facebook
twitter

Кинопремиера

Този неясен портрет на желанието

„Портрет на момиче в пламъци“ е за еднополова любов далеч отвъд скандалното
770
Всеки кадър от филма е изящен като платно от фламандската живопис. (Впрочем картина със заглавие "Портрет на момиче" съществува - нарисувал я е фламандецът Петрус Кристус през 1470 г.)

Имаше вече подобен филм - „Животът на Адел“ (известен и като „Синьото е най-топлият цвят“). Той спечели „Златна палма“ в Кан през 2013 г., разказвайки за еднополовата любов между търсеща себе си ученичка и млада художничка. Тогава възмути по-консервативните зрители със смелостта на камерата си, но журито с председател Спилбърг му присъди безапелационно голямата награда.

Затова едновременно е чудно и не е, че отново в Кан, шест години по-късно „Портрет на момиче в пламъци“ спечели приза за сценарий. В сценария се разпознават множество елементи от другия, вече познат и титулуван филм. Но може би журито - този път водено от Алехандро Иняриту - е решило да награди точно различния подход и киноезик при сходна фабула и персонажи. 

„Животът на Адел“ бе съвремененна драма, не само сексуална, но и социална; във филма на Абделатиф Кешиш имаше и от онази вулгарност, която мъжете рядко съумяват да прикрият, докато разказват за женската интимност. 

„Портрет на момиче в пламъци“ е по-скоро митопоетичен. Естетически съвършен и съвършено ненатрапчив, той е създаден изцяло от жени - не само режисьорката и сценарист Селин Сиама, но и операторката Клер Матон, която е свършила великолепна работа. Всеки неин кадър изглежда достоен за музейна експозиция. Същото важи и за екипа по декорите и костюмите. 

Действието се развива в далечната 1770 г., когато за никакво #metoo и дума не може да става. Интересен авторов избор е да няма мъжки образи (така както патриархалната история на киното е пълна с филми, в които жена не се мярка дори едно кафе да поднесе). Мъжете могат да са статисти в началото или в края, но в същинската част на историята са само сенки зад кадър, направляващи съдбата на героините. Младата художничка Мариан е наета от Графинята да нарисува портрет на дъщеря й Елоиз, с който тя да съблазни дистанционно милански благородник и да стане негова съпруга. Слугинчето в дома е бременно, но бащата не присъства ни с име, ни с образ.

Мариан, целеустремена и еманципирана (доколкото е възможно за епохата, иначе и тя подписва картини с името на баща си – известен художник и неин ментор), пристига на отдалечения бретански бряг, за да нарисува портрет на Елоиз. Момичето е ангелски красиво, но гневно заради предопределения избор, който му налагат. Не познава свободата на вятъра и морето, защото е било в манастир досега. Между двете бавно пълзи желанието, но в този процес няма никаква пошлост, нито сензационност – Сиама изгражда връзката им бавно и деликатно, без да ги хвърля преждевременно в огъня на страстта или да прибягва до прекомерната графичност на Кешиш.

„Портрет на момиче в пламъци“ е филм за женската природа, приятелство и доверие – когато трите със слугинята, в отсъствието на строгата Графиня четат и се забавляват, когато посещават народен празник или планират таен аборт, те не са драматично различни от три тийнейджърки след училище и в инстаграм.

Но е още повече филм за природата на изкуството. Сиама задава като основен код за разчитане на своя сюжет мита за Орфей и Евридика - „когато се обръща, той прави избора на поета, не на влюбения“. Мариан увековечава Момичето в платната си като послепис на любовта, която не може да бъде консумирана. Поради нивото на обреченост на връзката си те напомнят и Ромео и Жулиета – било и от един пол – защото с раздялата умира необратимо и нещо от тях. Макар животът привидно да продължава в изобретателната агония на два различни заключителни кадъра.

 

 

8

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

„Клетниците“ 150 години по-късно
Кан 2020 се провали окончателно

11.05.2020

219
Кан няма да мине онлайн, дори всичко да рухне

12.04.2020

210

Коментари

Forza NATO

Всеки кадър от филма е изящен като платно от фламандската живопис.

😄

 

Имам некои съмнения, че баш подбраният най-горе кадър е минАл далечко от "фламандската живопис" (макар и да не сме сигурни какво точно разбира почитаемата авторка под използваното понятие).

 

Обаче, видиш ли - свършва похвалното слово и читателят стига до "ОЩЕ", а там се е сгушил кротък линк към статията "Кан раздаде спорни награди" от 27.05.2019 г. на проф. Вера Найденова, която взела, че написала преди година следното по повод наградата за сценарий:

Далеч по-слаб, написан в духа на демодираните френски романи от миналото, е този, който го получава - „Портрет на младо момиче в пламъци” на Селин Скяма. Не е изключено реверансът да е към хомосексуалната история във филма, влизаща в актуалния сега феминистичен тренд.

😉

Анита Димитрова
Ей, Форца, много ти бърка в здравето пуста либерална демокрация, на няколко места! Ами нали професорката пак аз съм я публикувала и тагнала тъй, че да ти излизат в стройна редичка различните мнения по темата. Прочее, привет и как си ти в тия смутни времена?
Booya

различното мнение е надценено, а и както знаем, е като глутеус максимуса. хубаво е, че всеки си има, ама не всяко е за гледане, още по-малко - за споделяне😋

иначе колегата Форца е прав, кадърът е по-скоро ранен романтизъм, нежели фламандска живопис, но който няма махна-той да хвърли първия камък😁

Shintoabe new
снимка на Shintoabe new

Добро напомняне. И на мен "такива" неща ми бъркат на много места.

kuleto44

И къде го дават тоя филм?

Under_My_Thumb

Възхвала на човешката патология или като във вица:"Педерасти, сър!"

showstopper

Не е виц, реалност е. 

showstopper

Какво съчетание на хомосексуална пропаганда с политическа коректност. Как дискриминирали жените навремето и как битката за права съвсем естествено води до carpet munching. Така навремето комунягите у нас се опитваха да изкарат Андрешко пролетариат и зарязването на данъчния в блатото предтеча на социалистическа революция. 

Влез или се регистрирай за да коментираш

×