Медия без
политическа реклама

Когато доверието се схваща като баница

Настоящият модел в лечението на тежко болните деца тика родителите в устата на вълка

Мария Чернева

С кампании за събиране на пари за лечение на деца се злоупотребява най-лесно. Знам, че не звучи никак добре. Но съм готова да го повтарям колкото е необходимо, за да се проумее. Репортажите, снимките, историите на дечица, които се нуждаят от помощ, са адски добър медиен продукт с много силен ефект. Те късат сърцето, отварят кесията, притъпяват сетивата за "несъществени" подробности. Като например дали сметката е дарителска, какво точно е заболяването, необходимо ли е наистина да се лекува в чужбина. Затова измамите биха се скрили най-добре зад подобна сърцераздирателна фасада.

Впрочем в първото изречение по-големият скандал е друг. В държава, която е обявила детското здравеопазване за приоритет, в която детското здравеопазване е безплатно, непрекъснато текат кампании за събиране на пари за лечение. Приели сме, обръгнали сме, видели сме от собствен опит, че дефицитите са огромни и никой не поставя под съмнение нуждата от това да се събират пари. Затова и една снимка на дете в беда сваля гарда и отваря сърцето и сметката на мнозина. С подобно доверие може лесно се злоупотреби.

Технологиите също позволяват бързо да се дарява, без задълбочаване много по темата, приспивайки собствената ни отговорност на дарители.

Затова много граждански организации, които се занимават с благотворителност и дарителство, са ангажирани да изградят имунитет срещу подобни явления, защото доверието е най-ценната им стока. Те създават т.нар. култура на благотворителността.

 

Бих я нарекла – хигиена на благотворителността

Освен че имат дълга история, чисто минало и прозрачно настояще, истинските ще разпознаете и по друго - всяка една кампания е повод да събуди отговорността на институциите за липсващата част от здравеопазването, която се налага да запълнят.

Така, впрочем, се роди Фондът за лечение на деца в чужбина. Първо бяха гражданските организации с благотворителните кампании за чернодробни трансплантации и безпрецедентното обединение на медиите около тази кауза. Техният натиск принуди държавата да създаде фонда. Но той трябваше да е само първата стъпка, докато отговорностите на държавата, на министерството, на лекарите поне в детското здравеопазване си дойдат по местата. Но гражданският контрол там им дойде в повече и фондът, както знаете, беше погълнат от касата.

 

И какво от това?

5 млн. и половина лева за лечение в България за половин година отчита НЗОК за 2020 г. – разбирай за онколекарства и най-вече за медицински изделия основно в ортопедията. До края на годината вероятно ще станат 11 милиона. 500 000 лева са за лечение в чужбина. Много повече от харча на фонда. Което означава само едно – въпреки административната си мощ и възможността за законодателна инициатива на ръководството на НЗОК цените на медицинските изделия не са регулирани като лекарствата, не са влезли в естествения ред на финансиране от касата и вероятно плащанията продължават да са в пъти по-високи, отколкото в другите страни. И без обществен съвет, който гарантира, че медицинската целесъобразност надделява над икономическата в лечението на децата?

В една от действащите кампании е описана историята на дете с церебрална парализа, преминало през 14 ортопедични операции, без да подобрят състоянието му!

Онколекарствата за децата продължават да се изписват офлейбъл, извън предписанията на медикамента, и лекари, които лекуват без регламент и защита от закона.

Лечението в клиники и центрове в чужбина е в съизмерим обхват и обем финансиране с тези във Фонда за лечение на деца. Ще рече – поглъщането на фонда не намали нуждата от лечение в чужбина.

Но най-изумителното е, че НЗOК е затвърдила тегава хартиена сага с документите за кандидатстване. При положение че има достъп до здравните досиета и епикризи на всяко дете, лекувано в болница по каса. И безсмисленото становище от лечебните комисии в болниците за нуждата от допълнително финансиране.

 

Или с други думи - НЗОК приема под крилото си паралелна структура,

в която важат различни правила на ръба на закона. И не решава нито един от съществуващите стари проблеми във фонда на родителите и децата. Това е изводът само от видимата отчетена дейност. Защото не е ясно колко се бавят решенията, основателни ли са отказите и т.н., и т.н. Направо бутат родителите в устата на вълка...

Ако си достатъчно предприемчив и безскрупулен бизнесмен, как да пропуснеш и да не се възползваш от златната възможност да спечелиш от подобен дефицит на здравеопазване? С детски, сърцераздирателни истории, които свалят гарда и обезоръжават и най-недоверчивия! С обещания за бързи и лесни кампании? Без бумаги, без ограничения, без ограничаващ контрол и т.н.

Чух го от една майка, която се преквалифицира и смени професията си. Беше разбрала, че не може да очаква помощ от системата за по-доброто развитие на нейното момче. Покрай него помага и на много други. Обясни ми го простичко – никой повече не се занимава с касата, никой повече не се бори за правата си. Услади им се да си правят кампании.

 

 

От прехвърлянето на фонда към НЗОК през март 2019 г.:

  • е имало 2695 подадени заявления;
  • 1282, или 47.5%, от тях са през вторите 10 месеца (януари 2020 до сега);
  • 77.6% от всички заявления са получили отговор;
  • 2.3% са отказани по някаква причина;
  • само 10% от отговорите се получават до седмица;
  • 39% от отговорите идват след повече от месец.
  • Данни yurukov.net.


 

 

Още по темата