facebook
twitter

Наблюдател

Арт колекциите у нас: какво остава след скандала

Въпреки проблемите с фалшификати и кражби колекционерството има ценен принос към културните процеси
1562
 снимка: Емил Л. Георгиев
"Мома с гергини" (вляво), оригинал на Владимир Димитров-Майстора, който се намира в НХГ. Вдясно до нея е експонат от търга на галерия "Ракурси" в края на 2018 г., провален поради съмнения, че повечето представени картини на Майстора са фалшификат.

В областта на изкуството в България 2019 г. премина под знака на няколко скандала, свързани с разпространението на фалшификати. През януари все още се дискутираше случаят с фалшиви платна на Майстора, предложени на търг в края на 2018-а. По-късно и друг скандал се открои като знаков за арт пазарните отношения в страната. Проблем с фалшификатите винаги е съществувал, и то не само у нас, но в голяма част от случаите тук всичко се потулва. Най-често "опареният" или прибира произведението, без да вдига шум, или се опитва да го препродаде, което говори за липса на всякакъв морал и отговорност.

Обичайна жертва на измами с фалшификати са колекционерите, особено в началото на своята практика. Случаят с "модернистичната" колекция на Николай Неделчев в галерия "Структура" може да се нарече знаков, защото беше разкрита измама в доста голям мащаб, с брутална фалшификация (копия на чуждестранни автори, предложени за български), със замесването на утвърдени изкуствоведи, с подчертаването на порочния кръг от отношения в сферата на пазара, особено що се отнася до потвърждаването на автентичността на едно произведение - кой го извършва и доколко подлежи на наказание при неточна оценка. Хубавото е, че за първи път

 

беше предизвикан медиен дебат

 

извън тесните професионални среди. Този дебат обаче се оказа моментен, без значим резонанс във времето, тъй като няколко месеца по-късно в галерия "Оборище 5" се появи нов пример за колекция, в която бяха разобличени фалшификати. Става въпрос за сбирка от произведения на Никола Танев, принадлежаща на бизнесмена Красимир Дачев. При това в утвърждаването на "ментетата" и този път бяха замесени водещи специалисти.

За съжаление именно такива случаи, изригващи със силата на вулкан в медийното поле, компрометират практиката на колекционера, която и без това има доста крехка репутация по отношение на това кой, как и какво колекционира. Отделно се внася смут на т.нар. пазар на изкуство, който така или иначе страда от липса на интерес, доверие, установени правила и видимост.

На този фон е важно да се подчертае, че положителни примери на колекционерски практики в България има и че ролята на колекционерите за опазване на културното ни наследство е от определящо значение. Дори можем да вземем като първи пример същия Николай Неделчев, който през ноември показа в Пловдив друга своя колекция, този път от съвременно изкуство. Неделчев е сред малкото колекционери, да не кажем и единственият, които фокусират вниманието си върху съвременни и млади български автори, като при селекцията работи със специализирани консултанти. Практика изключително важна като оценка и подкрепа за тези творци, както и като акт по съхраняване на създаденото от тях и представянето му в изложби и каталози. Както знаем,

 

частните колекции са алтернатива на музейните

 

и в един идеален вариант, те в някакъв момент се вливат в тях под формата на дарения, допринасяйки за обогатяването им.

Колекционирането на изкуство в България има своя специфична история и ярки примери, които обичайно остават встрани от общественото внимание, заглушени от еднодневни скандали с фалшификати, кражби и търговия "на черно". Първите сбирки в страната се появяват сравнително късно (през втората половина на XIX в.), докато в развитите европейски монархии колекционирането е широко разпространено от средата на XVII век и дори по-рано. Предвид политическата ситуация по българските земи не съществуват традиции и примери на аристократи и богати фамилии с огромни колекции, внушаващи идеята за блясъка на тяхната власт. Тук колекции се появяват по съвсем други причини и с друг мотив. Целта в общия случай не е да се трупат богатства, за да се демонстрира власт, а да се съхранят предмети от славното минало на страната, които да подхранват националното самочувствие в периода на българското Възраждане. Това са главно антични предмети, църковна утвар, ръкописи, книги, накити, откривани в изоставени и разрушени стари крепости, църкви и др. Първи започват да колекционират замогнали се търговци, които имат възможност да пътуват из други страни.

Същинското колекциониране на изкуство се появява по-късно - след Освобождението, когато се развива светското изкуство в България. Тогава възниква и необходимост от общуване с него и вкус към притежаването му. Благодарение на натрупаните лични капитали и под влияние на европейската култура се оформят и първите сбирки. С развитието на изкуството ни те стават все по-богати и разнообразни. Често освен произведения на български художници към тях са прибавяни и такива на чужди автори. Колекционират както богати българи - индустриалци, политици и търговци, така и представители на интелектуалната прослойка. Водещо място по разбираеми причини заема монархическото семейство. Заможните хора осъзнават необходимостта от меценатска дейност и според възможностите си подкрепят отделни художници и културни прояви.

Най-последователен в откупките на художествени произведения е

 

княз Фердинанд, който притежава и най-голямата

 

художествена сбирка в страната. Още при пристигането си в България през 1887 г. той донася част от формираната си в Германия колекция. С течение на времето сбирката е обогатена и обхваща произведения на български и чуждестранни художници. В нея има маслена живопис, рисунки, акварели, гравюри, по-малко скулптура. За дълго време князът остава най-важният колекционер и меценат, който влага в изкуството средства, дори по-големи от тези, които отпуска държавата.

От над сто колекции, създадени от началото на ХХ век до Втората световна война, около 80 са софийски. Малки сбирки съществуват също в Пловдив и Русе. Тези ранни колекции са собственост на висши държавни служители, политици, търговци и индустриалци, сред които са Иван Ев. Гешов (1849-1924), Григор Василев (1883-1942), Симеон Радев (1879-1967). В края на Първата световна е поставено началото на сбирката на адвокат Тотю Гъбенски (1899-1996), която е най-дълго развиваната в страната (и след 1944 г.) и един от ярките примери за осъществено дарение към държавата в лицето на Фонд "13 века България".

30-те години могат да се определят като зрял период в българското колекционерство. Това става синхронно с развитието на родното изкуство. Най-често са колекционирани творби на Ярослав Вешин, Иван Мърквичка, Антон Митов, Никола Михайлов, Никола Маринов, Борис Денев, Никола Танев, Владимир Димитров-Майстора, Никола Петров, Константин Щъркелов и др.

В този период се открояват колекциите на Михаил Кремен, Стоян Пипев, д-р Наум Чилов, Иван К. Балабанов, Тодор Губиделников, Петко Стайнов, арх. Киро Маричков и мн. др. Особено ценна е тази на дипломата Георги Личев, която обхваща над 150 творби и е представена в изложба и каталог. За съжаление създадените между 1878 и 1944 г. колекции не са запазени в цялост. Голяма част от произведенията, особено тези, собственост на крупни финансисти и известни политици, са изнесени зад граница, разпродадени са в страната или са в неизвестност. След 9 септември част от тях попадат в НХГ и във фондовете на някои провинциални галерии.

Между 1944 и 1989 г. въпреки специфичните условия (особено предвид факта, че свободни пазарни отношения липсват) в страната са създадени изключително стойностни колекции предимно с произведения на български художници. Характерно за периода е, че колекциите са малко на брой, а творбите в тях са внимателно подбрани. Най-често те са привилегия на хора от политическия и административния елит.

 

Такива колекции остават затворени в дома

 

(вилата, резиденцията) на колекционера и не са обществено достъпни. Тъй като по това време не съществува пазар на изкуството, новите колекционери купуват произведения директно от ателиетата на художниците или от наследници, или пък обменят помежду си. Знакови за периода са колекциите на Богомил Райнов, Светлин Русев и Боян Радев, допълнени от тези на Ст. Ц. Даскалов, Иван Деянов, Александър Лилов, Атанас Божков, Георги Йорданов, Атанас Кръстев (Начо Културата) и др.

След 1989 г. пространството на частната колекция се оказва едва ли не единственото възможно за съхраняване на "свободното" културно наследство, както и на произведения на съвременни художници. Културната политика не е приоритет за държавата и вече не се отделят средства за попълване депата на държавните музеи и галерии, а арт творби, често с високо качество, са в постоянна циркулация в общественото пространство.

Активни през този период са Светлин Русев, Боян Радев, Димитър Инджов, Венцислав Кадиев, д-р Колю Бянов, Ангел Симеонов, Александър Керезов, Божидар Данев, Николай Неделчев, Мариус Величков, Дана и Георги Войнови, Игор Марковски, Лаврен Петров и др. Колекциите им са разнообразни като съдържание, но интересът е насочен предимно към автори, творили през ХХ век.

Днес създаването на частни арт колекции се явява все по-важен и определящ фактор както при издирването и съхраняването на културни ценности, така и като стимул за развиване на нов тип отношение между художника и ценителя на изкуство. Проблемите с разпространението на фалшификати и кражбите остават, но обществото трябва и да отчете приноса на колекционера, който има важна роля и при решаване на проблеми в научната област, при подпомагането на изследвания, обогатяването на познанието за родната история на изкуството.

1

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Поне 20% от артпазара са фалшификати

15.02.2020

ЕМИЛ Л. ГЕОРГИЕВ

1622 2
Митничари хванаха гигантски товар с пиратски стоки от Китай

05.12.2019

626
2/3 от лекарствата още се отпускат без проверка за фалшификати

Коментари

3NT
снимка на 3NT

обикновенно Радев посещава починал худижник и изнудва опечалените роднини казвайки че починалият художник му рисувал или продал десетки картини и така ограбва не веднъж роднините.ако се опъват праща им биячи мнозина не знаят но той е един от първите нагли мутри той и синът му.преди се срещаше в софоя надянал кожух.пояс запасал 2 револвера.вместо в затвора колекционер.срам.за черепа няма да пиша

Влез или се регистрирай за да коментираш