Вие знаете само официалните случаи, а не реалните.
Но трябва да знаете и реалните? Как? Оказва се, че има няколко начина.
Първо, чрез смъртността. Ако имате случай на смърт в своя регион, можете да го използвате, за да изчислите броя на реалните случаи. От улавянето на вируса до смъртта на заразен минават средно 17.3 дни. Това означава, че човекът, който е починал на 29 февруари в щата Вашингтон, вероятно се е заразил около 12 февруари. При 1% смъртност това означава, че около 12 февруари в района вече имало около 100 случая. От тях само един е завършил със смърт 17,3 дни по-късно.
Сега използвайте средното време за удвояване на случаите на коронавирус. То е 6.2. Това означава, че за 17-те дни случаите трябваше да се умножат по ~ 8 (= 2 ^ (17/6)). Това означава, че ако не диагностицирате всички случаи, днес една смърт означава 800 истински случая. Днес щатът Вашингтон има 22 смъртни случая или около 16 000 реални случаи на коронавирус. Колкото официалните случаи в Италия и Иран, взети заедно.
Ако разгледаме подробностите, осъзнаваме, че 19 от тези смъртни случаи са от един клъстер, който може би не е разпространил вируса широко. Така че, ако разгледаме тези 19 смъртни случая като един, общият брой на смъртните случаи в държавата е четири. Актуализиране на модела с този номер, ние все още получаваме около 3000 случая.
Нито един от тези подходи за изчисление на разпросранението на заразата не е идеален, но всички модели водят до едно послание - броят на заразените са много по-голям от официално откритите.
На 10 март Франция обявява общо 1,400 случая и 30 смъртни случая. Ако използваме горният метод, то в страната има реално заразени между 24 000 и 140 000 души. Таблицата с данните от Китай показва, че когато в Ухан си мислят, че имат 444 случая, те имат 27 пъти повече. Ако Франция смята, че има 1400 случая, може да има десетки хиляди
Испания има много сходни числа като Франция, т.е. вероятно вече има над 20 000 истински случая. В региона на Мадрид има 17 смъртни случая, което означава, че истинският брой случаи вероятно е между 10 000 и 60 000 (данните са към 10 март, Бел.ред.).
Ако прочетете тези данни и си кажете: "Невъзможно. това не може да бъде вярно". Помислете пак. С броя на случаите в страни като САЩ, Испания, Франция, Иран, Германия, Япония или Швейцария, Ухан вече беше блокиран. И ако си мислите: "Е, Хубей е само един регион", нека ви напомня, че този регион има население от близо 60 милиона души. Той е с населението на Франция.
Какво ще се случи, когато тези случаи на коронавирус се материализират?
Световната здравна организация (СЗО) установи 3.4% средна смъртност (% хора, които се заразят с коронавирус и след това умират). Това число много зависи от страната и момента. Смъртността е между 0.6% в Южна Корея и 4.4% в Иран. Как да обясним това?
Има два начина, по които можете да изчислите смъртността. Първият е броят на смъртни случаи към всички случаи, а вторият е броят на смъртните случаи към приключените случаи. Първият вероятно ще бъде подценяване, тъй като много открити случаи все още могат да завършат със смърт. Вторият е надценяване, тъй като има вероятност смъртните случаи да бъдат затворени по-бързо от тези, които ще се излекуват.
Затова трябва да се вземе предвид как двата метода се развиват във времето.
Степента на смъртност в Китай вече е между 3,6% и 6,1%. Ако проектирате това в бъдеще, изглежда, че той се прилижава към ~ 3,8% -4%. Това е двойно повече от сегашната оценка и 30 пъти по-лошо от грипа. Този процент е съставен от две напълно различни реалности - провинция Хубей и останалата част от Китай. В Хубей смъртността е 4.8%, а в останалата част на Китай е 0.9%. Натрупаните данни предполагат, че след края на епидемията в Италия и Иран коефициентът на смъртност ще бъде като в Хубей.
Южна Корея е най-интересният пример за разминаването на двамата статистически модела за изчисление на смъртността. Броят на починалите сред общия брой заразени е само 0,6%, но смъртните случаи сред затворените случаи е около 20%. Ако са взети всички възможни мерки за сдържане, смъртността ще остане около 0,5% На круизния кораб Diamond Princess имаше 706 случая на зараза и 6 смъртни, но има 100 незатворени случая. Смъртността ще бъде между 1% и 6,5%.
Какви са изводите? Страните, които са подготвени, ще видят смъртността от ~ 0,5% (Южна Корея) до 0,9% (оставаща част от Китай). Останалите ще отбележат смъртност между 3 и 5%.
Казано по друг начин: бързото действие намалява смъртните случаи 10 пъти.
Какъв ще бъде натискът върху системата
Около 20% от случаите се нуждаят от хоспитализация, около 5% от случаите - от отделението за интензивно лечение, а около 1% - от включване на животоподдържащи машини. Проблемът е, че тези машини не се произвеждат и купуват бързо. Преди няколко години в САЩ имаше само 250. Това означава, че ако имате 100 000 инфектирани, ще се нуждаете от 1000 машини. В системата обаче няма дори достатъчно маски за предпазване на медицинския персонал.
Страните като Япония, Южна Корея, Сингапур и китайските провинции, извън Хубей, се оказаха подготвени. Поради това и смъртността там е ниска. В Ухан, Италия и Иран обаче медицинските работници прекарват часове с една и съща предпазна екипировка, защото друга няма. В резултат на това те не могат да напуснат заразените зони с часове. Когато го правят, рухват от умора и дехидратация. Смени вече не съществуват. Пенсионирани лекари са извикани да компенсират недостига. Хората, които нямат представа какво се случва, се обучават за една нощ, за да изпълняват критични роли. Всички са на повикване, винаги. Докато не се разболеят. А това се случва често, защото те са в постоянна експозиция на вируса, без достатъчно предпазни средства. Когато това се случи, те трябва да бъдат в карантина в продължение на 14 дни, през които не могат да помогнат. В най-лошия случай те са мъртви.
Най-лошото е, когато пациентите трябва да споделят вентилаторите за поддържане на живота. Те няма как да бъдат споделени и лекарите трябва да определят кой да живее и кой да умре.
Точно това е, което определя смъртността. Ако искате вашият град или вашата страна да бъдат част от 4%, не правете нищо днес. Ако не - действайте!
Какво трябва да направите?
Това е пандемия и това е факт, който не може да бъде елиминиран. Но това, което можем да направим, е да намалим въздействието й. Най-добрият пример е Тайван, който е изключително свързан с Китай и все още има по-малко от 50 случая.
Има едно много просто нещо, което можем да направим и което работи - социално дистанциране. Щом бяха наложени ограниченията в Ухан, случаите спаднаха. Това е така, защото хората не са взаимодействали помежду си и вирусът не се е разпространявал.
Проучванията са показали, че този вирус може да се разпространи в рамките на 2 метра, ако някой кашля. В противен случай капчиците падат на земята и не ви заразяват. Най-лошата инфекция става чрез повърхности: Вирусът оцелява с часове или дни на различни повърхности. Ако се държи като грип, може да оцелее седмици на метал, керамика и пластмаса. Това означава, че неща като ключалки, маси или бутони на асансьори могат да бъдат ужасни вектори за заразяване. Единственият начин наистина да се намали това е със социалното дистанциране: хората да стоят вкъщи колкото е възможно по-дълго, докато епидемията отмине. Това вече е доказано в миналото - през пандемията от грип през 1918г. Филаделфия, която не е действала бързо, има голям пик на смъртността. Обратното е в Сейнт Луис, където властите действат бързо. Данните показват, че предприемането на мерки 20 дни по-рано намалява наполовина смъртността.
Италия най-накрая разбра това. Там първо затвориха Ломбардия, а един ден по-късно осъзнаха грешката си и затвориха цялата страна. Ще отнеме една-две седмици, за да се види разултатът. Според опита на Ухан са нужни 12 дни между началото на блокдата и момента, в който официалните случаи започнаха да намаляват.
Как политиците могат да допринесат за социалното разстояние?
Въпросът, който политиците си задават днес, не е дали трябва да направят нещо, а по-скоро какво. Единствените два варианта, които те имат пред себе си, са ограничаване и смекчаване.
Сдържането гарантира, че всички случаи са идентифицирани, контролирани и изолирани. Сингапур, Хонконг, Япония или Тайван се справят много добре. Те много бързо ограничават хората, които влизат, идентифицират болните, незабавно ги изолират, използват тежки предпазни средства, за да защитят здравните си работници, проследяват всичките им контакти, поставят ги под карантина... Това работи изключително добре, когато сте подготвени и го правите рано, и не се стига до разрушаване на икономиката.
Мащабите на сдържането в Китай, например, бяха умопомрачителни. Те имат до 1800 екипа от по 5 души за проследяване на всеки заразен човек. Ето как успяха да овладеят вируса в държава от милиарди.
Западните държави не са направиха това. И сега вече е късно. Към днешна дата САЩ има три пъти повече случаи, които Хубей имаше по времето, когато бе блокиран. Сега сдържането вече не е достатъчно. При стотици или хиляди случаи предотвратяването, проследяването на съществуващите и изолирането на контактите им вече не е достатъчно. Следващото ниво е блокирането на социалните контакти, като целта е намаляване на степента на заразяване. Без тази мярка един заразен обикновено прехвърля вируса средно на трима души. Целта е този коефициент да бъде сведен под 1.
Тези мерки изискват затваряне на фирми, магазини, училища... Колкото по-лошо е положението ви, толкова по-тежко трябва да бъде социалното дистанциране. Колкото по-рано наложите тежки мерки, толкова по-малко време ви е необходимо да ги спазвате и по-малко хора ще се заразят. Това трябваше да направи Ухан. Това е принудена да стори Италия. Защото когато вирусът е разгневен, единствената мярка е всички заразени области да спрат да го разпространяват наведнъж.
С хиляди официални случаи - и десетки хиляди реални такива - това трябва да правят страни като Иран, Франция, Испания, Германия, Швейцария или САЩ. Но те не го правят.
Някои бизнес работят от вкъщи, което е фантастично. Някои масови събития се спират. Някои засегнати райони са в карантина. Всички тези мерки ще забавят вируса. Но това не е достатъчно да достигнем скорост на предаване под 1, за да го убием. Италия затягаше мерките постепенно. За съжаление, това даде ценно време на вируса за разпространение. Ако искате да сте в безопасност, направете го в стил Ухан. Хората може да се оплакат сега, но ще ви благодарят по-късно.
Как трябва да действат политиците?
● Никой не трябва да може да влезе или да излезе от блокираните зони, освен ако няма доказани семейни или работни причини.
● Движението вътре в зоните трябва да се избягва, освен ако е по спешни лични или работни причини и не може да бъде отложено.
● На хората със симптоми (респираторна инфекция и треска) "силно се препоръчва" да си останат у дома.
● Стандартният отпуск за здравните работници да бъде спрян
● Закриване на всички учебни заведения (училища, университети ...), фитнес зали, музеи, ски бази, културни и социални центрове, басейни и театри.
● Ресторантите да са с ограничено работно време от 6 до 18 часа, с разстояние най-малко един метър между хората.
● Всички заведения и клубове трябва да се затворят.
● Всички търговски дейности трябва да поддържат разстояние от един метър между клиентите. Онези, които не могат да го направят, трябва да затворят. Храмовете могат да останат отворени, стига да гарантират това разстояние.
● Посещенията на семейство и приятели в болниците да се ограничат
● Работните срещи трябва да бъдат отложени. Да се насърчи работата от къщи.
● Всички спортни събития и състезания, публични или частни, се анулират. Важни събития могат да се провеждат при затворени врати.
Малко статистика за бизнеса
Ако вашата компания има 100 служители в района на щата Вашингтон, където има 11 смъртни случаи от коронавирус, то има 25% вероятност поне един от служителите ви да бъде заразен. Ще трябва незабавно да влезете под карантина.
Ако вашата компания е в Париж и има 250 служители, днес има 0.85% вероятност някой от вашите служители да има коронавирус, а до утре ще е 1.2%.
Този модел е приложим за всички публични институции. Ако все още се колебаете, защото никой не проявява симптоми, просто осъзнайте, че 26% от заразите се случват, преди да има симптоми.
Този теоретичен модел показва различни общности. Едната не предприема мерки за социално дистанциране, едната ги предприема по-рано, а другата по-късно. Всички числа са напълно измислени (избрах ги да приличат на случилото се в Хубей, с ~ 6000 ежедневно нови случаи в най-лошия случай). Те са, за да илюстрират колко важни могат да бъдат тези решения. Можете да видите, че еднодневното забавяне достига максимум по-късно и по-високо, но след това ежедневните случаи се сближават до нула.
Но какво да кажем за кумулативните случаи?
В този теоретичен модел, който много наподобява Хубей, забавянето с един ден създава 40% повече случаи. Така че, може би, ако властите на Хубей бяха блокирали града на 22 януари, а не на 23-ти, те биха могли да намалят броя на случаите с изумителните 20 000.
И не забравяйте, че това са само случаи. Смъртността ще бъде много по-висока, тъй като не само ще има директно 40% повече смъртни случаи. Ще има и много по-голям срив в системата на здравеопазването, което ще доведе до 10 пъти по-висока смъртност, както видяхме по-горе.
Така че един ден разлика в мерките за социално дистанциране може да завърши с експлодиране на броя на смъртните случаи в общността ви чрез умножаване на повече случаи и по-висока степен на смъртност. Това е експоненциална заплаха. Всеки ден има значение.
