Когато влизам в социалните мрежи, се чувствам като в модерна, виртуална версия на агората на древните гръцки градове-държави. Агората е била центърът на града, мястото, където се е правел бизнес, купували са се и са се продавали стоки и са се обменяли идеи. Представям си това по много причини - моето призвание и професия е да правя музикални видеоклипове и други форми на съдържание, често вдъхновени от древногръцката философия, и да се стремя да я разпространявам в интернет. И така, за добро или лошо, различните платформи, в които съм активен, са съвременната агора.

Пътуването до тази агора може да има личен, финансов и идеологически смисъл. Трябва ли да се ангажирам с този човек? Трябва ли да купя този продукт? Трябва ли да купя тази идея? Някой ще купи ли моята? Агората не е просто пазар - това е сцената, на която са се развивали драмите на ежедневния живот. Повече от всяко друго физическо място, сега социалните медии предоставят това пространство. В много отношения именно на такава публична и хаотична сцена се е родила древногръцката философия.

Когато е възникнала, писменото слово в гръцкоезичния свят все още е било нещо ново и затова идеите често са били разпространявани като устно-перформативни действия в публични пространства. Много преди философите да започнат да пишат книги и трудове, техните мисли са били предавани по начин, който е привличал вниманието на публиката. Ксенофан е представял идеите си в контекста на състезания, където поетите се борят за награди и известност -

своеобразни философски рап батъли

Ранните философи разработват и много сложни публични образи. Емпедокъл изпълнявал изявите си, облечен в лилава роба, златен колан, сандали от бронз и казвал, че е въплъщение на бога.

Може би най-известният в света древногръцки философ успява да разпространи идеите си, без изобщо да напише и ред. Сократ е водил - обикновено на обществени места - философски беседи, в които оспорвал общоприетите норми по различни теми, като провокирал своите съграждани и управници. Изкуството му е словесно, но мислите му са били преходни като туит или публикация във Facebook.

Той бил един добродетелен трол в секциите за коментари на интелектуалния живот на Атина. Неговите словесни подвизи стигат до нас благодарение на писанията на неговите ученици, най-известният от които е Платон. В много отношения диалозите на Сократ, които са изворът на цялата философска традиция, могат да се четат като измислена биография на влиятелен човек или като нишки от Twitter, свободно интерпретирани, но пък достоверни по дух.

В ерата на социалните медии се връщаме към състояние, в което претенциите на човек за мъдрост се разкриват в способността му да се изразява ефектно. Както може да се заключи от ''информационната война'' на днешния ден, Платон е осъзнал, че проблемите възникват, когато конкурентното представяне на мъдростта е неразличимо от истинското притежание на мъдрост. И така, ако сте известни в социалните медии, това означава ли, че имате да кажете нещо ценно?

Популярността се определя количествено чрез харесвания,

но с мъдростта не е така. Платон си поставя задачата да разграничи истинските философи от софистите, чиято привидна мъдрост може да бъде просто интелектуалничене за собствена изгода. Колкото повече демонстрирате увереност в самоцелно публикуване в социалните мрежи, би казал Сократ, толкова по-вероятно е всъщност да не сте наясно със собствените си морални недостатъци.

Ако приемем, че на повечето влиятелни хора не трябва да се вярва, как да стигнем до истината? И ако нечие съдържание е искрено насочено към преследването и изразяването на обективната истина, трябва да се запитаме има ли такава истина? Въпроси като тези са застъпени от Платон. Твърди се, че софистът Протагор е поддържал теория на ''релативизма'', която по същество предполага, че тъй като нашите индивидуални възприятия се различават, всеки от нас е ограничен до собствената си субективна конструкция на реалността. Може да се види как тази теза е илюстрирана от аспекти на социалните медии, докато плуваме в привидната безкрайност от информация, но винаги в рамките на собствения си информационен балон. Платон се стреми да опровергае протагорейския релативизъм и да намери критерий за обективната истина. Когато пише своята ''Република'', той си представя идеално общество, подредено под ръководството на единствения вид хора, които могат да извлекат истината от хаоса на общественото мнение - философите.

За да се бори с проблема с разграничаването на желаната от нежеланата информация, Платон въвежда цензура в своя теоретичен град. Но Платон не би бил съгласен неговите граждани да използват Facebook, защото

Facebook не насърчава морала и не се стреми да образова

своите потребители. Платон твърди, че образованието и развлеченията трябва да бъдат строго регулирани, като на практика всички независими изкуства се потискат. В неговата идеална социална платформа единственият напълно упълномощен създател на съдържание е държавата и това съдържание е ''Формата на доброто''. Тъй като призракът на дезинформацията е надвиснал над нас, има много хора, които смятат, че социалните платформи са призвани да отсеят добрата информация от лошата. Тогава възниква въпросът дали тези, които ги контролират, притежават проницателността, присъща на ''истинския философ''. Платон си е представял философ цар, но дали е възможен и философ администратор? 

Нашите сетива, смята Платон, са недостатъчни, за да схванат истинската същност на реалността, и така нещата, които приемаме за истински, всъщност са просто образи. Следователно образите, които ние самите създаваме - художествени образи, истории, репрезентации от всякакъв вид - са образи на образите. Нещата, които пускаме в интернет, са изображения на изображенията на изображенията, тъй като те са редактирани, коментирани, присвоени и повторно присвоени в своето цифрово разпространение. В нашето себепредставяне в тези пространства ние самите се превръщаме в образи. 

За разлика от физическата агора, където цялата събрала се тълпа може да бъде измамена наведнъж от идеологическите съблазни на пътуващ софист,

виртуалната агора е различна за всеки член на тълпата

Всеки от нас е измамен индивидуално. Когато публикуваме и репостваме, туитваме и ретуитваме, ние се заблуждаваме един друг, разпространявайки собствените си софистики.

Платон не е бил единственият ученик на Сократ. Диоген Синопски смята, че тъй като добродетелта е недостижима за почти всички, правилната роля на философа не е да ръководи или контролира обществото, а да се държи настрана от него и да го осмива отстрани. Диоген е един вид философски шок-артист. Той живее на улицата, върши всичките си нужди публично и хвърля критики към минувачи, били те съграждани или знатни хора. Той е прототипът на ''трола'' - горко на атинянина, чийто пост коментира. Тези практики му спечелват епитета ''кучешкият'' или ''киникът''. Неговата философия на цинизма отразява друго измерение на дискурса в социалните медии: неговата култура на опозиция, порочна сатира и критика. Какви по-добри места има за цинизма в този класически смисъл от Facebook, Instagram или Twitter?

Но

цинизмът не е единственият възможен отговор

на слабостите и неадекватността на човешкото поведение и комуникация. Опирайки се на идеи, които достигат до Платон и от своя страна до някои от предсократиците, школата на стоицизма възприема целия Космос като жив организъм, едно цяло, от което ние съставляваме част. Някои стоици биха имали оптимистичен поглед върху възможностите, предлагани от социалните мрежи. Доколкото предлагат механизъм за свързаност, те могат да насърчат истинска общност, особено когато техните потребители се ангажират един с друг добросъвестно и от взаимна изгода, какъвто може да е случаят със създателите на съдържание, които предоставят образование или терапевтична подкрепа.

Тази свързаност чрез социалните медии е едновременно източник на най-големия човешки напредък и на най-лошата ни дисфункция, нашият потенциал за самоунищожение и успех. Но това винаги е било вярно за местата за срещи - градския площад, агората  пространствата, където се срещаме за добро и за лошо, и като се припознаваме един в друг, се срещаме и със себе си.